Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Стоянка Мутафова пред „Труд“: Ако имаш много приятели, нямаш нито един

Стоянка Мутафова отпразнува рождения си ден на сцена в германската столица. “В една световна столица аз играя на сцената, при това с малко болен крак, ама няма значение. За мен това никога не е имало значение – болна, здрава – все играя. Радвам се, че сте тук, че ви виждам, че залата е пълна. Вие сте мои сънародници, вие сте българи и знам, че където и да сте, винаги ще си останете българи.”

Това изрече Стоянка Мутафова сред бурни аплодисменти на стотици българи, докоснали се до изкуството на тази велика актриса. На 2 февруари тя отбеляза 94-тия си рожден ден на сцена в Берлин в ролята на Г-жа Стихийно бедствие. За нея няма възраст и умора. Играта й бе завладяваща, залата непрекъснато я аплодираше.

След края на представлението и нестихващите овации тя получи кошница с цветя от името на министър Вежди Рашидов. На сцената се изви опашка от зрители с букети.

По време на последвалия прием в Българския културен институт г-жа Мутафова беше любезна да отговори на нашите въпроси.

– Уважаема госпожо Мутафова, от името на в. “Труд” честит рожден ден! Бъдете жива и здрава!

– Благодаря много.

– Не е ли странно, че и на рождения си ден сте на сцената. Но защо избрахте по този нетрадиционен начин да празнувате – сред сънародници зад граница.

– Не съм го избрала аз. Поканиха ме. А защо да откажа? Между другото трябва да ви кажа, че аз много-много не си зачитам рождени и именни дни. Отминавам ги, за мен те са като всеки друг ден. Когато има хора и виждам, че ми се радват, откликвам. В този случай откликнах на поканата. Не съм много по тържествата или пък да подчертавам рождените си дни.

– За кой път сте на сцената в ролята на Г-жа Стихийно бедствие?

– Тази вечер за 1009-и път за 22 години.

– Поклон и поздравления!

– Благодаря, благодаря.

– Как се чувствате на днешния си рожден ден?

– Не защото е рожден ден. Чувствам се добре, защото салонът беше пълен. Много ми беше мило, че толкова хора гледаха представлението с интерес и с обич към нас, артистите, които бяхме на сцената. Това най-много ме вълнува, а не рожденият ми ден. Не ми пука дали имам рожден ден. Важното е, че на днешния ден в Берлин се бяха събрали толкова много българи – пълен салон. Това за мен беше най-важното, а не че денят бил специален. Тези българи не са забравили, че са българи. Това го усетих и ми стана много мило и приятно. Това за мен е празник. Щом съм на сцената, за мен винаги е празник.

– С право ви наричат велика…

– А, чак пък велика.

– Вие как оценявате себе си? Главозамайва ли ви славата?

– Не! Не! Аз не се наслаждавам на самата себе си. Напротив! Винаги се самокритикувам, винаги. Никога не съм доволна от себе си и мразя самодоволните хора. Човек, ако е задоволен от творчеството си, от работата си, за мен той не е творец. Творецът винаги трябва да търси слабите си места, да иска повече от себе си. Самодоволството ме отвращава. Казвам ви го откровено.

– Какво е за вас сцената?

Всичко. Е, не мога да кажа, че обичам сцената повече от детето си. Това би било престъпление. Когато имаш дете, то трябва да е над всичко. Но това е нещо друго. Колкото до останалото – за мен над всичко е сцената.

– А какво ви отне сцената?

Нищо, абсолютно нищо не ми е отнела. Много пъти работата ми в театъра ме е натъжавала заради несправедливости. Но няма актьор, който да не е преживял несправедливост. И няма артист, който да не е страдал. Такава е професията ни. Всички ние, колкото и да сме скромни, в основата ни е все пак славата. Не мога да играя на сцената и никой да не ме гледа. Това нито е изкуство, нито удоволствие, нито творчество. Трябва да грабнеш хората в салона. Нашата работа е много трудна. Има и много омраза, завист, угнетение, но това е естествено. Мине време и го побеждаваш, забравяш. Но за да победиш, това струва много нерви.

– Всеки на рождения си ден си пожелава нещо, има мечти. Вашите какви са?

– Докато съм жива, да съм на сцената. Не мога да си представя живота без нея. Аз не съм добра домакиня, макар понякога да съм. Умея да готвя хубаво, но го правя много рядко. Не ми е това работата. Моята любов е сцената.

– Какво все пак си пожелавате на днешния рожден ден?

– Да имам такива празници на сцената като днес. Пожелавам си тя да не ми липсва, постоянно да съм на нея. Ако би ми липсвала, мисля, че бих умряла. Така съм се сляла със сцената.

– Как виждате днес театъра, културата в България?

– За това много не ми се говори. Това е един преход. Винаги когато един век свършва и отива в друг, има катаклизми – има крачка назад, съмнения, появяват се и много парвенюта, които поднасят не изкуство, а антиизкуство. Според мен това е неминуемо. И при нас е така, не мога да го скрия. Струва ми се, че то ще мине. Животът върви напред, това се отнася и за изкуството.

-Вие имате милиони почитатели, имате ли приятели?

– Малко, много малко. Аз не мога да бъда приятелка с всеки. Ако имаш много приятели, нямаш нито един.

Нашият гост

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва класическа филология в СУ „Климент Охридски“ и Държавната театрална школа в София. От 1946 до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър “Иван Вазов”. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър “Ал. Константинов”, където работи от 1956 до 1991 г. и изиграва над 70 роли. Ролите и в киното също са десетки. Носителка е на множество награди и отличия, сред които “Паисий Хилендарски” и орден “Стара планина” I степен. Удостоена е и с почетната грамота за принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.