Пешеходец е загинал на място, пометен от кола на входа на Бургас

Проф. Кантарджиев: Недоказуема е точната бройка на починалите от грип

Партенки и манерки продава армията Предлагат се и бичкии

Министерство на туризма: Строителството до къмпинг „Градина“ е в частен имот навътре към сушата

Стилиян Кротнев е най-вероятният нов шеф на АПИ

Дечо Дечев, шеф на НЗОК: Рано или късно роботизираната хирургия ще навлезе у нас, която е 10 пъти по-скъпа

10 млн. евро глоба за двоен стандарт при храните (обзор) Заблудата с храни второ качество влиза в “черния списък” на ЕС

Емил Караниколов: Добре е да отпадне възможността за придобиване на паспорт срещу пари Сигурен съм, че инвестициите в България не падат, а даже имат ръст, коментира министърът

Изпит по български на кандидати за гражданство С промени в закона спират продажбата на паспорти срещу инвестиции

Нинова: Обвинението срещу Елена Йончева е заради нейните смели журналистически разследвания, стоя твърдо зад нея

„Мерцедес“ влага € 200 млн. в Полша Нов завод открива 300 работни места

Жената, ударила в лицето фелдшерка в Горна Оряховица: Бях провокирана, тръшна ми вратата

Решават утре за ареста на циганин, пребил баба Рецидивистът взел всичките 35 лева на 83-годишната Иванка, за да напазарува

Рамуш Харадинай: Косово няма да отмени митата, докато Сърбия не ни признае

Интензивен трафик по границите на страната

Експертът по сигурността Симеон Николов пред “Труд”: Пряка изгода от турско-руския сблъсък има “Ислямска държава”

Все по-вероятен става сценарият за разпалване на война в целия регион

– Изглежда сме свидетели на най-сериозното напрежение в Близкия изток след свалянето на руския самолет от турските ВВС. Как разчитате събитието, г-н Николов?

– Сложната ситуация в Сирия предполагаше рискови събития като свалянето на руския боен самолет на 24 ноември на границата между турската област Хатай и сирийската Латакия, но досега бяха избегнати такива поне между САЩ и Русия и между Франция и Русия благодарение на координацията между тях. Поради фокусирането на медиите върху атентатите в Париж и последствията от тях обаче като че ли ни убегна задкулисието на събитията там, които в известна степен могат да обяснят част от причините за случилото се.

– Какво представлява това задкулисие?

– Не може да говорим въобще за реакцията на Турция, без да споменем, че от туркменското население бе сформирана, подготвена и въоръжена бойна групировка, надхвърляща 10 000 души. В нея намериха място много чеченци, дагестанци, както и местни групи на „Ислямска държава” (ИД) и други, които бяха цел на руските атаки. Замисълът за създаването на групировката бе използването й за свалянето на режима на Башар Ассад. През последните седмици тя понесе значителни загуби благодарение и на руската въздушна подкрепа за сирийската армия и пълното й поражение беше само въпрос на време. Загубата на този „клин” в сирийска територия, който бе използван за снабдяване на „бунтовниците” и който се намира в непосредствена близост до руската военна база край Латакия, разтревожи доста Анкара, вследствие на което бе отправено искане до Съвета за сигурност на ООН за защита на туркменското население, изразен бе протест пред руския посланик, информиран бе държавният секретар на САЩ Джон Кери.

– Какви са и ще бъдат последствията от инцидента?

– Събитие като свалянето на руски самолет неизбежно трябваше да повлияе върху обсъждането на важните инициативи на срещите на френския президент Оланд с американския президент Обама и руския Путин. То демонстрира твърдостта и непримиримостта на турските позиции.

– Въпрос на изпуснати нерви или точно премерена провокация е това?

– Странно е точно ден преди свалянето на самолета премиерът Давутоглу да съобщава за дадени указания на военните да реагират незабавно при опасност, макар че руският самолет въобще не е създавал такава. Също ден преди инцидента турският представител в НАТО на форум в Берлин заяви: „Русия е взела решение да търси конфликт с НАТО.” Изглежда съгласувано, че същият ден и най-високопоставеният ислямистки авторитет в страната призова за подкрепа на туркмените, а часове след това бе изпратено искането до СС на ООН. Очевидно е обаче, че Турция потърси повод да се намеси, защото всичките й цели вече се изплъзваха.

– Тази провокация не е ли прекалено агресивна и опасна?

– Част от западните страни не са готови да възприемат тенденцията към възстановяване на руското влияние и мощ в Близкия изток или Москва да установи завинаги контрол поне на част от Сирия. По повод терористичните атаки в Париж Франция се превърна във водещ фактор, който може да бъде използван от силите, желаещи сухопътна военна операция в Сирия, без да си дават сметка, че това е капанът, който “Ислямска държава” поставя на Запада, ако те са само европейски и американски.

– Нали все пак имаше сигнали, че във Виена е постигнато споразумение между различните държави за уреждане на конфликта в Сирия?

– Турция, Саудитска Арабия и други страни останаха недоволни от приетата на Виенската среща пътна карта за разрешаване на Сирийската криза. Мирният процес зачеркваше старата идея на Анкара за „зона забранена за полети” или „свободна зона” на сирийска територия с цел изтласкване на местното кюрдско население, водена от страха от евентуална кюрдска автономия или държава. Оставането на Асад за един преходен период също бе неприемливо. Впрочем под натиск и президентът Обама втвърди позицията си по този въпрос.

– В този контекст свалянето на руския самолет не е ли послание?

– Да, инцидентът е и послание към предстоящата среща на участниците от Виенския форум за доизясняване на въпроса кои групировки да бъдат считани за терористични и кои не (защото досега бе постигнато съгласие само по ИД и фронта Ал Нусра): заинтересованите страни като Турция, Саудитска Арабия, Катар и др. не са готови да отстъпят по отношение на подкрепяни досега от тях „бунтовници”. „Ашрар Аш Шам” например е една от успешните поне доскоро такава групировки, на които може да се разчита за свалянето на Ассад.

– Как оценявате поведението на Турция?

– Западът носи вина за създалото се в Турция чувство на безнаказаност. Защото нямаше реакции нито при доказаните случаи на подкрепа на ИД, за които западните медии изригнаха едва след свалянето на самолета, нито при бездействието и съдействието по бежанските потоци. Дори в случая с района на инцидента с руския самолет: само преди седмица бяха изпратени 250 доброволци, организирани от екстремистка религиозна турска партия, но никой не реагира и не си даде сметка, че Турция вече директно участва във войната.

– Ако се върнем към инцидента, смятате ли, че руският самолет толкова дълго е летял над турска територия?

– Военнотехническите параметри на инцидента пораждат повече въпроси, отколкото отговори. Дори графиката на курса на руския самолет, публикувана от турските военни, противоречи на официалното турско съобщение. Защото става ясно, че при мястото, характерно с острото слизане на юг на граничната линия и връщане на север, ако е било пресечено от руския самолет при скорост от 900 до максималната 2200 км/ч, то той е прелетял 3-те километра над турско въздушно пространство само за 4 до 17 секунди. Как е възможно да е бил предупреден 10 пъти от турска страна, както се твърди в съобщението? Разпространеното любителско видео, обиколило световните агенции, показва отвесно падане на руския самолет, причинено от огън от засада. Очевидно прехващането е било извършено на базата на добро познаване на траекторията на руските самолети, които поне от две седмици облитат това пространство. Всичко това дава основание и на руснаците да говорят за подготвена провокация.

– Какви ще са последствията?

– Последствията, независимо от това случайност или провокация бе инцидентът, неизбежно ще бъдат изключително сериозни както в международен, така и в двустранен план. Това действие на Турция ще подкопае основите на постигнатото във Виена съгласие по Пътната карта за решаване на Сирийската криза. То ще допринесе и за разделение в позициите на европейските страни, подобно на това по бежанската криза, което ще се прояви на предстоящите срещи и консултации. Анкара продължи да руши доверието към страната си.

Само фактът, че от общо 5 пъти позоваване на член 4 от Северноатлантическия договор в цялата му история след 1949 г. 4 са от страна на Турция, свидетелства за нейната амбициозност и стил на действие. Но това не поражда повече от консултации на страните членки на НАТО, тоест не би трябвало да води до други действия.

Турция ще се възползва от ситуацията, за да поднови предложенията си за зона „забранена за полети” и да вкара официално свои войски на сирийска територия.

? Пряка изгода от всичко ще има „Ислямска държава”, защото отново се отслабва фронтът срещу нея, както веднъж това бе направено пак от Турция, когато тя започна да бомбардира кюрдските позиции вместо тези на ИД, тоест основния партньор на САЩ в ударите срещу терористичната организация.

? Руско-турските отношения ще претърпят рязък спад, който ще се отрази и на икономическите им връзки. Най-големи загуби биха претърпели туристическият бранш, строителството, търговията с продукти на леката промишленост и не на последно място – газовите доставки. След известен период ще се стигне до нови договори, но при други условия, които не биха били така изгодни за Турция като днешните.

? Случаят допълва един ефект, който руската операция започна да предизвиква от самото начало: демаскират се пред международната общност неща, които експертите знаеха отдавана: истинските намерения на отделните играчи, подкрепата им за едни или други групировки, преследвани цели, лицемерни и лъжливи заявления и т.н.

? От досегашните три сценария, които можехме да прогнозираме след Виенската среща: светлина в тунела и изпълнение на 9-те основни точки от Плана, пък дори и след нови “Виена 3” или “Виена4”; продължаване на бойните действия, разделяне на страната поне на три части и утвърждаване на влиянието на основни външни играчи в тях; и трето, разпалване на война в целия регион, за съжаление последният започва да става все по-вероятен. Ако продължат взаимни сваляния на самолети, ситуацията може да излезе от контрол и спиралата на взривоопасно напрежение да не бъде спряна.

НАШИЯТ ГОСТ

Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008 г.), бивш съветник по международна сигурност на президента и дългогодишен дипломат.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.