Предателството и доносничеството са поне толкова стари, колкото е стара и най-древната професия. В християнския свят последователите на Юда винаги ще имат своята запазена територия, макар и презряна от вярващите в сина Господен. За нас, българите, образът на предателя е най-ярко обрисуван от патриарха на българската литература Иван Вазов. Докато я има България, ще го има и Кириак Стефчов. Най-омразният персонаж от “Под игото”, който, воден от завистта и пресметливо верноподаничество към бея, предава на башибозуците Бойчо Огнянов.

В наши дни наследниците на Кириак Стефчов са повече от всякога, а предателството и доносничеството дори са издигнати в култ. Работещите срещу интересите на държавата, на българския предприемачески дух, на всеки един от нас, българските гражданите, представят себе си за герои и морални стожери на модерна България, а всъщност лъжат обществото с кресливи манифести и поръчкови протести. Както и персонажът на Вазов, днешните Кириак-Стефчовци също са добре платени, а много от тях и овластени. Но ако днес Вазов беше жив и трябваше да напише отново “Под игото”, сигурно би се затруднил да побере в един образ предатели като Христо Иванов, Радан Кънев, Лозан Панов, Тома Белев, Асен Генов и прочие. Със сигурност обаче на мястото на бея щяха да са поставени олигарсите Прокопиев, Донев и сие.

Когато група български евродепутати от Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и Алианса на либералите и демократите анонсираха провеждането на дискусия в Брюксел, която да постави пред институциите на Европейския съюз въпроса с изчерпалия отдавна своята годност т.нар. мониторингов механизъм над България и Румъния, най-голямата съпротива срещу инициативата дойде именно от средите на родната олигархия и нейните доносници.

Оказа се, че самоназначилите се за морални ментори на обществото са по-големи радетели за продължаване на унизителния за двете балкански държави механизъм, отколкото дори чиновниците на Европейската комисия, които са ангажирани с подготовката на годишните доклади. Причината е много прозаична - става въпрос за пари. Но не за шепа жълтици, а за бизнес за милиони. Защото покрай Механизма за сътрудничество и оценка българската олигархия и обслужващите интересите й са развили бизнес за стотици милиони. В защита именно на този си мръсен бизнес наследниците на Кириак Стефчов бяха принудени да организират контракампания срещу инициативата на българските евродепутати.

Контракампанията в защита на мониторинговия механизъм разкри за пореден път фалшивия морал на политическото джудже Радан Кънев и проваления бивш министър на правосъдието Христо Иванов. С публичните си изяви в навечерието на дискусията в Европейския парламент в Брюксел Кънев и Иванов на практика потвърдиха, че в последната година и половина са водили непрестанна кампания по дискредитиране на органите на съдебната власт и най-вече на прокуратурата с цел ограничаване възможностите й да разследва престъпно забогатели олигарси и в крайна сметка да направи така, че главният прокурор на България да не носи името Сотир Цацаров.

Ако за Радан Кънев контракампанията за запазване на мониторинговия механизъм има политическо измерение - чрез използването на годишните доклади на ЕК да гради политическото съществувание на все по-губещата обществена подкрепа политическа секта, наречена ДСБ, то за адвоката с отнети права Христо Иванов организирането на контракампанията има и своя сериозен финансов мотив. Проваленият бивш правосъден министър дължи именно на мониторинга над България цялото си съществувание в родния обществено-политически живот. Ако няма мониторинг, няма да го има и Иванов, а заедно с него и още стотиците професионални протестъри, които са на щат в десетки неправителствени организации, финансирани от лобистки през т.нар. грантове за подпомагане на гражданското обществото и налагането на върховенство на закона.
През изминалите 20 години 64 милиона долара е сумата, която е инвестирана в изграждането на мрежа от български неправителствени организации, специализирани в областта на съдебната система. Признанието е на бившия заместник-посланик на САЩ у нас Брус Бъртън, което той прави в края на 2014 г. Бюджетът на фондация “Америка за България” е 400 милиона долара. Сериозен процент от тази сума също е насочен към осигуряването на влияние в съдебната система. Лобистките НПО-та получават финансиране и през европейските фондове, за чието разпределение отговаря представителството на “Отворено общество” у нас.

Грантовото финансиране е идеална възможност чуждите корпорации, които имат интерес да ползват български ресурси или да се наложат на родния пазар, да си осигурят удобно правосъдие. А за предатели и доносници като Христо Иванов и компания това е възможност за доходоносен бизнес, дългосрочна кариера, медийна популярност и най-вече - инструмент за овладяване на властови ресурси, както и за скрито финансиране на поръчкови “граждански” инициативи и “спонтанни” протести. Защото плащането за участие в протести отдавна не се измерва само с надница от 50-60 лева за 2-3 три часа разходки по жълтите павета, а с осигуряване на дългосрочна трудова заетост във фондация или неправителствена организация.
Макар в първите години на членството на България в ЕС мониторинговият механизъм да е имал своята положителна роля в трансформацията на българската правосъдна система, то към днешна дата той се явява ключов инструмент за защита на интересите на олигархични кръгове, част от които са преследвани от правосъдието у нас.

Това е причината български олигарси, чрез свои високопоставени представители в Брюксел, да лобират в представителството на Европейската комисия в София съветник по въпросите на механизма да продължава да бъде Юри Бюрер Тавание, въпреки че мандатът му отдавна е изтекъл. Макар и на достатъчно нисък пост, съветникът е важен фактор при подготовката на мониторинговите доклади на ЕК, защото се явява своеобразен гид на европейските експерти, които периодично посещават българските институции.

Посредством въпросния съветник олигархичният кръг “Капитал” и мрежата от НПО-та с интереси в съдебната власт, като Съюза на съдиите в България, Българския хелзинкски комитет, Българския институт за правни инициативи и др., успяват да издействат нужните им текстове и изводи в докладите на Брюксел, които да направят възможни последващите атаки срещу прокуратурата, Висшия съдебен съвет, Инспектората на ВСС, единствените органи в съдебната власт, които все още не са изцяло “пробити” от задкулисието.

Механизмът на работа на съветника Тавание е и пряко доказателство за опубличеното от премиера Бойко Борисов влияние на Радан Кънев и партията му над ръководствата на Върховния касационен съд и Софийския градски съд. Многобройните срещи на Юри Тавание с Кънев в партийната централа на ДСБ на ул. “Кърниградска”, посещенията по два-три пъти седмично в Министерството на правосъдието във времето, в което Христо Иванов го оглавяваше, честите спявки с председателя на ВКС Лозан Панов и с председателя на СГС Калоян Топалов, почти всекидневните разговори с представители на олигархичния кръг “Капитал” в крайна сметка превръщат годишните доклади на Брюксел в инструмент на задкулисието за оказване на натиск върху българската държава и конкретно върху правораздавателните институции. За пристрастието на Тавание към олигархичните кръгове говори и бракът му с бивша журналистка от изданията на Иво Прокопиев, която понастоящем е съветник в Българския хелзинкски комитет.

Контракампанията за запазване на унизителния и неработещ механизъм потвърди и политическата ангажираност на председателя на ВКС Лозан Панов, както и неговата директна зависимост от български олигарси. Отсъствието на съдия №1 и въобще на представител на Касационния съд от дискусията в Брюксел, въпреки отправената от европейските депутати покана, следва да се разглежда като ясно признание от страна Панов за неговата ангажираност с политическата декларация на ДСБ - единствената парламентарно представена партия у нас, която работи за запазването на мониторинговите доклади.

Позиционирането в случая е важно, особено след като през декември 2015 г. Панов и малка група съдии от ВКС и СГС застанаха рамо до рамо с адвокатите на подсъдимия за неплащането на 63 млн. лв. данъци олигарх Огнян Донев. Тази седмица обаче председателят на ВКС не се престраши да поиска страната ни да бъде третирана наравно с останалите държави членки на ЕС, голяма част от които далеч нямат по-добро правосъдие от българското.

Страхът, за който Лозан Панов обича да говори, очевидно продължава да е обсебил председателя на ВКС. Но е разбираемо - ако си зависим от олигарси, политици и обикновени предатели и доносници, за които мониторинговия механизъм се явява инструмент в борбата за власт, осигуряване на имунитет срещу наказателно преследване или просто бизнес за милиони.

И как би било иначе, след като Лозан Панов заявява, че някои хора си правят пиар с отиването в Брюксел на дискусията в Европарламента, визирайки основно главния прокурор. Така на практика председателят на ВКС говори с думите на Радан Кънев.