Илюзия е, че ислямът може да бъде „западизиран” или трансформиран, без да откъсне част от себе си

- Г-н Кардини, книгата ви излиза през 1999-а, а само 2 години по-късно се случи трагедията от 11 септември, имаше различни атентати, задълбочи се иранската криза, избухнаха множество терористичните атаки, възникна чудовищен феномен като „Ислямска държава”, а сега и този бежански поток, който заля Европа като лавина - предчувствахте ли тези събития?

- Винаги се учудвам, когато хора, които са прочели книгата ми, я намират за изключително актуална, а все пак трудът ми датира отпреди близо 20 години. Няколко пъти говорих с издателя ми да не прави допечатки, а изцяло ново издание, което да бъде актуализирано. Но това все още предстои да стане, а интересният феномен е, че в случая историята изпреварва своя анализ - нещата в последните години наистина се случват на изключително бързи обороти. Разбира се, това не ме изненадва, защото е логично продължение на едно фундаментално недоразумение, застанало между Европа и исляма.

- Индикация на какво е този феномен?

- Резултат от поредица грешки, които Европа извърши в течение на няколко века спрямо исляма. По същество говорим за следната ситуация: векове наред между Европа и исляма имаше равновесни отношения, но в течение на времето настъпва обрат, чиито горчиви плодове Европа бере и в момента.

- Кога беше нарушено равновесието между Европа и исляма?

- Още през ХVІІ век, но в края на ХVІІІ век настъпи това счупване.

- Защо определяте тази криза като „недоразумение”?

- Между западния свят (в най-широкия смисъл на думата) и източния равновесието се поддържаше в хармония в продължение на векове благодарение на идеята, поддържана и от двете страни - готовността за сражение и джихад. Но и двете страни знаеха, че това не е вярно. Действителността оборваше тази привидна хармония, поддържана активно предимно от търговските и културните връзки, от дипломатическите отношения и др. Войните винаги са били на повърхността на това т.нар. приятелство.

- Кое развали приятелството между Запада и исляма?

- Амбициите на Запада да покорява света. Постъпателната колонизаторска политика на Европа. Илюзията, че представителите на ислямския свят могат да се европеизират абсолютно, като забравят изцяло собствената си идентичност и религиозните схващания, които са в основата на техния твърде различен свят. По този начин опитът да се наложат ценностите и правилата на християнската цивилизация доведе до пълно объркване, както и до нуждата на ислямския свят да реагира вследствие на стаената обида и натрупаното през вековете напрежение спрямо Европа. Защото истината е, че мюсюлманският свят никога не е приемал и според мен няма да приеме хегемонията на друг свят, който иска да се наложи над исляма. Проблемът е, че европейските страни дълго време подценяваха тази реакция. Всъщност от ХVІІІ век насам ислямът непрекъснато крои планове как да се сдобие с всичко онова, което Западът е притежавал - технологии и т.н., без всички тези неща да засегнат дълбините на религията му. Затова тези на пръв поглед изненадващи радикални реакции, които наблюдаваме в началото на ХХІ век, са напълно логични.

- Кога Европа реално се събужда от този сън и разбира за опасността, надвиснала от страна на ислямския свят?

- Много късно, за съжаление. Дълго време ние си мислихме, че мюсюлманският свят приема всички наши приоритети и дадености, като уж се адаптира към доминиращата роля на Европа. Ще ви дам пример. След 1798 г., когато Наполеон пристига на пристанището в Александрия в Египет, той пише манифест, в който твърди, че Френската революция и ислямът имат общи корени. Защото и Френската революция, и ислямът искат свобода, братство и равенство. Можем да си представим смеха на мюсюлманите, защото тази идея наистина е наивна и смешна. Тази реакция води до два аспекта - от една страна, идеите на Френската революция повлияха тълкуването на Корана. Докато мюсюлманският свят започва да се адаптира, смятайки, че може да бъде приет от Запада. Но постепенно и двете страни загубиха доверието си.

- Голямата илюзия между Запада и исляма?

- Бихме могли да откроим три основни илюзии между западния свят и мюсюлманството. Първата илюзия е в представата на Запада, че ислямът може да бъде „западизиран” или трансформиран, без да откъсне част от себе си. Тази илюзия е поддържана от поведението на някои арабски държави, конструирано по модела на някои японски императорски семейства: да станат западни в техните граждански позиции и технологически проявления, но да останат дълбоко мюсюлмански в своята същност. Това е въплътено в три основни фигури: Мустафа Кемал Ататюрк, Реза Шах Пахлави в Иран и великия мюфтия Хюсеин, шариф (потомъка на пророка Мухаммад) от рода на Хашемитите, пазител на Светите места в Мека. Първата илюзия фалира, но все пак - може би. Втората илюзия е свързана с Шах Пахлави в Иран и тя приключва през 1979-а с ислямската революция, когато дойде иранската република като нещо съвсем ново за мюсюлманския свят. Третата голяма илюзия е, че Арабският свят си въобрази, че големите западни сили в лицето на Англия и Франция (най-силните колониални владетели тогава) ще ги подкрепят в създаването на единна арабска република. Разбира се, това не се случи.

- Новата ви книга се нарича „Лицемерието на Запада”. Бихте ли обяснили какво се крие зад това провокативно заглавие?

- Свързано е със събитията, за които говорим в момента, и с Първата световна война, която освен всичко друго беше и криминално престъпление. Защото англичаните и французите не само излъгаха Арабския свят, а в същото време вече си го бяха разделили още през 1916 г.

- Каква е връзката между възродения през ХХІ век национализъм в Европа и терористичните изблици на ислямския свят след Арабската пролет?

- След като днес радикалните и профашистки организации успяха отново да създадат широка база на консенсус, неминуема е реакцията на исляма спрямо напрежението, което западният свят внесе в Близкия изток. Насилието се корени в две различни неща: нерешаването на израелско-палестинския проблем и лошите условия, наложени от Запада след разгрома на Отоманската империя, създавайки измислени държави. Това се случи в момента, когато започнаха големите тегления на петрол.

- Да си представим съвременната глобална политика между Европа, САЩ и исляма като шахмат. Кой с кои фигури играе?

- Западът играе с много подвижни фигури, които могат да преобърнат нещата чрез технологиите. Някъде между топовете и конете.

- А къде е черната царица?

- Бих казал, че в момента черната царица е в триъгълника между Русия, Китай и Иран. По отношение на развитието в тази игра аз не съм особено оптимистичен.

НАШИЯТ ГОСТ

Италианският специалист по проблемите на Близкия изток и исляма Франко Кардини наскоро бе в София за премиерата книгата му „Европа и ислямът. Историята на едно недоразумение” (изд. „Изток-Запад”, превод Евгения Грекова). Книгата му е преведена на английски, немски, френски, испански, руски, арабски и фарси, считана е за класическо помагало в по-дълбокото вникване на проблемите между Европа и исляма.