Безспорен факт е, че планетата ни никога не е била толкова зелена, а хората живеят по-добре от всякога

В средата на декември 2019 г. „Труд“ публикува трите части от поредицата на известния български химик и политик г-н Румен Воденичаров „Климатичните вещици“ Климатичното самоубийство на Европа Анализи 09:00 23.12.2019 . В нея той оборва с факти мита за глобалното затопляне. Една от основните тези е, че проблем с климата съществува, но в него е намесена твърде много политика и твърде малко наука. От тази измама много хора забогатяват – като се започне от пионера в манипулацията за климатичните промени – бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и се стигне до международния финансов спекулант Джордж Сорос. Появяват се международни екологични организации, които за по-малко от две десетилетия се превръщат в корпорации с многомилиарден капитал – като Световния фонд за дивата природа (WWF) и Грийнпийс.

Вторият експерт, когото „Труд“ потърси, е проф. Георги Рачев, преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В следващите части читателите ще разберат неговото мнение по въпроса за климатичните промени.

В темата за климатичните промени има основополагащи неща, които за съжаление убягват на хората, а медиите целенасочено пропускат, казва пред „Труд“ проф. Георги Рачев. Той добавя, че се насажда усещането как измененията са само лошо и вредно нещо.

„Климатът никога не е бил стационарен - винаги се е променял, включително и сега. Тревожна е скоростта, с която става това през последните 30-40 години. Разбира се, имало е много по-топли периоди, когато стойностите са били по-високи с 4-5, до 8 градуса по Целзий, от това, което наблюдаваме в момента“, обяснява професорът. Но според него няма категорични доказателства, че за случващото се главна роля има човекът.

Затоплянето

Според проф. Георги Рачев сегашното състояние на климата показва, че планетата излиза от студен период и навлиза в по-топъл.

„В този момент трябва да си отговорим на въпроса какъв климат искаме. Мисля, че нямаме основания да се оплакваме. Никога в човешката история светът не е бил толкова богат. Хората не са живели толкова добре, както в момента. 7.5 милиарда души всеки ден имат достъп до храна. Преди 20 години 3.5 милиарда не знаеха кога ще е следващото им ядене“, разяснява Рачев.

В подкрепа на своите аргументи той припомня, че човечеството добива 2.7 милиарда тона зърнени култури благодарение на топлия климат. При производството и консумацията на месо тенденцията е към непрекъснато увеличаване на количествата.

„Според данните на годишна база в САЩ консумират около 101 кг месо на глава от населението. Нации като Индия и Китай вече се доближават до долната граница. Допреди 10 години китайците се хранеха със 17-18 грама месо на човек. Сега гонят източно-азиатското ниво на нахранване, ще достигнат европейското, а може би и американското. Това показва, че не всичко в климатичните промени е само лошо. Има и добро. Общо взето на базата на глобалното затопляне, което е факт, човечеството живее по-добре“, заключава професорът.

Човешкият фактор

Проф. Рачев е категоричен, че най-големият спор е дали хората са отговорни за климатичните промени.

„Човешката дейност влияе на климата, но достатъчна ли е за да предизвика изменения в него? Сечем гори, но и засаждаме. Безспорен факт е, че Земята никога не е била толкова зелена, колкото в момента. Не е вярна мантрата, че планетата се обезлесява“, казва професорът. Той добавя, че въпреки облагородяването на Земята, хората варварски секат ценни видове.

„В момента това може да се види най-добре в Индонезия, където вековни влажни гори изчезват. Но забележете - това се прави, за да могат местните да засадят маслена палма в оголените площи. От нея правят масло, което ние използваме във фритюрниците си, в шоколадите. Този продукт се купува от индустрията, парфюмерията, но най-вече от хранително-вкусовата промишленост. Просто в Индонезия гонят нашия жизнен стандарт. Искат да живеят като нас - да пътуват, да си карат колите, да имат по-добър живот и никой не може да им отнеме това право. А богатата част от света им размахва пръст и казва „Унищожавате природата“, обяснява Рачев.

Той припомня, че заради такова отношение е избухнал скандалът между френският държавен глава Еманюел Макрон и бразилският му колега Жаир Болсонаро. През лятото на 2019 г. двамата влязоха в остър спор, който водиха в социалните мрежи и медиите.

„Болсонаро дойде на власт с решаващия глас на фермерите. Тези, които изгориха част от амазонската гора“, отбелязва климагологът. И разяснява, че е изпепелена е била не влажната екваториална амазонска гора, каквато заблуда разпространиха климатичните алармисти и целият свят им повярва.

„Тя не може да изгори, защото следобедният дъжд веднага ще погаси всичко. При пожарите през 2019 година става дума за периферия - саваната около влажните гори, в която има сух период от 2 до 5 месеца в годината. В Бразилия фермерите опожаряват точно тази периферна част. Те палят гори както земеделците в Европа преди повече от 2 века, за да има повече площи за пасища. Сега, 200 години по-късно, в развиващата се Бразилия правят същото, за да могат да продават на богата Европа телешко месо и соя. Бразилия е на първо място по износ на тези два продукта към Стария континент. Не можем да им се сърдим, че искат да живеят добре. И когато Макрон им се скара, че унищожавали белите дробове на света, Болсонаро му отговори в стил: „Оправете си вашата къщичка. Засаждайте си дървета и се радвайте на чист въздух. Искаме да сме богати и да живеем толкова добре, колкото европейците“, казва проф. Рачев.

Вредните емисии

Проф. Георги Рачев обяснява, че отношението на богатите страни към развиващите се е същото и в Парижкото споразумение, подписано през 2015 г. Една от основните задължения на близо 200-те държави, приели договора, е да намалят въглеродните си емисии заради измененията в климата, въпреки че няма доказателства човекът да е виновен за промените.

„В крайна сметка в Париж победи китайското разбиране какво трябва да прави светът. Да, всички, без изключение, да намалят въглеродните си емисии с определен процент. Но за какво настоя Китай – понижаването на емисиите остава отговорност на съответната държава, а не всички да се подчиняват някакъв общ световен план. Китайците казаха: „Всеки да решава дали ще намали кравите, които отделят голямо количество въглероден диоксид или ще закрие въглищните мини – това си е работа на дадената държава“, припомня проф. Рачев.

Според него налагането на общи правила никога не е добър вариант.

„Например ЕС казва на страните-членки: „Няма да добивате въглища“. Е, добре, те са страшно мръсно нещо, но у нас от тях се произвежда ток. Откъде да вземем пари да минем на природен газ, който е и по-скъп за хората?“, казва климатологът.

Той дава още един пример – за автомобилите:

„През 1999 година в Китай се падаха 21 автомобила на 1000 души. Сега са 110 на 1000. А представете си, ако китайците стигнат българския стандарт, който е около 400-450 коли на хиляда човека? А ако стигнат американския - 800 на хиляда. Това означава в близките 10 години в Китай да се пръкнат 1 милиард автомобила. Сегашните представи за екологична катастрофа ще ни се видят нищожни. Но от друга страна Китай се развива и все повече ще повишава потреблението на коли. И никой не може да им каже нещо. Ето вече как в темата за климатичните промени се намесва голямата политика, която винаги стъпва на икономическия интерес“.

*В следващата част на поредицата IV. Европейският зелен пакт ще затрие ЕС Мнения 21:00 16.02.2020 четете защо проф. Рачев смята, че новият зелен курс на ЕС може да разруши общността.