Истинската избирателна активност е 59%, отличен резултат за ЕС

- И на втория тур имаше хакерски атаки, откъде идват те, проф. Константинов?

- От цял свят - Азия, Европа, Америка. Хакерите искат да покажат, че са по-яки. Е не са. Атаките им бяха овладени бързо. Освен това тези момчета не знаят, че българската избирателна система не зависи от интернет. Забавляват се хората! Преди време удариха Полша, сайтовете на държавните й институции излязоха от строя за цяло денонощие, удариха Пентагона, ЦРУ, играят си. Но в САЩ за такива игри вече се лежи в затвора. Ако има българин сред хакерите, искрено му пожелавам да лежи в затвора, колкото лежат в Америка. Има и хакери, които се изживяват като борци за свобода и справедливост срещу ограниченията. Искат чист и свят свят.

- Избегнахме ли и този път гражданската война? Вземам повод за този въпрос от афоризма, който вие обичате да цитирате - че изборите са начин да бъде избегната гражданската война.

- Разбира се, макар че България никога не е била сериозно пред такава възможност. А ако трябва да отговоря на афоризма с шега, ще кажа, че в България гражданска война не може да има, защото няма граждани. Нередностите в изборния процес у нас имат по-скоро бутафорен характер и не влияят съществено върху изборния резултат. Разбира се, това, което се случи с хората в ”Арена Армеец”, е абсолютно недопустимо. Институциите вече се извиниха, имаме оставки и мисля, че нещата горе-долу се оправиха.

- Казахте, че за създалия се хаос след първия тур няма невинни. Кой трябва да поеме отговорността, защото подадената оставка, макар и доста закъсняла, на председателката на ОИК-София изглежда като - дайте да приключим със случая?

- Случаят трябва да приключи, защото отворени случаи не може да има. Аз не мога да раздавам присъди. Но ненапразно казах: невинни няма. Но нека не мерим вината на килограм, вече има заведени искове срещу държавата от някои от хората, така че нека не предрешаваме нещата. Аз искрено се надявам такова нещо никога повече да не се случва и мисля, че можем да го избегнем.

- Как?

- Няколко пъти беше казано защо се случи това. Ето едно предложение, което правя вече няколко пъти - София да има три общински изборни комисии за местни избори - по същия начин както има три комисии за парламентарни, президентски и европейски избори.

- Това ли бяха най-сложните избори след 1989 г.?

- Те са съизмерими по сложност с изборите през 1991 г. и 2011 г. Защо? Тогава изборите бяха две в едно, през 1991 г. - парламентарни и местни, през 2011 г. - президентски и местни, тази година - референдум и местни избори. Новото е, че имаше преференции за общински съветници. Освен това на местни избори ту гласуваме за районни кметове, ту не гласуваме. Аз предлагам да се гласува за районни кметове, хората свикнаха. Но трябва да се направи нещо важно - дивотията да се гласува в селища със сто души моментално трябва да бъде поправена. Сега - пише ”сто души по постоянен адрес”, а то има десет души на практика. Веднага трябва да се напише ”300 души с постоянен и настоящ адрес”. Повтарям - ”и настоящ адрес”. В момента има селища, където по постоянен адрес има триста души, но на практика живеят трима, всичко друго е в чужбина. В противен случай отново ще имаме избори с по трима гласуващи. Преди две години някакви умници решиха да увеличат демокрацията, като решиха, че трябва да гласува и село, в което има две къщи с избиратели. Това е безобразие!

- Това трябва да стане с поправка в Изборния кодекс. Трябва ли да има и други изменения в него?

- Софийската избирателна комисия трябва да е в състав от 51 души, разделени на трите района по 17. Казах вече, да вземем за модел многомандатните райони от парламентарните избори. Никакви икономии не се постигат, като се намалява броят на членовете на общинските комисии, какъвто бе мотивът за намаляването им сега. Защото основните плащания са за секционните комисии.

- А какви хора трябва да се предлагат за секционните комисии?

- От една страна, те трябва да бъдат предложени от партиите, защото по този начин партиите ще имат доверие в изборния процес. От друга страна, трябва да бъдат грамотни и мотивирани. Сканираните протоколи вече са качени на сайта на ЦИК. Виждате, че масово протоколите се попълват по най-неграмотен начин. Ще припомня данните на ПИЗА, според които 40 на сто от учениците у нас са неграмотни. Видяхме, че поне една десета от комисиите са просто неграмотни. Но и грамотните комисии произведоха до 90% грешки в протоколите, вярно, че това бяха малки и отстраними грешки, но все пак грешки. Ето защо и самите хора в зала ”Армеец” са виновни. Защо? Ако техните протоколи не бяха сбъркани, те щяха от раз да минат през компютрите и да си отидат в къщи. За две минути. Но заради малки грешчици, които компютрите хващаха, една комисия се бавеше по 30-40 минути. Ето още една причина за забавянето. Невинни няма, още веднъж ще го повторя.

- Тези 400 000 недействителни бюлетини хвърлят ли сянка, макар и малка, върху легитимността на изборите?

- Добре е човек да работи в контекста на това, което имаме. През 2003 г. недействителните гласове бяха над 500 000 или 18%. Сега са 14%. През 1999 г. бяха 33%. През 2011 г. беше по-добро положението, тогава бяха 7-8%. Мисля, че причината за голяма част от недействителните гласове е това, че хората просто не гласуват за общински съвети, но понеже избирателният списък е един, членовете на секционната комисия им дават бюлетината и те я хвърлят непопълнена в урните. Което означава недействителна бюлетина, защото няма нищо отбелязано. Хората гледат кой е кметът, общинските съвети не ги интересуват. Има и такива, на които са им казали - гласувайте за този и този кмет, и тях нищо друго не ги интересува.

- Сравнихте изборите, в които е имало гласуване две в едно, но от 1991 г. досега ние непрекъснато усложняваме бюлетината, въвеждаме различни гаранции за избягване на манипулации - два печата, контролни талони на бюлетината. Не преминахме ли границата между въвеждането на защити и прекаленото усложняване на процедурата по гласуването?

- Така или иначе тази граница я достигнахме, не е разумно да се свалят защити, защото хората ще помислят, че ги лъжат. Самият изборен процес не беше много забавен от тези защитни процедури - хората си гласуваха нормално. Забавянето стана при обработката на резултатите по причини, които вече коментирахме.

- Каква е причината за демотивацията на българските граждани, избирателната активност с малко надхвърля 50-те процента (53,60%)?

- Това е удивително висока избирателна активност за местни избори в Европа, защото Европа така гласува. Като погледнем резултатите от последните местни избори, това е най-високата активност (през 1999 г. е 51,58%, през 2003 г. - 42,34%, през 2007 г. - 43,26%, през 2011 г. - 48,53% - б.р.). Ако погледнете старите резултати, ще видите, че обикновено излизат да гласуват 3,2-3,3 милиона души, а сега гласуваха 3,4 милиона. Забележете и нещо друго - България всяка година губи 50 000 души и това са хора, които са на възраст, когато се гласува. В сравнение с 2011 г. сме изгубили 200 000 души, от които поне 150 000-180 000 са на възраст, в която могат да гласуват, следователно фактически ние имаме все по-малко и по-малко избиратели. Хората в чужбина и да искат, не могат да гласуват на местни избори. Така че, ако искате да сметнете избирателната активност, трябва да я изчислите не спрямо 6,4 милиона избиратели, колкото е базата в момента, а спрямо 5,8 милиона избиратели. И веднага ще ви кажа, че истинската избирателна активност всъщност е 58-59%. Това ни поставя в челото на класацията в Европейския съюз по този показател.

- Избирателните списъци не бяха ли прочистени от мъртви души?

- Да, над половин милион фантоми бяха отстранени от избирателните списъци, но има още поне половин милион. Като видим в списъците под 6 милиона имена, ще знаем, че това са истинските избирателни списъци.

- ГЕРБ взе почти цялата власт в страната и това безусловно означава стабилност. Но на каква цена?

- Не мога да правя политически коментари, докато не приключи обработката на изборните резултати. Но ще припомня, че в София след местните избори през 2007 г. ГЕРБ имаше 34 общински съветници, след тези през 2011 г. - 33, а сега - 30. Така че ГЕРБ не е взел цялата власт.

- Успех ли е гласуването за референдума за електронното гласуване?

- Успех е. Ще кажа още едно интересно число, ако бяха излезли да гласуват 3,5 милиона души на референдума, то тези 1,8 милиона, които казаха ”да”, щяха да направят референдума задължителен. По отношение на задължителността границата бе премината, тя бе 1,75 милиона. Затова лично аз съветвам партиите, като гледат въпроса в Народното събрание, да се вслушат в гласа на народа.

Нашият гост

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.

Председател на „Информационно обслужване” АД.