Дуейн Джонсън „Скалата“ се ожени

Дете и младеж са в болница след катастрофа

Откриха болно от африканска чума прасе и над Перущица

Задържаха полицай, взел 850 лв. за да скрие призовка за превишена скорост до изтичане на давността

Повдигнаха обвинение на собственика на депото за отпадъци, запалили се под магистрала „Струма“

Меган и Хари замениха Испания с Франция

Президентът Радев назначи бивш лидер на младежкия СДС за началник на кабинета си Годините в синия комсомол липсват в разпространената от "Дондуков" 2 биография на Калоян Методиев

С 630 нови дървета обогати зелената среда Общината в Търговище

Две жени от Каварна станаха жертви на телефонни измами

Потушен е пожарът между софийските села Реброво и Владо Тричков

15-годишно момче е в болница със счупена челюст след побой в Добрич

„Росатом“ подаде заявление за стратегически инвеститор по проекта АЕЦ „Белене“

Започва проверка в Спешния център в Сливен заради смъртта на 7-годишното дете от Сотиря

Два нови социални центъра разкрива община Велико Търново Те ще подпомагат лица с психични разстройства и тежки множествени увреждания

Храните, които не подозирате, че може да съхранявате във фризера Сред тях са ядките, доматеното пюре и кафените зърна

Д-р Георги Няголов, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ: Всеки курс трябва да е свързан с бъдещата ти кариера

Гл. ас. д-р Георги Няголов. Снимка Пламен Стоименов

– С какво Софийският университет привлича кандидат-студенти за филологическите специалности, д-р Няголов?

– Факултетът по класически и нови филологии (ФКНФ) на СУ “Св. Климент Охридски” привлича кандидат-студентите с възможността да изучават задълбочено езици и култури, някои от които не се предлагат от другите български университети (напр. шведски, датски, норвежки, португалски, унгарски, арменски, арабски, корейски, индийски, персийски и др.). Не по-малко важно е, че факултетът е място за хора, които обичат да четат и създават текстове – това са нашите бъдещи поети, писатели, преводачи, литератори, журналисти. За съжаление все по-рядко, но все пак към факултета се насочват хора, които чувстват, че призванието им е преподаване на чужд език и литература.

– Каква професионална реализация постигат студентите от ФКНФ? Кои са специалностите отличници и студентите от кои специалности срещат най-големи затруднения?

– Те работят като преподаватели в публични и частни училища и езикови школи, преводачи, предприемачи, лица, упражняващи свободна професия, служители в различни медии, центрове за обслужване на клиенти, клонове и представителства на чуждестранни дружества, чуждестранни посолства и международни организации, българския корпоративен сектор, публичната администрация, неправителствени организации и т.н.

Не мисля, че точно от тази гледна точка има специалности отличници и тройкаджии. Съвсем закономерно от страна на работодателите има по-голям интерес към студентите, завършващи редки и екзотични специалности (напр. скандинавистика, арабистика, китаистика, японистика), първо, защото са по-малко на брой, и второ, защото пред тях се разкриват множество възможности, включително и зад граница. Ако студентите на факултета срещат трудности, това по-скоро се дължи на факта, че те често не виждат ясна връзка между обучението, което получават във факултета, и професионалния им живот извън него. Това тяхно впечатление не се дължи обезателно на липсата на такава връзка, а на липсата на видимо сътрудничество и координация между университета и работодателите, на системно кариерно консултиране, на ангажираност на преподавателите не само с академичното, но и с професионалното израстване на студентите.

– Какво е бъдещето на този тип специалности и как се адаптира учебната им програма към нуждите на бизнеса?

– Не мисля, че която и да е специалност или факултет на СУ просто така ще реши да променя и адаптира програмата си към нуждите на бизнеса. За това, разбира се, има и сериозни основания. Но все пак обществената функция на университета само наполовина е да осигурява адекватно подготвени кадри за пазара на работна ръка. Другата половина е свързана с възпитаването на свободомислещи, критични, активни, социално компетентни и отговорни граждани. Това са цели, чието реализиране би трябвало да се гарантира както от държавната образователна политика, така и от самото гражданство в неговите неформални и организирани форми. Тук по-скоро говорим за баланс, който трябва непрекъснато да се договаря и предоговаря.

– С какво може бизнесът да подпомогне висшето образование в областта на филологическите науки?

– Като се включи активно в този процес в качеството си на заинтересовано лице. Нужно е да се помисли за всякакви смислени форми на консултация, от която да изкристализират конкретните нужди на различните бизнеси, интересуващи се от даден контингент студенти – като умения, превърнати в образователни цели от преподавателите. За да имат устойчив ефект, тези консултации според мен трябва да се развият в устойчиво сътрудничество, напр. съвместни курсове, стажове, стипендии, проекти и др.

– Как кариерният център подпомага практически кариерното ориентиране на студентите?

– Кариерният център на университета осигурява достъп на работодателите до студентите, организира събития и провежда обучения. Конкретно във ФКНФ също има чудесни сътрудничества, например д-р Мария Ендрева от катедра “Германистика и скандинавистика”, която си партнира с немската мрежа Alumniportal-Deutschland и Goethe Institut и най-редовно среща студентите си с немски и австрийски работодатели.

Личното ми мнение е, че университетските структури осигуряват на работодателите лесен достъп до студентите, когато работодателите търсят да наемат готови кадри. Като факултет обаче струва ми се, че не правим достатъчно да използваме тези отношения – да си партнираме с работодателите при развиването на компетентностите и уменията на тези кадри, както и за повишаване на мотивацията на студентите си, които да се обучават по-ангажирано. Това ще се случи, ако виждат ясно сътрудничеството между университета и работодателите, съответно и връзка между образованието и професионалното си развитие.

– Каква е ангажираността на студентите с бъдещата им кариера и с каква идея започват образованието си във ФКНФ?

– Като правило повечето студенти нямат ясни кариерни планове към момента на започване на образованието си във факултета. Това обаче не бива задължително да се смята за недостатък. Един от ефектите на присъщата широта на филологическото образование е, че им дава възможност да опитат различни неща още по време на следването, както и да развият доста базови или “меки” умения, които да повишат тяхната гъвкавост на пазара на труда. Единственият риск тук е тези полезни потенциални ефекти да бъдат проиграни поради неангажираност и липса на перспектива.

– Какви действия предприема университетът, за да ангажира студентите със собствената им кариера?

– Кариерният център консултира студенти, организира обучения и събития, същото, може би по-малко формално, правят и някои катедри и факултети, но не мисля, че можем да очакваме студентите да се ангажират сериозно, докато професионалното и кариерното ориентиране не станат една от образователните цели на всеки един курс и приоритет на всеки един преподавател.

– Какво иска бизнесът от филолозите? Кои са най-силните и най-слабите страни на вашите студенти?

– От отделни разговори с работодатели научавам, че те като цяло са доволни от нивото на езикови и професионални умения на студентите филолози, завършващи програмите на нашия факултет. Те по-скоро имат забележки към общото им ниво на ангажираност, свободомислие, критическо мислене, отговорност, самочувствие, иновативност, социална компетентност, предприемчивост и др.

– Каква е идеалната работа за един филолог според вас?

– Идеалната работа за всеки човек, не само филолог, е тази работа, който му носи удовлетворение и в която той или тя се чувства в своя елемент – разбира се, добре е тази работа да му дава възможност и да се издържа. Проблемът на реалностите на нашия пазар на труда е, че типичните професии за филолози, свързани с преподаване, особено в държавните образователни институции, заниманията с литература и превод, невинаги дават тази възможност на абсолвентите филолози и в резултат на това им се налага да избират между призвание и финансова независимост. В този ред на мисли ми се струва тревожно собственото ми наблюдение, че твърде малък процент от завършващите например специалност английска филология се насочват към професионална реализация като преподаватели в системата на държавното образование.

Нашият гост

Гл. ас. д-р Георги Няголов е преподавател в катедра “Англицистика и американистика” на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и помощник-декан по студентските въпроси. На 13 май предстои първият специализиран кариерен форум за филолози – “Златната ябълка на успеха”, организиран съвместно от Факултета по класически и нови филологии, Центъра за кариерно развитие на СУ и агенция за подбор на персонал.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.