Атанас Радев, политолог, пред „Труд news“: Посредник за кабинета трябваше да е Радев, а не Татко Петко и Алексей Петров

Може би най-младият наш политолог Атанас Радев днес е гост на „Труд news“. Политически проект на президента ли е комитетът за референдум за запазването на 3 март като национален празник? Според Радев с миналото трябва да се занимават историците, младите хора ги интересува средата, в която живеем в момента и бъдещето, но такива разговори не се водят. Той смята, че с появата на неформални фактори като посредници за съставянето на правителството, тази некоалиция си е чисто наш продукт и това, което дълго време се говореше за посолствоТО може да се окаже, че не е точно така.

- Как ще коментирате появата на инициативен комитет с искане на референдум за запазване на 3 март като национален празник, господин Радев?
- Като допълнително внасяне на разделение в обществото, което едва ли ще доведе до нещо конструктивно.

- Малко хронология. На 19 август президентът Румен Радев от връх Шипка обяви Трети март за „червената линия на нашето търпение, която народното движение няма да допусне да бъде заличена“. И две седмици по-късно - на 4 септември се създава комитет, който обаче отрича да е политически проект. Може ли да се каже, че това е опит за пореден политически проект на президента след „Продължаваме промяната“ и „Изправи се, мутри вън“?
- Не бих могъл да нарека този комитет политически проект. По-скоро това е някаква заявка за нещо подобно, чрез което президентът да се опита да провери какви са нагласите и подкрепата, която би могъл да получи. Това е тест на доверието към него за действията му след 2026 година, когато изтича вторият му мандат. Просто си подготвя почвата за тогава за своето политическо бъдеще, търси как да реализира политическия си капитал и да получи съответните дивиденти.

- Какво мислите вие, младите хора за това кога трябва да бъде националният ни празник?
- Националният празник трябва да обединява българското общество. Не би трябвало в сегашната ситуация някой да излезе отнякъде и да каже, че 3 март не трябва да бъде националният празник на България. С мои близки приятели коментираме, че действително 3 март е спорна дата в нашата история, но не би следвало да се правят някакви промени на парче, защото някой е решил да прави нещо и да създава напрежение. ППДБ се опитват да наклонят везните в другата посока и президентът внася по някакъв начин баланс и защитава общественото мнение - близо 70 на сто от българите не желаят да се сменя 3 март като национален празник. Като млад човек и гражданин не съм на мнението, че този дебат трябва да се случва в 12 без 5, защото някой е решил да прави промени в Конституцията.

- И изведнъж въпросът за 24 май става май първостепенен в тези промени. Защо според вас?
- Виждаме, че особено частта, която беше водеща в исканията на протестите от 2020 година за промени в основния закон по отношение на правосъдната реформа, изчезна и отиде на заден план, дебатират се националният празник и паметникът на съветската армия. И това се върти цяло лято. В новия политически сезон не видяхме нещо по-различно в декларациите на част от политическите сили. А къде са разговорите по същество за политики, които изискват подобен тип дебати и поведение? Преди няколко дни присъствах на една конференция за проблемите в енергетиката. Видях колко неща и структурни реформи трябва да се случат в този отрасъл. Но такива разговори не се водят. Водят се разговори за миналото. Окей, но нека историците да се занимават с миналото. Трябва да си дадем сметка за бъдещето и съответно за това, което нас, младите, ни интересува - средата, в която живеем в момента. Битката за миналото се води, а къде е битката за бъдещето, за приоритетите пред страната, еврозоната, Шенген? Няма дебати, няма информационни кампании, които да разясняват реално какво ще се случи, когато влезем в еврозоната. Това говори или за политическа недалновидност, или под някаква форма се дава възможност да се налива вода в мелницата на „Възраждане“ и на президента, тъй като и той е малко спорен за европейските теми, по които минава по периферията.

- Той се беше зарекъл през март, че ще влезем в Шенген през октомври. Октомври дойде...
- Това изисква много сериозен разговор вътре в страната, но виждаме какво се случва само в рамките на месец. Всеки ден залавят незаконни мигранти, политическо убийство. По-скоро България не дава вид на стабилна държава, която защитава своите интереси и гарантира националната си сигурност. Текат спорове за контрола върху службите. Нашите партньори наблюдават всичко това и техният извод сигурно е, че България не е надежден партньор в политическата игра, защото Шенген не е просто членство в една организация, която да ни даде необходимите ползи. Двата процеса - влизането в еврозоната и в Шенген - са обвързани под една или друга форма, защото изискват много реформи. Същественият въпрос е за доверието към България. Защото колкото и да се опитваме да обясняваме, че сме надежден партньор, в голяма степен това остава само на думи. На действия нещата текат по друг начин.

- Не се ли промениха малко външнополитически нещата с идването на редовното правителство след две години президентско управление? Открито вече се заявяват недвусмислени позиции, не се шикалкави?
- България е интересен случай с това, че президентът се избора пряко и има възможност да завие от парламентарен към президентски режим на управление в кризисни ситуации. Има щети от това залитане от единия към другия модел, защото липсва необходимия баланс. Според мен правителството „Денков-Габриел“ даде много сериозен политически знак не само в страната, но и към нашите европейски партньори с идването на украинския президент Зеленски у нас. Това всъщност беше лакмусът и тестът за геополитическата ориентация на правителството и съответно заявка за подкрепа на Украйна във войната с Русия. Можеше да се каже, че тази некоалиция се основава на външнополитически фактори, но трябва да имаме предвид и това, което излезе през последните дни за Алексей Петров. Значи тази коалиция си е чисто наш продукт и това, което дълго време се говореше за намесата на посолствоТО може да се окаже, че не е точно така. Появяват се неформални фактори и лица, които съставят управляващото мнозинство.

- Да, посредници се оказаха Татко Петко и Алексей Петров, Бог да го прости... Да припомним обаче, че в предишни времена ролята на посредник при съставяне на правителство винаги е изпълнявал президента- Желев, Стоянов, Първанов, Плевнелиев... Плевнелиев всеки месец събираше на „Дондуков“ 2 политическите лидери.
- Именно. Президентът има правомощия във всички сфери, а що се касае до формиране на правителство, той може да играе съществена роля. Това сме го виждали при Първанов и Тройната коалиция, примерно. Президентът има възможност да изиграе историческа роля и да повлияе по някакъв начин на съставянето на правителство. При Радев видяхме обратната позиция. Институционалните войни между президент и министър-председател са хронични, но трябва да има синхрон между тях, защото те взимат решения, касаещи страната и под някаква форма са взаимно зависими. Президентът има своето влияние в политическата ни система и не бива с лека ръка някой да иска да бъдат орязани правомощията му по отношение назначения в регулаторни органи. Премиерът Денков няколко пъти каза, че е готов на разговори с президента, но не знам дали те ще бъдат конструктивни. КСНС в нормална ситуация може да изиграе съществена роля за разрешаването на кризи. Така са правили и президентът Стоянов по отношение на кризата през февруари 1997 година, и президентът Първанов при съставянето на правителството на Тройната коалиция през 2005 година, и президентът Плевнелиев при кризата с КТБ. КСНС е институционален орган, ръководен от президента, където партиите могат да постигнат консенсус по институционален път. А не някой отнякъде да става кръстник на някакви некоалиции и да търсим светеца в манастира...

- Президентът Радев е длъжен по закон да свиква КСНС поне веднъж на три месеца, но не го прави. Смятате ли, че може въобще да се стигне до разговор между президента и мнозинството в НС?
- По-скоро не, защото тук се вижда политическата амбиция на президента Радев, който е последователен в позицията си на противопоставяне и олицетворяване на представителството на тези хора, които са разочароване от промяната, на хора, които не гласуват. Много анализатори вече го сочат за бъдещия Орбан на България, търсейки баланса между консервативното и либералното. Това се тиражира сериозно. Да, президентът е необходимият коректив. Още на Кръглата маса през януари-май 1990 година се дискутира дали президентът да има право на обръщение към народа и към парламента. Защото има президенти в Източна Европа, които нямат това право. Според мен сега каквито и правомощия да орежат на президентската институция, това не могат да го изрежат. Президентът Радев използва правомощията си, но ги прекроява по собствените си мерки, за да осигури политическото си бъдеще. Това го видяхме и при президента Първанов, но почти всички президенти имат желанието да се занимават с партийно строителство.

- Според вас морално ли е кандидатурата на Васил Терзиев, трето поколение наследник на ДС династия, за кмет на София?
- Не мога да си спомня името, но един от кметовете на Западен Берлин в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век е бил син на един от генералите от SS. Което показва, че по принцип никой не може да бъде съден за деяния на неговите родители, баби и дядовци. Но това, което Терзиев прави - да се отрича от роднините си - според мен е много по-грозно, отколкото номинацията му. Не мога да коментирам неговата програма, защото такава няма. Кампанията започна сериозно, наду се един хубав балон и той някак си започна да издиша, не знам поради какви причини. За мен местните избори са залогът, който ще предреши сътресенията в управляващата коалиция. И Бойко Борисов, и Десислава Атанасова казаха, че това правителство е на ППДБ и ГЕРБ не носи отговорност за него, което е много добро позициониране и стартова позиция за местните избори. И при повече спечелени кметове и съветници това ще даде възможност на ГЕРБ да предоговори коалицията и да търси нови пътища за разрешаване на ситуацията в своя полза.

- Ще изкара ли правителството до ротацията?
- Правителствената програма е до края на 2024 година. То трябва да вкара България в еврозоната, защото иначе ще изтървем тази възможност и това и Шенген са залог за съществуването му.

- Свърши ли преходът с номинацията на наследника на хора от ДС Васил Терзиев? Той започна с антикомунизъм, античенгетата?
- Има такъв елемент, но си мисля, че преходът е приключил с кризисната ситуация от 2020 година и промените в партийната ни система. Има различен вид политическо представителство, има наистина плурализъм с управление на множество партии, което го бяхме забравили. Но вече от политиците се изисква да изграждат консенсус и да градят мостове помежду си.

Нашият гост
Атанас Радев е роден на 18 август 1999 г. във Варна, където завършва средното си образование, след това и СУ “Св. Климент Охридски”, степен бакалавър по политология. Владее английски език. Бил е стажант в секретариата на Столичния общински съвет и в дирекция в Министерството на енергетиката. Има няколко публикации, между които “Българското председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2018) и въздействието му върху отношенията между България и Северна Македония” и “Особености на президентското слово на Георги Първанов”. Участвал е в Деветата годишна конференция “Балканите в XXI век - българският поглед”. От декември 2021 г. е зам. председател на “Национален младежки форум” и член на дружеството за ООН в България. Член е на студентския съвет в СУ, бил е председател и зам. председател на студентския клуб на политолога.