16 медицински сестри от една болница забременели почти едновременно

Уникална статуя на магистрат откриха в Хераклея Синтика, Борисов поздрави археолозите

Ралица и Салпаров кумуваха на волейболен национал Щастливите родители показаха сина си

Хванаха високопоставен член на италианската мафия в Калабрия

Манекенка обвини английски национал в изнасилване

Управителят на Гръцката централна банка предупреди за риск на финансовия пазар

Президентът Радев на Петрова нива: С Илинденско-Преображенското въстание предците ни потърсиха път към свобода и достойнство

Вълшебна кутия Новият модел на Citroen е пълен с изненади

Три наземни паркинга изграждат до края на септември в „Младост“

Най-малко 14 пострадаха при инцидент на концерт на „Бекстрийт бойс”

Британският министър за Брекзит отива в Брюксел за нови преговори с Мишел Барние

Израел закрива пропускателния пункт за пешеходци с Ивицата Газа

Обвиниха в опит за убийство мъжа, врязал кола в хора до парламента в Лондон

В Саудитска Арабия започва хаджът – годишното мюсюлманско поклонение

Дмитрий Песков: Политизирането на „Северен поток-2“ е неправилно

Федерален съдия Джийн Пратер: Редица губернатори станаха затворници в САЩ

– Съдия Пратер, за вас не е тайна, че ние гражданите на България не сме доволни от правораздаването у нас – то е мудно, често и несправедливо, подвластно на политици, податливо на корупция. И самите магистрати искат промяна. В дебата за нея прозвуча идея да си избираме съдиите по примера на САЩ. Но дали е добра идея това?

– Не ми се струва удачно аз да ви давам съвети, защото то би било на едно повърхностно ниво. Но мога да ви разкажа за американския опит. В нашата система има както назначени, така и избрани съдии. Повече от половината съдии в 50–те щата на Америка се избират от населението. Аз съм от назначените – такива са федералните съдии в САЩ, а също и съдиите в специализираните съдилища – за международни търговски дела, по миграционни въпроси и др. Натрупаният опит с избора на съдиите аз бих могла да коментирам в най-добрия случай със смесени чувства. За да бъдат избрани, кандидат-съдиите имат нужда от пари. С тях те правят своята компания, в която държат речи и дават обещания на избирателите. А парите често са в основата на корупцията. Идеята за избирането на съдиите звучи много демократично, но опитът показва друго. Откровено ще ви кажа, че е за предпочитане представител на изпълнителната власт да номинира за съдебни позиции някой почтен юрист, който не трябва за събира пари за кампания, а после и гласове на избиратели, за да запази позициите си.

– Разбира се, ако един съдия е избран със спонсорството на адвокатска кантора, бизнесмен или мафиот, той очаквано ще решава в зависимост от спонсора си, а не само от закон. Но пък назначените съдии като вас не са ли партийно зависими?

– Не. Аз съм назначена пожизнено. Откакто станах съдия, не отговарям пред никого. Единствената ми отговорност е да правя в съда това, което смятам за правилно.

– А как станахте съдия?

– Бях адвокат с много активна практика и обществена дейност, както и автор на много публикации. Освен това, откровено казано, познавах двама сенатори, бяхме в приятелски отношения. За тях беше въпрос на престиж да предложат на президента номинации за съдии. Те знаеха, че качествата на номинираните ще имат отражение върху тяхната кариера и търсеха хора с добра репутация и професионални качества, които да бъдат представителна извадка от различни слоеве на населението. Петима бяхме номинирани за една съдийска позиция. После се проведе проучване, за да се реши кой от нас да бъде предложен на президента. Ако това проучване беше показало, че аз застъпвам твърдо една или друга теза – например по темата за абортите, за която в САЩ много се говори, то щеше да бъде препятствие пред моята номинация. Също така, ако се беше установило, че съм твърдо против афроамериканците или хора от определена партия, за президента щеше да е политически опасен ход да ме номинира. В нашата система президентът номинира кандидата за федерален съдия, но мнозинството в сената трябва да потвърди тази номинация. В сената има 100 представители на две партии. Радвам се да ви кажа, че 98 от всичките 100 подкрепиха моята кандидатура, а другите двама отсъстваха в този ден. Президентът, който ме номинира, беше републиканец, но по това време опозицията имаше мнозинство в сената.

– Нима по-късно като съдия вие не сте била изкушена да проявявате благосклонност към републиканци или към приятели на вашите приятели в сената?

– О, не. Още в началото на моята съдийска кариера ми беше разпределено едно дело по жалба на гражданин, протестиращ срещу президента, който ме номинира. Жалбата беше, че като отишъл на протест, полицията нарушила неговите права да изразява гражданската си позиция. Аз гарантирам, че в нито един момент, докато разглеждах тази жалба, не ме е занимавала мисълта срещу кого е протестирал този човек. Причината е, че аз повече се интересувам от моята репутация, отколкото от репутацията на някой политик. За мен е важно хората да видят, че съм честна и че съм добър професионалист. Моят живот за мен е по-ценен от това някой политик да бъде щастлив. Ако се бях изкушила да проявя благосклонност към една или друга страна, щях да се окажа разследвана за нарушение на етичния кодекс. Ние имаме много детайлен кодекс за етично поведение на съдиите – канон, който се спазва изключително стриктно.

– Нека ви попитам за американските съдебни заседатели. На широката публика у нас те са познати от съдебните трилъри и романите на Гришам. Какви са гаранциите, че те винаги отсъждат справедливо?

– Конституционни. Според американската конституция всеки обвинен в престъпление има право да се яви пред съдебно жури, което да прецени неговата вина. В наказателните дела журито е съставено от 12 граждани. Аз като съдия решавам на базата на закона какви доказателства да се представят пред тях. Моят опит сочи, че те много сериозно се отнасят към своето задължение. Поставят себе си в ситуацията на подсъдимия и знаят, че правителството трябва да докаже по безсъмнен начин пред тях своите обвинения, за да заключат те, че някой е виновен. Има специална процедура, по която съдебните заседатели се избират. Имената им се вадят на случаен принцип от списъците на избиратели или от регистрите на шофьорските книжки в даден район. Адвокатите имат право да искат изключването на някои от избраните с мотив, че той няма да е безпристрастен и обективен. Но има и законови гаранции, че те няма да елиминират заседатели само въз основа на тяхната раса или произход. Така се предотвратява възможността обвиняеми от малцинствени групи да бъдат съдени от жури, представляващо мнозинството. В някои случай съдебните заседатели по дела срещу организираната престъпност имат притеснения за своята сигурност. Техните адреси не се оповестяват публично. В някои по-редки случаи те остават анонимни. В процеса виждат доказателствата, съдията им дава указания, съвещават се накрая и решават. Има само 1-2 случая в моя 12-годишен опит от над 200 дела, в който бих взела решение, различно от тяхното! Мога да ви кажа, че когато председателствам състави по натурализация, аз питам всеки, който полага клетва пред мен: „Защо искаш да станеш гражданин на САЩ?“ Има два отговора, които най-често чувам: „Защото искам да гласувам“ и „Защото искам да участвам в процеси като съдебен заседател“. Ние съдиите определено имаме желание да се доверим на гражданите в наказателните процеси. А гражданите очевидно искат да имат това доверие. Лично аз бих дала всичко, за да ме изберат за съдебен заседател по дело. Това е чест и гордост в САЩ.

– Уви, не бих казала, че така е и у нас. И ние имаме н съдебни заседатели, те са двама в тричленен съдебен състав и имат равен глас със съдията. Но ако питате гражданите за тях, ще ви кажат: „Това са бабите и дядовците, които дремят до съдията.

– Въпросът е кой ги избира и как.

– Избират ги в общинските съвети на партиен принцип за 5-годишен мандат. Няма много кандидати. Плащат им по 2-3 долара ( от 3 до 6 лв.) на час в заседание, а те се оплакват, че чакат с часове да се освободи съдебна зала или пък идват за дела, които се отлагат.

– У нас не е професия да си съдебен заседател. Но и нашите съдебни заседатели не обичат да чакат. Оплакват се, когато дълго се съвещаваме с адвокатите. Компенсираме ги като им даваме безалкохолни питиета и храна. Плащаме им около 40 долара на ден, поемаме разходите за паркинг и за хотел, ако делото продължава повече от 3 дни и те не живеят наблизо. Тяхното задължение приключва като приключи делото. В следващите 2 години не биват повиквани.

– И у нас, както и у вас, има система за случайно компютърно разпределение на делата Ясно, че е въведена за да няма съмнение, че определено дело се дава на определен съдия. Но вие в Америка сигурни ли сте, че тя не се манипулира?

– Не. И у нас, както и у вас, има съмнения за манипулации. Няма как да вярваме 100% на компютъра, щом зад него има човешки фактор.

– Какво знаете вие, г-жо съдия, за корупцията и организираната престъпност в България? Току що разговаряхте с наши юристи за това.

– Аз вече за трети път съм в България. Първият път знаех малко, но разбрах, че има голям интерес у вас да създадем съвместни екипи за борба с организираната престъпност и корупцията, особено в частта за банковите измами и прането на пари. Ние в САЩ сме най-сериозно притеснени за престъпленията, в които има комбинация между финансови измами, наркотици, трафик на хора и тероризъм. Тези престъпления са навсякъде, затова е важно да има международно сътрудничество в разследването им.

– А знаете ли, че еврокомисията периодично готви доклади за правосъдието в България?

– Чувала съм за тях.

– Една критика винаги се повтаря в евродокладите: че нямаме осъдени заради корупция и кражби от върховете на властта. Наистина няма, макар да е ясно, че има злоупотреби с обществени поръчки и европари и че те не стават без участието на градоначалници, министри и депутати. А как е в САЩ? Има ли в затворите губернатори и сенатори?

– Има, да. Повече са злоупотребилите с позицията си, отколкото са наказаните, но все пак има и много наказани. Има редица губернатори (управители на щати-б.а.), които станаха затворници в САЩ. Трима са в последните години. Последният от тях беше разследван, защото искал да купи позицията си на сенатор. Осъден беше и пратен за 10 години в затвора. В момента главната прокурорка на моя щат Пенсилвания е разследвана заради оповестяване на класифицирана информация за нейни опоненти. Имайте предвид, че прокурорите в Пенсилвания са членове на изпълнителната власт на департамента по правосъдието. Върховният съд на щата, който е съставен главно от представители на политическата партия, към която и тя принадлежи, прекрати разрешението й да практикува юридическа професия, докато продължава разследването срещу нея. Тя се разследва и за лъжесвидетелстване, за даване на грешни показания под клетва. Ако я осъдят, може да попадне в затвора за 7-8, до 10 години. Ако си спомняте и нашият бивш президент Клинтън беше лишен от разрешение да практикува юридическа професия поради неприлично поведение. Много политици в САЩ са разследвани, много от тях губят правото да получават пенсия, някои са отстранени от длъжността, която заемат, арестувани са и осъдени на лишаване от свобода. И винаги биват осъждани в допълнение да възстановят вредите, които са нанесли с престъплението си, да върнат това, което са взели. Заслужава си да отбележим, че когато има процеси за корупция на високи нива във властта, има силна нагласа у обществото за отмъщение. Върху плещите на съдията в такива случаи тежи отговорността да балансира между интересите на обществеността и желанието й да отмъщава. Хората искат мъст, но съдът трябва да въздаде справедливост. Впрочем съдиите, които се избират, са по-склонни да откликнат на настроенията на избирателите си, отколкото да се придържат към справедливостта.

– Говорейки за справедливост, бившият американски посланик у нас г-н Джеймс Уорлик веднъж каза:“ В България съдебната система е двойна – една за бедни, а друга за богати“. Но какво да се прави?

– На първо място трябва да се види кои се избират за съдии, независимо какви са процедурите. Те трябва на първо място да са уважавани от обществеността. Трябва да имат адекватно възнаграждение за труда си. Трябва да се осигури тяхната безопасност от органите за сигурност в държавата. Друг въпрос е дали трябва да започват кариерата си на много ранна възраст. Лично аз мисля, че човек с по-голям житейски опит може да преодолее някои влияния с повече лекота. Не казвам, че младият човек няма здрав гръбнак. Но когато си навъртял няколко житейски обиколки, е по-лесно да удържиш на натиск. Колкото повече остарявам, толкова повече вярвам в това.

Джийн Пратер е федерален съдия в Източния окръжен съд на Пенсилвания. Преди да започне 12-годишната си съдийска кариера, е била партньор и старши съдружник в адвокатската кантора Duane Morris LLP, където постъпва през 1975г. Тя е бакалавър от Университета в Станфорд и магистър от Университета в Пенсилвания. Била е съпредседател на Комисията по етика и професионализъм към отдела по процесуално представителство на Американската асоциация на юристите. Президент е на Правното общество на Университета в Пенсилвания, лектор и автор на множество публикации за процесуалната практика, етиката и професионалното поведение на магистратите. В София съдия Пратер се срещна с представители на Института по правосъдие, на „Риск Монитор“, прокурори и съдии. Основна тема на разговорите беше борбата с организираната престъпност и корупцията.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.