Иглолистните дървета в България са застрашени от унищожение заради корояда типограф

Дебатите за опазването на българската гора, особено в планинските райони, през последните дни отново са на дневен ред. Причината е наближаващото приемане на новия План за управление на Природен парк „Витоша“. За пореден път се появи въпросът: „Възможно ли е балансирано развитие на зимния и летния планински туризъм у нас?“

„Труд“ потърси проф. Георги Цанков, един от най-добрите учени в областта на горското стопанство, чийто разработки до днес са основополагащи в сектора. Техният брой е над 350 и под формата на научни и научно-приложни статии са намерили място в стотици сборници и периодични издания на руски, английски, испански и немски език.

В далечната 1982 година професорът е избран за председател на Постоянната комисия за биологична защита на горите към Източнопалеарктичната секция на Международната организация за биологична борба с вредителите. Дейността на проф. Цанков продължава и през следващите години. Дълги години е работил в Института за гората към Българската академия на науките. Вижте какво казва професор Георги Цанков за състоянието на горите у нас и за тяхното бъдеще.

- Проф. Цанков, какво е състоянието на българската гора в националните и природните паркове?

- Например смърчът е основният дървесен вид на Витоша. Заради това в природния парк бе създаден биосферният резерват „Бистришко бранище“. Там имаше много добри условия смърчът да бъде запазен. Преди години в „Бистришко бранище“ имаше смерч, при който бяха повалени около 20 000 кубика. На базата на нашия опит и на този на други страни препоръчах от тези кубици да се добие дървесината, за да се извадят от резервата. Причината - да не се размножи един от основните вредители – короядът типограф, който може да причини загиване на смърча и в „Бистришко бранище“, и извън него. Тогава се позоваха на закона, според който в тези резервати трябва да се извършва само наблюдение и да няма човешка намеса. Взе се решение да се забрани изваждането на 20-те хиляди кубически метра.

- И какво се случи?

- В резултат в тази дървесина се размножи корояд, който причини загиване на много голяма част от смърча в биосферния резерват и в зоната извън него. Направих ново предложение - всяка пролет прясно повалените дървета първоначално да бъдат установявани от горските служители, а после да се изваждат от насажденията, за да не продължава да се размножава короядът типограф. За голямо съжаление и тази мярка не бе възприета. Самото изсъхване на смърчовите дървета става на групи - тези места се наричат короядни петна. Ако те бяха отсечени, след като са нападнати от вредителите и изнесени, то развиващият се в тях корояд нямаше да излети и да нападне здравите стволове.

- Какъв е резултатът от това бездействие на институциите и управата на природния парк?

- Смърчът на Витоша е намалял драстично, короядните петна са масово явление. Вече е реална опасността за този вид гори в Пирин, Родопите, Рила, защото и там има повалени от вятъра дървета. Те остават сред насажденията и са източник на корояд. Преди промените през 1989 година имаше постановление на Министерския съвет, съгласно което се разрешаваше от горите да се изважда така наречената суха и паднала маса. Годишно един милион кубическа метра иглолистна дървесина се събираше. Така, от една страна, тя се оползотворяваше, а от друга - не оставаше да гние и да се развиват в нея корояди. Сега няма такова постановление. Не се следва линия за добив от изгнилата маса. Така се появи заплахата от размножение на корояди, които ще убият нашите иглолистни гори. Не само на Витоша, а във всички наши планини.

- Защо през всички тези години никой не е предприел мерки?

- Ами, просто не се върши необходимото. Всичко се оставя на лесозащитните станции. Това са органи на Изпълнителната агенция по горите, които навремето бяха създадени като звено между науката и практиката. В тяхната дейност и сега участват и научни сътрудници, и хора от горските стопанства. Сега горските стопанства следва да изваждат прясно повалените смърчови дървета и тези с короядните петна, преди от тях да са излетели заселелите ги корояди. Да се извършват лесовъдските мероприятия по поддържане на санитарното състояние на иглолистните ни гори.

- Тоест състоянието на горите у нас не е добро?

- Изобщо не е.

- Как би повлияло на горите в планините развитието на туризма? Възможно ли е балансирано модернизиране на този сектор, без да се засяга флората?

- Напълно е възможно, ако се вземат съответните мерки. Вследствие на тях здравословното състояние на нашите гори може да се поддържа на много добро ниво.

- В дългогодишната си работа сте имали досег с опита на другите държави в опазването на гората. Какво правят „навън“?

- Спомням си случай от Норвегия, подобен на този в „Бистришко бранище“. Но там повалените дървета бяха много повече - от порядъка на 500 000 кубика. Хората взеха мерки, изнесоха дървесината и спряха заразата. Природата винаги ни изненадва, въпросът е да се реагира своевременно. Това показва световният опит.

- Възможно ли модернизацията на съоръжения за туризъм да съсипе гората?

- Всяка човешка намеса влияе нa екологията. Но и не можем да сме противници на туризма. Така че е напълно постижимо той да „влезе“ в гората и в същото време тя да остане в добро състояние. Няма как да очакваме, че туризмът, организиран по правилния начин, не може да съществува. В горите може да се развива туризъм. Не той ги убива, а липсата на мерки.

Нашият гост

Проф. Георги Цанков е роден на 15.07.1930 г. в село Рабиша. Израства в общежитие за сираци, докато минава гимназиалното си образование в София. След това отива в град Харков, Украйна, където завършва като стипендиант в специалността „Защита на растенията и гората“. 40 години работи в Българската академия на науките в Института за гората. От 1970 до 1973 г. е преподавател в Университета в Сантяго де Куба. Работи съвместно с колеги от университетите в Хановер, Патрас и Варшава и научните си разработки публикува в множество международни списания. В момента професор Цанков е пенсионер, но продължава да бъде един от признатите експерти у нас и по света в областта на лесозащитата и горската ентомология.