- Всяко чудо за три дни, г-н Цацаров. Днес не се говори вече нито за оставката на ВСС, поискана сензационно от ГЕРБ, г-жа Кунева и сие, нито за заявлението на Лозан Панов, че не желае да бъде представляван от Димитър Узунов във ВСС. Кажете вие нещо в заключение?

- Само месец, след като измененията в конституцията бяха приети и животът на Съвета бе "запазен" до края на мандата му, бе поискано неговото саморазпускане. Освен че е необяснимо като логика, това е невъзможно и юридически - оставката може да е само индивидуално решение на всеки от членовете на ВСС. Съветът прие ясна позиция по това искане, която аз напълно подкрепям. Що се отнася до изявлението на г-н Панов, че не желае да бъде представляван от Димитър Узунов, това е негова воля. Струва ми се обаче, че изразяването й е малко позакъсняло - не си спомням такова нежелание да е имало, когато предложението му като кандидат за председател на ВКС бе подкрепено и от Узунов.

- А какво ще кажете за изявлението на бившата съдийка Ченалова - че имало натиск от главния прокурор, т.е. от вас, към съдия Янева за осъждането на Цветан Цветанов?

- Поредната пропагандна бомба. Всъщност Румяна Ченалова е обвиняема и изгражда защитата си с всички средства, включително и извънпроцесуални. Отделен е въпросът за трибуната, която получава, за да прави това, и за хората, които й я осигуряват. От разказа на Ченалова излиза, че аз съм принудил Янева да бъде постановена осъдителна присъда. От прословутите записи с нейно участие пък излиза, че въпреки това съм разпоредил да бъде обвинена, защото премиерът е наредил така. Малка подробност е, че във ВСС по въпроса за натиска отдавна е имало проверка и съдията, постановил присъдата, категорично е отрекъл някой, включително и Владимира Янева, да е упражнявал каквото и да било влияние върху него. Малка подробност е и това, че тази присъда бе първоначално потвърдена от трима апелативни съдии. И тях ли принудих?

- Прокуратурата е безотчетна и безконтролна, централизирана и йерархична - така я определи френският посланик в свое интервю. И евродокладът препоръча за държавното обвинение отчетност и анализ според стратегията. Признавате ли това?      

- Една от приетите промени в конституцията въвежда отчетност на главния прокурор пред парламента - възможност за изслушвания по въпросите на противодействие на престъпността. Текстът на приетата норма е предложен от нас за първи път още през декември 2014 г., когато прокуратурата оповести своята позиция по тогавашния проект за Стратегия за съдебна реформа. Още тогава не само подкрепихме разделението на ВСС, което днес е факт, но и представихме предложения за изменения в ЗСВ, които премахват централизирания модел. Някой признава ли това? Не, защото е неудобно. Неудобно е да се признае, че децентрализация е предложена от същото това ръководство на прокуратурата, което се сочи като източник на всички обществени злини. Далеч по-удобно е главният прокурор да се представя като диктатор, а колегите му - като безволеви изпълнители. Може би така някои демократи си мислят, че постигат силна България. Що се отнася до Негово превъзходителство, аз му благодаря за посещението в Окръжната прокуратура в Пловдив и за добрите думи, отправени, макар и непублично, към прокурорите, осъществили едно от най-крупните разследвания за пране на пари у нас и за измами в пет европейски страни, довели до крупни парични загуби и за френски компании. Интерес би представлявало какво е мнението на българския посланик в Париж за устройството на френската прокуратура и за започналите, но незавършили или спрели разследвания срещу видни обществени фигури.

- Гледате ли филма "От местопрестъплението: Маями", г-н Цацаров? На него се позова премиерът, доказвайки, че не само в България може за два дни бъдат убити двама бизнесмени, да бъдат пребити възрастни хора от апаши на село, а едно момче да умре от бой за това, че свирнало с клаксон на двама непознати. Престъпления имало в цял свят. Но американският Хорейшио прилича ли ви на нашите?

- Гледам "Убийства в Мидсамър", но това не променя черната статистика, която ми цитирате. И тя не е пълна, защото съдържа само част от най-тежките престъпления, извършени в последните седмици. Извън обсега й остават множеството кражби, отнемане на автомобили, улични грабежи... Тази картина виждам всяка сутрин, когато чета бюлетина на МВР за изминалото денонощие, и тя не ме изпълва с оптимизъм. В страната има населени места, в които посегателствата, особено върху собствеността, са всекидневие, а населението е принудено да търси различни форми за самоохрана. Какво значение има местопрестъплението в Маями от филмовия екран, когато не можем да се справим с местопрестъплението във всяко второ българско село? Страхувам се, че този ръст на престъпността ще достигне ниво, при което вече самото му овладяване ще бъде трудно. А точно това е призвана да прави държавата - да гарантира сигурността на своите граждани. Не се ли справят органите на властта с тази си основна функция, те се превръщат в обикновени регистратори на престъпленията. И на въпроса ви - не, не ми прилича американският Хорейшио на нашите - нито като мислене, нито като оборудване, нито като качествен екип, който да му стои зад гърба.

- "За всички поръчкови убийства има данни кой ги е извършил, но когато се сглобяват за съда, те не издържат" - заключи г-н Борисов. Не се разбра към съда ли е укорът му или към прокуратурата?

- Колкото и да не съм привърженик на термините "битови" и "поръчкови" убийства, не мога да отрека тази теза. Но данните и оперативната информация са едно, а доказателствата - съвсем друго. Данни пред съд не издържат, колкото и да ни се иска това понякога. За всяко от последните нашумели убийства има водеща версия и насоки към нея. Но ясно е, че резултати не се постигат лесно, ако например час след стрелбата извършителят е напуснал страната, оръжието не е ползвано досега, а оцелялата жертва твърди, че няма нито врагове, нито дългове. Това обаче не може да бъде оправдание нито за колегите от МВР, нито за нас. Разбира се, има и случаи със силен напредък. Нека не изпреварвам събитията, но скоро, до ден-два, ще разкрием - не с данни, а с доказателства, едно от най-тежките такива посегателства. А към кого е укорът? Към всички "по веригата". Няма институция, която да не е длъжник на българските граждани. Това важи с пълна мяра за всички ни - полиция, прокуратура, съд. Не защото премиерът го казва, същото ще каже всеки човек на улицата, когото спрете.

- Въпросът е какво да се прави?

- Е, универсални рецепти няма. Но все пак на първо място са нужни бързи промени в наказателния процес - по-малко формализъм, по-опростени процедури, както и премахване на възможността на безкрайно връщане на делата за доразследване. Не е толкова трудно, просто трябва да се приеме, че това е безусловен законодателен приоритет. Прословутата реформа в МВР за мен би следвало да изглежда по съвсем различен начин. Помислете - ние пазим обществения ред в селските общини така, както това е правено и преди 25 години. Не може за три села да отговаря един районен инспектор, който най-често ползва личния си автомобил. Няма да открием сами топлата вода - достатъчно е да видим как го правят хората другаде, например в Испания или в съседна Турция. Полицията работи в градовете, а извън тях действа жандармерия, която има същите правомощия, включително за разследване. Но жандармерия като организирана сила, която е разположена на територията на цялата страна, с постоянни участъци и патрули в извънградските райони, а не командировани служители за ден-два в местата, където възниква напрежение. Такова присъствие означава респект за престъпноста и сигурност за населението. И като започнахме с "От местопрестъплението" - модерна криминалистична техника, нова организация на ДНК - експертизите, на съдебната медицина. Да изброявам ли още?

- Оптимист ли сте за съдебната реформа след промените в конституцията?

- Промените в конституцията са само началото. Не бъдат ли последвани от адекватни промени в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс, реформа няма. Има само лозунги и политическа спекула. Оставям настрана фразата "исторически компромис". Ако питате мен, нито е исторически, нито е компромис. Нищо, че при първото четене на законопроекта някои го поливаха с бира. Проблемът е, че те не виждат, а и не могат да прогледнат по-далеч от собствения партиен хоризонт. За тях не представляват интерес промени в наказателния процес, нито прагматични законодателни решения, трябват им врагове, които да сочат с пръст като виновници за всички беди под слънцето. Оказа се, че разделението на ВСС на две колегии, въвеждането на явното гласуване, изборът на парламентарната квота от съвета с квалифицирано мнозинство и новите правомощия на инспектората са просто нищо, защото в прокурорската колегия съотношението било в полза на професионалната квота. И това проваляло реформата. А не проваляше ли реформата началното предложение на един виден протестиращ реформатор, според което в нашата колегия броят на членовете, избрани пряко от гилдията, е 4, а на тези от парламента - 7? Ужасяващо лицемерие.

- Шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов строи своите хора с тоги пред Съдебната палата и викна: "Стига вече! Мълчанието ни прави страхливци!" Не ви ли хрумва и на вас да изкарате прокурорите с тогите и да викнете от своя страна:"Стига! Аман! МВР не ни дава доказателства, а каките в съда вземат рушвети и провалят делата!"

- Всеки има право да избере формата и начина на публична изява на своята позиция. Такова право имат и колегите съдии, както и председателят на ВКС. Отделен е въпросът дали голямото мнозинство от съдиите подкрепя точно такъв протест - той не се случи другаде освен в София. Но нека не навлизам в чужда територия. Аз имам само едно по-различно разбиране и нямам резерви да го кажа на глас. Протестът е право, но мястото на тогата не е на стълбите, а в съдебната зала. Тогата може да бъде изкарана пред Съдебната палата, когато този, който я носи, има съзнанието, че институцията, която представлява, няма неизпълнени дългове към останалите граждани - към тези, които не носят тоги. Всичко друго е демонстрация, която, съчетана с красиви, но безадресни думи в зала "Тържествена" и високоговорители на стълбите, я прави доста прозрачна.

- Радан Кънев настоява за независим прокурор против корупцията, а съпартиецът му - шефът на вътрешната комисия в оставка Атанас Атанасов, говори за някаква сарайско-библиотекарска групировка, която остава извън вниманието ви. Вашият коментар?

- Начинът, по който държавата противодейства на корупцията, е регламентиран в стратегия, приета от правителството. Това стана, преди г-н Кънев да обяви себе си за опозиция и преди г-н Христо Иванов да подаде оставката си като министър на правосъдието. Политическите решения са вземани в рамките на коалицията, а тези на МС - на съответното заседание. Протоколите от тези заседания са публични - поинтересувайте се дали тезата за т.нар. независим прокурор е била издигната или защитена в някой от тези формати. Отговорът е отрицателен - тя е нужна само за парламентарната трибуна и за медийни изяви. В тях главният прокурор естествено е представян като пазител на статуквото, а прокуратурата - като бастион на мафията. Елементарни тези и болшевишка лексика, но ако това прави авторите им значими... А за сараи и библиотеки - нека г-н Атанасов бъде по-конкретен - с факти, а не с присъщите му теории на конспирацията.

- Защо прокуратурата не реагира на подозренията, че Местан е шпионин и предател? Бившият шеф на НРС ген. Кирчо Киров допусна, че е бил агент за влияние на турското разузнаване? Изпитал страх за живота си  и се скрил не другаде, а в посолството на Турция.

- Политическият живот и смяната на партийни ръководства не са въпроси, с които прокуратурата се занимава. Влизането в посолство също не е престъпление.

- "Патриотите" в НС поставиха въпрос: Води ли се разследване за джип с подслушватели и карти на агенти на МИТ, откраднат от хотел в Драгалевци, който е на брата на зам. военен министър?

- Такъв инцидент не е докладван в прокуратурата нито от МВР, нито от ДАНС.

-  Екстрадицията на банкера Цветан Василев нещо се бави. Защо така?

- Решаването на този въпрос е изцяло от компетентността на сръбските власти. Забавянето на екстрадиционното производство е видимо за всички. Искането за екстрадиция е отправено от мен на 18 септември 2014 г. Отговор няма и досега. Не разполагаме с каквито и да било средства за пряко въздействие към чуждия съд. Единствената възможност е т.нар. процедура за разрешаване "в дух на приятелство" на проблеми, които възникват при прилагането на конвенции в областта на наказателното право. Няма друг начин за действие, при положение че се отнася за суверенни решения на държави. До края на седмицата искане в този смисъл - за съдействие за ускоряване на екстрадиционното производство, ще бъде изпратено до Генералния секретариат на Съвета на Европа и до Европейският комитет по проблемите на престъпността.