Българинът не се интересува от отношенията на “Джебхат Ан-Нусра” с Башар Асад, нито защо Давутоглу се скара с Ердоган. Може би има основания

И в моите вени, както във вените на всеки българин тече кръвта на самозван геополитически специалист и анализатор. Като такъв имам нужда редовно да чета новинарския поток на български, руски и западни медии и да сверявам информацията там. Новините от близките дни изобщо не ме радват. Ето един бърз преглед.

В Сирия на 3 май беше сключено примирие, което продължи само няколко часа, след което групировките Джебхат Ан-Нусра и „Ислямска държава“ организираха голямо настъпление към Алепо по всички фронтове. Западните медии пишат за редица превзети квартали. Както можеше да се очаква, джихадистите плюят на мирните преговори, организирани от САЩ и Русия. За тях дебелокожите и пребледнели от злоупотреба с алкохол американски и руски чиновници не представляват авторитет. Авторитет за тях е единствено Аллах, който им посочва правия път и им обещава рая, пълен с девици. Според силата на нападението и бързото преорганизиране и набавяне на оръжия след големите скорошни загуби, нанесени от Русия и Америка, можем да предположим, че джихадиститите имат силни съюзници в лицето на Турция и Саудитска Арабия.

В крайна сметка, оръжията не падат от небето и колкото и да е могъщ Аллах, трябват и автомати „Калашников”. В Европа мълчат като партизани на разпит. Първо са гузни, защото знаят кой надроби тази попара, второ - Турция е хванала бледите и анемични европейски чиновници за ушите и им показва назидателно лагерите с бежанци.

Турция все повече обръща гръб на САЩ и предприема действия на своя глава. Тя умишлено къса васалитета си към задокенския си господар, който за нея става несигурен съюзник и се обръща с лице към радикализацията. Турският министър- председател Ахмет Давутоглу подава оставка на 22 май, като за причина изтъква влошени взаимоотношения с президента Реджеп Ердоган. Каква е причината да кръстосат мустаци висшите турски чиновници, за нас, обикновените хора засега ще остане тайна.

Защо Турция се опълчва на могъщия си съюзник САЩ след толкова години вярна служба?

Предположението е, че САЩ се канят да подкрепят кюрдите и да ги хвърлят в борбата с „Ислямска държава“. Кюрдите само в Турция са петнадесет милиона, те врят и кипят и искат своя независим Кюрдистан и въпросът не е дали, а кога ще се вдигнат бунт и ще обявят независимост. Новата държава предполага откъсване на значителна част от Турция, което на практика означава гражданска война на огромна, осемдесет милионна държава на границата с България!

В това време родните медийни съобщения са доста по-спокойни и оцветени в социално-битов оттенък. Новините от Сирия и Турция са интересни за няколко издания и хроника в телевизиите. Водеща новина е катастрофа по пътя Русе-Бяла. Ромското насилие в Раднево и поскъпването на билетчетата са заели първите редове на информационната лента.

Може би народът има основание, защото когато на вратата ти чука съдия-изпълнител или ти бавят заплатата седмици наред, едва ли ти е до анализ на геополитиката. Редакторите се водят от вкуса на зрителя, зрителят - от избора на редактора. А сериозните заплахи, от които примерно аз се тревожа, остават в страни. Опасявам се, че когато заплахата стане реална, катастрофата може да ни дойде като запор на заплата, ако я преведа на битов език. Тогава обаче битът ни няма да бъде оправдание.

Европа няма да ни помогне, ако ни залеят бежанци

България и сега не е най-подредената държава, а ако влезе и в ролята на отправен пункт за близкоизточните преселници, съвсем ще се превърне в коптор. Крайно десните националистически партии една след друга ще печелят изборите в Европа. Австрийците дадоха предупредителния сигнал. Европа ще се затвори в себе си. България, като гранична държава без финансов, военен и интелектуален ресурс да се противопостави на проблемите в настоящият ден, ще се окаже между чука и наковалнята. На Европа няма да й е до потъналата в хаос източно-европейска държава с нейните проблеми. Всеки да се оправя както може.