Удължава се грипната ваканция в Пернишка област

Днес е Атанасовден

Затворени са проходи и пътища заради обилен снеговалеж

Жълт код за силен вятър в цялата страна

Рекс Тилърсън обеща, че американската армия ще остане в Сирия

Убиха бос на мафията в Гърция

Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Гоолемите дарители: Д-р Никола Василиади дарява на Отечеството 39 млн. лева

Д-р Никола Василиади Георгеску е една от светлите личности през нашето Възраждане. Той е роден през 1922 г. в Букурещ. Неговият баща е от с. Гачевци, Габровско. През 1844 г. Никола завършва средното си образование в гръцко училище в Букурещ. Успява да следва медицина в Атина, Париж и Берлин. На 30 години, през 1850-а, младият Василиади свършва Медицинския факултет при Берлинския университет и започва работа като лекар в Букурещ. Докторът е високо квалифициран и бързо се прочува като професионалист.

Кабинетът на д-р Василиади е посещаван от известни търговци, банкери, предприемачи, дипломати и личности от висшите интелектуални среди. Още в началото на кариерата си той печели много приятели като Евлоги Георгиев, д-р Георги Атанасович, д-р Петър Протич и други влиятелни хора в румънската столица. В първите месеци на своята работа лекарят взема участие

в дейността на българската емиграция

в Букурещ. Член е на комитета по набиране на доброволци за Кримската война (1853-1856). Той е и един от главните лица в Българската добродетелна дружина (БДД ). Докторът, подобно на останалите й членове, главно едри търговци, е русофилски настроен. Дейността му е винаги патриотична, макар и разнопосочна по идеали. На 33 години Василиади настоява БДД да се учреди под името Средоточно българско попечителство „Епитропия” от представители на заможните слоеве на българската емиграция във Влашко въз основа на съществуващия временен комитет „Епитропия”.

Целта му е „Епитропия” да възглави освободителното движение на българския народ, както и дейността на българската емиграция в условията на започналата Кримска война. Дейността на доктора и на останалите членове на комитета се ограничава до набирането на български доброволци в помощ на руската армия. Василиади пътува до Браила, Галац и Плоещ, за да създаде със свои съмишленици поделения в тези градове. Руското правителство високо

оценява работата на „Епитропия”

но за съжаление след преустановяване на войната работата й спира.
През 1862 г. Евлоги и Христо Георгиеви, д-р Никола Василиади, д-р Георги Атанасович, И. Бакалоглу и др. конструират комитета в „Благотворително дружество – добродетелна дружина”. На пръв поглед дружеството е благотворително, но то има и политически цели. Д-р Василиади застъпва принципа Добродетелната дружина да следва официалната политика на Русия.

През 1861 г. Никола е един от първите, които се опитват да унищожат критичната към Русия брошура на Георги Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. На моменти отношенията му с Раковски дори са доста лоши. Причината е, че революционерът въстава срещу агентите на руската империя, които подтикват българите да се преселват в Украйна. Руските дипломатически представителства в България започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите.

По това време Раковски живее в Белград и получава материална подкрепа от правителството на Сърбия, но решава да издаде брошурата анонимно в Букурещ, използвайки псевдонима Един българин.

Той изпраща там своя сътрудник Теодосий Икономов, който я отпечатва в тираж 3000 броя. Научавайки за остро критичното към Русия съдържание на брошурата, руският генерален консул Хенрих Офенберг подтиква местната проруска българска организация Добродетелна дружина да изкупи и унищожи целия тираж. Д-р Василиади се страхува от гнева на руснаците и дава пари тиражът да бъде изгорен. Въпреки това Икономов успява да отпечата още 3000 копия, които при голяма секретност са прехвърлени в България. Скоро докторът

подобрява отношенията си с Раковски

тъй като следи плановете на руската дипломация по Източния въпрос. Целта на Василиади и Евлоги Георгиев е подобна на целта на котленеца, когото по-късно, в своята „Епопея на забравените”, Вазов нарича „мечтател безумен”. Добродетелната дружина се сближава с правителството на Сърбия. В него всички познават Раковски. Д-р Василиади и останалите членове на дружината разработват специална „Програма за политическите отношения на сърбо-българите или на тяхното сърдечно отношение”. В нея се предвижда създаване на голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович.

За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприема стъпки за създаване на революционно брожение в България и оказва материална помощ за формиране четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година подпомага и организирането на Втората българска легия в Белград. Скоро обаче политиката на Сърбия се променя и този план търпи крах. По това време д-р Василиади е особено

близък с проф. д-р Петър Протич (1822-1881 г.)

През Кримската война професорът работи като лекар в руската армия, а по-късно се установява в Букурещ, където завежда Психиатричното отделение на болницата „Маркуца”. Д-р Протич издейства много стипендии за български студенти по медицина в Румъния. След Освобождението кани веднага Василиади да работи в България и го прави член на Първия медицински съвет в новото Отечество. През 1878 г. д-р Никола Георгеску става окръжен лекар в Дупница.

Той е на 56 години, в разцвета на знанията и професионалните си възможности, но се чувства стар и много уморен. В България практикува няколко години и се връща за по-спокоен живот в Букурещ.

Увлечен от родолюбиви цели и постъпки, Василиади не успява да се ожени. Остава сам, но духовно е свързан със своята родина и с нейните проблеми. На 10 юли 1881 г. докторът прави завещание. Цялото си състояние той оставя за подпомагане на стопанското и обществено-културното развитие на България. В него са предвидени и средства за създаване и поддържане на политехническо училище в Габрово, което да носи неговото име.

Д-р Василиади предвижда пари и за български училища, и за българската църква в Букурещ. Освен сумите, които притежава в румънски банки, Никола има и два хотела в Букурещ. Той ги продава и събира всичките си пари на едно място – във фонд „Д-р Никола Василиади”. В периода от 1885-а до 1945 г. фондът на габровеца възлиза на 39 милиона лева. За изпълнители на завещанието си благодетелят определя Евлоги Георгиев и проф. Протич. Докторът умира в Букурещ през 1882 г.

ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА:

Големите дарители: Димитър Ценов завещава 40 млн. лева на държавата

Големите дарители: Иван Стоянов-Соларя е благодетелят на революционерите

Големите дарители: Тодор Пиперевски завещава 100 млн. лв. на държавата

Големите дарители – Богаташът Иван Гешов на децата си: Имате ошав, друг подарък ви не трябва!

Големите дарители: Петър Берон е убит от българин заради завещанието си

Големите дарители: Стефан Панаретов завещава на родината си 2,5 млн. лева

Големите дарители: Коджакафалията е Бащата на Бургас

Големите дарители: Братята Симеонови финансират жп линията Горна Оряховица – Велико Търново

Големите дарители: Анжело Куюмджийски – тайнственият милионер

Големите дарители: Щедрите Хаджипетрови

Големите дарители: Трагичната съдба на рода Чапрашикови

Големите дарители: Павел Калпакчиев – тухларят благодетел

Големите дарители: Най-влиятелният българин в Цариград Христо Тъпчилещов финансира борбата за българска църква

Големите дарители: Димитър Хадживасилев –“виновникът”за Търговската гимназия в Свищов

Големите дарители: Аврам Чальовски – българският Форд

Недко Каблешков подарява имотите си на пловдивчани

Хаджи Николи дава 500 000 златни лева за църковна независимост

Роднините на Паисий – българи с щедро сърце

Димитър Кудоглу – благодетелят от Беломорска Тракия

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.