Първият електрически „баварец“ бяга на олимпиадата

Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година остава в паметта на хората с великите спортни постижения по зали и стадиони, с драматичните събития извън тях и с иновациите, които са навред. Тогава за първи път се въвежда олимпийски талисман (дакелът Валди). За първи път съдиите полагат клетва. И за първи път САЩ се разминават със златото в баскетбола след суперинфарктен и скандален финал срещу СССР, в който главен „герой“ е времеизмервачът Йозеф Блатер. Същият, който в момента като президент на ФИФА е наказан за 8 години заради далеч по-големите си манипулации като шеф на световния футбол. Феноменалният плувец Марк Шпиц защитава американската чест, като печели седем златни медала и поставя седем световни рекорда. А съветската гимнастичка Олга Корбут прави невъзможни салта и носи три титли от другата страна на „желязната завеса“. България излъчва шест шампиона – Нураир Нурикян, Андон Николов и Йордан Биков (вдигане на тежести), Петър Киров и Георги Мърков (борба) и Георги Костадинов (бокс).

На 5 септември 1972 година, в разгара на игрите, осем терористи от палестинската група „Черният септември“ щурмуват квартирата на израелския отбор в олимпийското село, убиват двама евреи и взимат 11 заложници. Германската полиция прави несполучлив опит за освобождаването им на военното летище „Фюрстенфелдбрук“, загиват всички заложници и петима от похитителите. Светът е потресен, но олимпиадата е прекъсната само за 34 часа, защото Ейвъри Бръндидж като президент на МОК апелира в паметна реч, че „игрите трябва да продължат“.

Пет дни по-късно е състезанието по маратон. На старт застават 74 атлети. Фаворит е американецът Франк Шортър. Той се откъсва напред още в първата половина на дистанцията и до финала бяга сам. В победата му няма нищо сензационно. Сензацията обаче е първият електрически автомобил на BMW, който го съпровожда до последните метри на заключителната обиколка на олимпийския стадион. Моделът е оранжев на цвят BMW 1602 E (означението Е идва от Elektro) и осигурява телевизионното излъчване, тъй като оператор се е показал през люка на покрива и снима с камера състезанието. Кадри могат да се видят в интернет.

Днес BMW е един от локомотивите, които дърпат автомобилната индустрия напред в разработката и производството на коли със задвижване на ток. Шофирането на супербързия „спринтьор“ с електрическо сърце BMW i8 е изключително удоволствие, но не така е стоял въпросът с неговия прадядо – „маратонецът“ BMW 1602 Е. Там в двигателния отсек под предния капак е настанен палет с 12 последователно свързани оловни акумулатора Varta всеки с капацитет 88 амперчаса, които тежат общо 350 кг. Те захранват електромотор Bosch с мощност 44 конски сили, монтиран под централния тунел и адаптиран с трансмисия към кардановия вал за предаване на въртящия момент към задните колела. Акумулаторите са разположени върху палет, за да могат да се сменят лесно и бързо наведнъж. Още тогава на конструкторите им е ясно, че няма как да се намери достатъчно надежден и мощен източник на енергия. Над този проблем продължават да си блъскат главите инженерите и днес, макар че имат значителен напредък с литиево-йонните батерии, които също са твърде големи, тежки и не позволяват голям пробег.

Първото електрическо BMW никога не се качва на поточната линия. Сглобени са само два екземпляра, единият от които е напълно възстановен и изложен във фирмения музей в Мюнхен, а в редки се дава за тестдрайв. Електромобилите са създадени специално за състезанията по маратон и спортно ходене на олимпиадата през 1972 година, за да съпровождат спортистите, без да замърсяват въздуха, който те дишат. Задачата на шофьорите не е била никак лека, защото много трудно са поддържали постоянна скорост с тока от електрохимичната реакция в акумулаторите. BMW 1602 E има нужда от 10 секунди, за да развие 50 км/ч и ускорението приключва при достигането на максималната скорост от 90 км/ч. Тъй като липсва двигател с вътрешно горене и съответната охладителна система, в колата няма отопление и вентилация. Малки нагреватели са монтирани под стъклата, за да не се запотяват при дъжд. По време на олимпийския маратон през 1972 година времето е хубаво, победителят Франк Шортър и електрическият му спътник изминават дистанцията от 42,195 км за 2:12 ч. За това време енергията в акумулаторите на „бавареца“ се изчерпва напълно. Докато в мускулите на атлета остават сили и за почетна обиколка на стадиона.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.