Дневен хороскоп на Алена за вторник, 15.10.2019

На 15 октомври 2019 да почерпят

Ново дъно: България счупи рекорд за домакинска загуба

На два пъти спряха България – Англия, гостите отказват да играят

10 ранени при сблъсъци на летището в Барселона

Английски фенове се биха на „Витошка“, има ранен

Офертите за Нова година са с 11-12% по-скъпи Хубавите места ще са разпродадени до 30 ноември

Пожар в цех за бои и химикали в Габрово

Ако работите през нощта – трябва да знаете това

Заев: Правителството на Северна Македония остава посветено на Договора за добросъседство с България

Шефът на „Росатом“: Русия е готова да построи ядрена централа в Саудитска Арабия съвместно със САЩ

Гледаме малката Турна от „Майка“ в нов сериал

Двойна игра на Прокопиев с ЕВН Брокерите му спестили 87 млн. лв. на австрийското дружество при покупката на остатъка от държавния дял през 2011 г. (обзор)

Нещата според чиновниците от ЕК и по същество Право на отговор от Европейската комисия и коментар на главния редактор на "Труд"

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 15 октомври 2019

Елеонора Николова: Плащат подкуп за ТЕЛК със заем от лихвари

– Г-жо Николова, защо Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) се захвана със злоупотребите с инвалидните пенсии. Колко средства се източват чрез неправомерното им получаване?

– На този въпрос може да отговорим, ако има заведени дела, които да са констатирали недопустимост на отпуснати инвалидни пенсии. Нашата нормативна уредба не води до ефективен контрол. Установили сме, че има 6 институции, които са неефективни. Тяхната дейност не е довела до дисциплинарна, наказателна или административна отговорност за тези, които са допуснали неправомерно освидетелстване и най-вече за хората, които са се облагодетелствали.

– Защо при толкова институции няма реален контрол?

– Защото няма стройна институционална система. ТЕЛК-овете са ситуирани към болниците, които са търговски дружества, а лекарите нямат качество на длъжностни лица. Техният статут, условия на работа и трудово възнаграждение се определят от възможностите на конкретната болница. ТЕЛК-овете работят без сериозна институционална подкрепа и методическо ръководство. Според нас тези задачи трябва да се изпълняват по-ефективно от НЕЛК, която е самостоятелна институция към Министерството на здравеопазването. При тази разпокъсана система на работа и липса на информационна връзка между отделните звена не можем да очакваме добри резултати. Знаем, че определени категории хора се освидетелстват в рамките на 1-2 месеца. Същевременно има възрастни хора по селата, които чакат над 3 години, а понякога и по 5 години. Липсата на единна информационна система, която да свързва НОИ, НЕЛК, ТЕЛК, НЗОК и други структури, води до това безобразие – липса на контрол и отчетност.

– За изграждането на информационна система се говори от години. Защо не се случва?

– Защото няма интерес да се направи. Създаването й е скъпо удоволствие, но би подредило системата. Тогава няма да има прескачане на чакащите. Няма да се позволява плащане под масата, за да бъде разгледана нечия молба сега и веднага.

– Но сегашното положение облагодетелства тези, които имат пари, и ощетява държавата.

– Разбира се, че е така. Благодарна съм за темата, която в. „Труд“ въведе, защото в един от сайтовете, в който новината за нашия доклад беше интерпретирана, проследих над 400 коментара. Имаше изнесени случаи, че хората вземат пари от лихвари, за да платят неправомерно и да се явят пред ТЕЛК с предимство. След като инвалидната пенсия им е отпусната, картата, по която тя се превежда, отива в лихваря и той тегли пари от нея, докато пенсионерът върне дълга си с лихвата. Друг човек разказваше за съседката си, която е с инвалидна пенсия и в момента отглежда децата на дъщеря си в САЩ, а в свободното време разхожда кучета срещу заплащане.

– Злоупотребите ощетяват не само хората с увреждания, но и държавния бюджет, а косвено и всички хора, които коректно плащат данъци и осигуровки. Какви са разходите за инвалидни пенсии към момента?

– Разходите за инвалидни пенсии за сметка на държавния бюджет в периода 2000-2014 г. са се увеличили над 5 пъти – от 242,2 млн. лв. до 1,646 млрд. лв. От всички пенсии за инвалидност 513 858, или 52%, са социални пенсии за инвалидност. Те се дават на хора с над 71% намалена трудоспособност, които са без никакъв стаж.

– Кои са на-важните промени, които предлагате, за да спрат злоупотребите?

– На първо място България трябва да премине към друг тип освидетелстване на хората. Инвалидизирането им трябва да се преценява през остатъчна работоспособност. Предлагаме тя да се осъществява по нова методика при единни критерии за оценка съобразно международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето на Световната здравна организация. Това означава да се възприеме позитивен подход, който да оценява способността на човека да полага някакъв труд и възможностите да се включи в трудовия пазар в зависимост от неговите квалификация, знания и опит.

– Сега каква е практиката?

– Сега заболяванията на един човек се сумират и се вижда общото му увреждане. То се съпоставя към статуса на здрав човек. Дори не се държи сметка за възрастта на освидетелствания. А здрав човек на 20, 40 или 60 години изглежда по различен начин. Констатира се, че лицето е инвалидизирано, което ограничава реализацията му на пазара на труда. Друго наше предложение е размерът на социалната пенсия за инвалидност да се определя чрез единна ставка, която да се формира на базата на минималната заплата, защото разглеждаме инвалидната пенсия като заместваща трудовия доход. Подобен критерий има в много държави – като Франция например. Предлагаме медицинска и социална оценка, задължителна професионална и медицинска рехабилитация за хора в трудоспособна възраст, които са инвалидизирани. Целта е да се направи всичко необходимо, за да може човек да се върне максимално бързо към трудовото ежедневие.

– Единната ставка означава ли, че предлагате социалната пенсия за инвалидност, която е около 130 лв., да се повиши до минималната заплата, която е 420 лв. Така няма ли да фалира системата?

– Предложението ни е отнесено към бъдещето, но не е научна фантастика. Ако хората започнат да се освидетелстват през по-добра остатъчна работоспособност, съм сигурна, че тогава ще се променят процентите на инвалидизиране. Възможностите на хората да работят ще се увеличат, а оттам ще се освободи и финансов ресурс, с който хората с намалена работоспособност ще могат да се подпомогнат в много по-голяма степен. Нашата пенсионна система е разходопокривна, т.е. с осигуровките на работещите се покриват средствата за пенсии. Но с тези пари се покриват и нуждите на тези, които никога не са работили и не желаят да работят. Има хора, които получават инвалидна пенсия неправомерно, като дори някои от тях освидетелстват и здравите си деца. Тоест отглеждаме прослойка, която е асоциализирана и не желае да работи. Това не е справедливо. Предлагаме да има индивидуален коефициент за хората с увреждания, който да зависи от продължителността на осигурителния им стаж. Защото човек, който е работил 30 години, би следвало да бъде подпомогнат от държавата различно от този, който никога не е работил. Трябва да има справедливост и да се отчита личният принос. Сега инвалидните пенсии у нас са променили своята характеристика и са се превърнали във вид социално подпомагане и обезщетение. Сигурна съм, че в бъдеще хората, които са с много висока степен на неработоспособност и не могат да се върнат на пазара на труда, ще могат да получават помощ в размер на минималната заплата.

– Не мога да си представя как ще се случи това, защото в момента средният размер на пенсията за стаж и възраст е 330 лв. Тя се получава от хора, които са работили по 35-38 години. А вие предлагате пенсията за хора, които никога не са работили, да е 420 лв.

– Това е една смела мечта, която е заимствана от други държави, които полагат изключителни грижи за хората с увреждания. Милиарди се харчат за медицинска и професионална рехабилитация, за пригодност на работното място, за стимулиране на работодателите и др.

– Една от основните причини, които карат хората с увреждания да търсят вратички за инвалидна пенсия, е, че работодателите не искат да ги наемат. Какви решения предлагате срещу този проблем?

– В Кодекса на труда е регламентирано, че в предприятия с до 50 души персонал между 4 и 10% от работните места трябва да са за хора с увреждания. Това не се изпълнява и няма никакъв контрол. Положението би се подобрило, ако има разумни санкции, налагани от инспекторите по труда. Институтът за пазарна икономика посочва като проблем високата степен на защита, с която хората с увреждания се ползват по Кодекса на труда. Това затруднява работодателите, ако решат да се освободят от наетите лица.

– Едно от предложенията ви е да се въведе ограничение за получаване на пълен размер на пенсията в случаите, когато човек упражнява същата дейност и получава трудово възнаграждение както преди инвалидизирането. Така няма ли да накажете хората, които работят?

– Тази мярка се отнася само за хората, които са получили увреждане поради лошата среда, в която работят, но въпреки това се връщат отново на работа там, след като получат пенсия за инвалидност. Така те увеличават степента на увреждането си. Разбира се, много хора са принудени да го направят. Затова се съобразяваме с идеята на Минчо Коралски, директор на Агенцията за хора с увреждания. Той предлага тези хора да минат през задължителна професионална и медицинска рехабилитация и да се върнат на същото работно място само ако са се възстановили напълно. В противен случай да бъдат обучени за друга дейност и да работят в среда, която не е вредна. Всички сме длъжници на хората с увреждания! Нашата цел не е да ги поставим в по-лоша ситуация, а да очертаем проблемите, за да може да бъдат подпомагани много по-адекватно и справедливо.

Нашият гост

Елеонора Николова е родена в Русе. Завършила е право в СУ „Климент Охридски“. Съдия и председател на Русенския районен съд в продължение на 19 години. През 1992-1994 г. е окръжен прокурор на Русе. Има 7-годишна практика като адвокат. От 2002 до 2005 г. е кмет на Русе, подкрепена от десните сили (2002-2005). Става депутат от листата на СДС в 40-ото народно събрание. От февруари 2011 г. е зам.-директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, познат повече като БОРКОР. От декември 2014 г. е назначена за втори път за и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.