На 25 май 2018 да почерпят

Раздадоха наградите “Аскеер 2018” За цялостен принос в развитието на театралното изкуство отличиха Васил Михайлов

Хазал от “Черната перла” не крие новата си любов Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

100-годишна сграда се срути в Аржентина и уби трима

Николас Мадуро се закле за втория си мандат като президент на Венецуела

Макрон и Путин се срещнаха в Константиновския дворец край Санкт Петербург

Връчват наградите “Аскеер” за постижения в театралното изкуство

Григор Димитров започва с мач срещу Виктор Троицки на “Ролан Гарос” Рафаел Надал среща Александър Долгополов на старта на турнира в Париж

Борисов на приема в Рим: Народите на България и Република Македония са още по-близки

Абитуриентите от училището на Теодосий Спасов се сбогуваха с концерт

Започнаха абитуриентските балове в Благоевград

“Свободна книжарница” на празника в Сливен

Доналд Тръмп: Въоръжените ни сили са в готовност, ако Ким Чен-ун предприеме “безразсъдни действия”

24 май в женския затвор в Сливен: Изложба за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Двоен поклон пред гроба на Свети Кирил Премиерът Борисов и македонският му колега Зоран Заев заедно почетоха паметта и делото на светите братя Кирил и Методий в базиликата „Сан Клементе”

Непал за стомаха: Ориз, леща и биволски мозък

Ако се запътите към Хималаите, много приятели ще ви кажат, че няма българин, който да е тръгнал към Индия или Непал, и да не се е …..ал (имам предвид онова нещо, заради което трябва да стоим продължително време в тоалетната)! Е, не е вярно!
След като пристигна в непалската столица Катманду, вашият репортер, запасен с антибиотици и онова лекарство, забавящо чревната перисталтика, погладува един ден, опита да намери нещо, приличащо на европейска храна, не успя и направи единственото разумно нещо – предаде се на непалската кулинария.

Първото, което ще откриете, е, че хляб няма. Е, може би някои хотели ще ви предложат филийка тост, но извън Катманду и в малките населени места такава храна липсва. Както българите хапват хляб с почти всяко ядене, непалците почитат своето традиционно (и често единствено) ястие – дал бат. Бат е варен местен ориз, чиито зърна имат размерите на нашенските, но пък остават доста твърди, колкото и да се варят. Дал представлява чорба от леща, приготвена по начина, който я правим в България. Единствено цветът е малко по-светъл. Лещата се изсипва върху ориза, цялото нещо се разбърква хубаво с пръсти и се яде без прибори. В някои ресторанти ще ви предложат вилица и лъжица, но ако смятате, че с тях ще ви е по-хигиенно, дълбоко се лъжете. Последния път съдържателка на крайпътно капанче между Катманду и Покхара ми подаде лъжицата, хванала я здраво с ръка на мястото, с което се загребва храната.

В типичните непалски семейства дал бат се яде два пъти – сутрин и вечер. Ястието съдържа необходимите калории за типичния жител на хималайската република, който е със средно тегло 60 кг.

По икономически и религиозни причини непалците не ядат много месо, но когато трябва да разнообразят постното меню (може да ядат дал бат и нищо друго с месеци!), може да прибавят към яденето и пилешка яхнийка с къри. Тази манджичка трябва да се яде внимателно не защото е леко люта, а защото пилешкото се надробява на парчета със сатър, без да е обезкостено. Дал бат може да се сервира и със задушени (много люти) картофи и различни зеленчуци, най-безобидните от които са сурова ряпа и суров морков. Понякога може да ви дадат и купчинка от зелени марулчици, нарязани на ивички, които може да се окажат доста люти.

В Непал има много религии, но всички те странят от свинското. За хиндуистите яденето на телешко и кравешко е стриктно забранено, защото това са свещени животни. А понеже това е преобладаващата религия на управляващата прослойка, убиването на крава се наказва с 12 години затвор (за сравнение – за изнасилване на жена се полагат 6 г. решетки). „Един мой съсед бе хванат, че е заклал крава. Добре че дежурният полицейски офицер бе от нашата народност и го остави в ареста само 24 дни“, разказа пред „Труд“ Бин Кумар Тами, жител на хималайския град Чарикот. Той ни обясни, че за неговия етнос тами, както за шерпите и тамангците яденето на крави не е само част от хранителните им навици, но и от културните и религиозни ритуали. И трите етноса са или будисти, или са пантеисти – покланят се на природата – дърветата, реките, слънцето. Хората тами например колят за сватби по един бик и изяждат половината от всеки орган. Останалите половинки даряват на бедни хора.

Законни за консумация и по-достъпни финансово са пилетата, яренцата, козичките и биволите. Едно от непалските малцинства – неуарите, които са коренните жители на долината на столицата Катманду, обичат на празници и при сгодни случаи да хапват биволско. Яде се всичко без копитата. Биволски език, биволски гръбначен стълб с мозъка, биволски бели бъбреци, биволско крехко месце над гръдната кост, палачинка с биволско месце и яйца – всичко това пържено с къри и съответно с различна степен на лютивост. Ако се комбинира с неуарската оризова ракия айла (няма нищо общо с японското нискоградусово саке, доста е силна и пивка), няма опасност да си докарате революция в червата. А и всички биволски работи са минали през силен огън и непалските амеби би трябвало да бъдат тотално изтребени.

Месце може да опитате и в друго традиционно и популярно ястие – момо. То прилича много на руските пелмени (поне на вкус и външен вид). Омесва се тесто от бяло брашно и в него се слагат парченца смляно пилешко или биволско. След това топките се варят на силна пара в огромни казани. Готовото момо се хапва с люто сосче с къри, което винаги може да бъде пропуснато.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.