Дневен хороскоп на Алена за петък, 06.12.2019

На 6 декември 2019 да почерпят

Скорсезе и Копола: Студио „Марвел“ не прави кино! Всичко е само един комерс, твърдят легендарните режисьори

Парламентът прие бюджета за 2020 г.

„Стачката на стачките” парализира Франция Милиони на бунт срещу пенсионните реформи на Макрон

#MeToo трейлър на новия политически коректен филм за Бонд “Силната чернокожа жена” Лашана Линч съперничи на 007

Пирати отвлякоха гръцки танкер край Нигерия

3028 лв. заплата в софтуерните компании Над 30 хил. са заетите в бранша

Протеини пазят сърцето и кожата в студа Балансираме белтъчния прием с фибри

Словашкият парламент отхвърли спорен законопроект за абортите

50% излишно висше образование

Чаатай Улусой надебеля

Кардайъ: Лъсна съглашателството между ГЕРБ и БСП

ГДБОП разби банда „ливанска пералня” (обзор) Босът Ахмад Шараф и пет от мулетата му са обвинени за пране пари

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 6 декември 2019

Учителят Симеон Тодоров: Много ни мързи, но потенциалът ни е огромен

Защо не България?

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Made in България.

Повече българи трябва да отидат в чужбина, но да се върнат, казва учителят Симеон Тодоров, създател на pLOVEdiv

– Разкажи ми как ти дойде идеята за надписа PLOVEDIV?

– Аз съм родом от Пловдив и този град винаги ме тегли, макар че съм живял в шест държави досега – САЩ, Великобритания, Словакия, Белгия и като дете в Русия. Що се отнася до pLOVEdiv като концепция, тя се роди в един трамвай. Преподавах в Братислава. Беше февруари 2010 г. – много студено, някъде около Свети Валентин. Чудих се какво ли е да си в Пловдив, да си щастлив и влюбен. Днес даже си спомням как трамваят завиваше точно в този момент. И така от играта на думи – Plovdiv и LOVE, ми се роди идеята. Като се прибрах в България, направих сайт за култура, но исках да бъде по-различен – да показва личности от изкуството, спорта и други области на живота, които остават встрани и не ги забелязват. През 2011 г. Милен Гелишев направи логото, той се занимава с продуктите pLOVEdiv, а аз – със специалните проекти и кафенето – дискусионен център за правата на човека.

– Защо се насочи към учителската професия?

– Завърших английска филология в Пловдивския университет и нямах желание да бъда учител, но родителите ми ме подтикнаха. В процеса на работата така се получи, че видях смисъл в това да се занимавам с преподаване. Вече 8 години съм учител. Причината да съм учител са младите хора, защото виждам потенциал в тях, а системата ги смачква.

– Какво научи от живота си в чужбина?

– Моите родители ми казваха, че няма бъдеще в България и трябва да се махна. На 19 години с два огромни куфара заминах за САЩ и видях за пръв път баща ми да плаче, защото мислеше, че няма никога да се върна повече. Когато отидеш в чужбина, се налага истински да работиш, за да си изкарваш прехраната. Всяка една държава и култура са различни, затова мога да кажа, че много ме обогати като характер и преживяване.

– Защо не избра да останеш да живееш навън?

– В САЩ пари се правят страшно лесно. Когато човек се отдаде на една работа, те забелязват, ако си я вършиш. Тук работим за едно потупване по рамото, никой не казва „браво, ще ти повиша заплатата“. Ако ме блазнеха парите, щях да си остана в Англия например.

Но обратно на това, което ти казах – в Българския културен институт ми повишиха заплатата на базата на успехите на моите ученици там. Може би, като отидем в чужбина, разбираме този начин на мислене. Затова съм на мнение, че повече българи трябва да отидат в чужбина, но да се върнат.

– Когато се върна окончателно, как обясняваше защо?

– Какъв е смисълът да ти е лесно? България е нива, която има нужда да бъде орана. В момента вече сме под 7 млн. души, има недостиг на човешки капитал. Населението застарява – ще дойде момент, в който ще имаш бизнес, а няма да има кого да наемеш.

Аз не разбирам хората, които искат да станат сутрин, да отидат зад едно бюро, да не свършат нищо цял ден и да получат заплата за това. Това никога не ме е блазнило. Тази държава трябва да дръпне напред. Искам в България един-единствен ден всеки да си свърши работата. Много ни мързи, няма какво да се лъжем, но потенциалът е огромен. Аз съм от тези хора, които се предадоха, въпреки че съм скачал на протести. Мисля, че младите хора могат да променят нещата.

– Какво най-много ти липсваше в чужбина? Какво те впечатли най-много, когато се прибра?

– Никъде в чужбина не съм ходил на кафе, просто да седна и да не правя нищо, това го правим само в България, може би дори само в Пловдив. Това точно е „айляк“ културата. Когато се прибрах след две години навън, при първото ми излизане на пазар един човек ме пререди за 300 г сирене в магазина и ми се видя много смешно.

– Какво те вдъхновява като учител?

– Базирам начина, по който преподавам, на опита на учителите ми по английски и немски. Видях, че има начин на обяснение, без да крещиш, унижаваш, трябва да се получава интересен разговор. Как децата да обикнат българската литература, при положение че учебниците използват толкова много чуждици в описанията? Ние не си обичаме езика, културата си, затова в момента няма адекватен учебник дори по български език за чужденци.

Като чуя думата „училище“, изтръпвам, защото имах ужасни години в прогимназията. Спомням си учителката ми по математика, която прокарваше кокалчетата на юмрука си по главата ми, защото не можех да реша някое уравнение. Не мога да си представя да пипам ученици или студенти, да ги унижавам, като не са разбрали нещо.

– По какво се различават твоите ученици?

– Те романтизират нещата, защото са свикнали мама и татко да ги издържат. Мислят си, че животът е лесен, ще намерят работа, ще учат, защото оценките им се пишат ей така. Скоро ще ги удари истинският живот. Но ето, един 19-годишен ученик вече работи, защото знае, че няма как да има живота, който иска, ако не работи сериозно. Затова винаги им казвам, че трябва да учат. Младите трябва това да осъзнаят, че образованието трябва да е цел номер едно.

– PLOVEDIV се разви в културна и дори модна марка. Имаш ли план Б, ако тук не потръгне?

– Не, защото ми предстои работа по два фестивала, социални проекти. PLOVEDIV е единствената концепция, чрез която успешно се брандира град в България. Отделно под нейната шапка сме имали проект за образованието на децата, проект за правата на жените, както и за здравето на мъжете. PLOVEDIV Park Music Fest ще бъде част от официалната програма на културната столица на Европа през 2019 г.

Имам желанието да се развивам в чужбина, но с нещо българско, т.е. Пловдив да бъде като филиал. Например да обвържа моята галерия-кафене с подобно място в Канада и в Братислава. Не бих ходил да работя някъде само и само да изкарам пари.

– Каква е тайната на твоя успех?

– Когато се представям на хора, им казвам следното: „Аз съм Симо, говорете ми на „ти“, защото не съм гимназиална учителка.“ Живеем в държава, в която ти казват „не, това не може“, „не прави така“, възпитаваме децата, като им казваме „не“. Аз нямаше да успея, ако слушах хората какво ми казват. За мен успехът е да виждам резултати от проектите, които правя.

– Чувстваш ли се гражданин на света?

– По-скоро гражданин на Пловдив и България. Мисля, че светът сам ще иска да дойде тук рано или късно.

– Какво е твоето най-българско качество? Патриот ли си?

– Инатът – това е много характерно за нас. Напук правя много неща, иначе нямаше да успея. Българинът е много добър човек, но в последните 25 години ни смачкаха. Добрите хора не изчезнаха, което означава много, просто сме се предали. Трябва да се научим да работим отново като екип.

Аз не разбирам хората, които не знаят защо са патриоти – да кажеш „аз съм българин“, да излезеш на протест, без да знаеш защо, да надраскаш Стария град с графити „България на три морета“. Това е безсмислено.

Аз се гордея с моята история, разбира се, но живеем през 2016 г. Ценностите преди 150 години са били важни преди 150 години. Важно е хората да осъзнаят, че трябва да живеят и да си направим живота по-добър сега.

НАШИЯТ ГОСТ

Симеон Тодоров е учител по професия и призвание, живял е в САЩ, Великобритания, Словакия, Белгия. Завършил е Пловдивския университет, учил е в Белгия. От 2010 г. заедно с дизайнера Милен Гелишев управлява проекта pLOVEdiv.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.