Там се събират безродниците, които работят срещу България

През 1950 г. от преизподнята се появява призракът на Димитър Благоев. Да даде рамо на македонизма, на който е главен апостол

В хилядолетната си история ние имаме няколко столици. Плиска, Преслав, Охрид, Търново и София са по върховете на българската държавност. Имаме обаче още една, столицата на безродниците Благоевград. С мрачна символика, защото носи името на национален предател.

Под днешния квартал Грамада там лежи древното тракийско селище Скаптопара. Няколко пъти в годината наблизо се провеждали панаири. Търговците продавали евтина стока, защото била освободена от данъци. Следващите столетия землището е известно като Джума Базари, Орта Джума, Йокари Джумая.

Думата „джумая“ е османотурска и означава „петък“, пазарният ден от седмицата. В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби. Той свидетелства, че в Орта Джума имало 80 дюкяна. През 30-те години на XIX век френският учен Ами Буе описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението вече е 6440 души.

Градът още е в границите на Османската империя. Освобождава го през 1912 г. в Балканската война нашата войска. Йокари Джумая става Горна Джумая и това име стои до 1950 г. Тогава от преизподнята се появява призракът на Димитър Благоев. Да даде рамо на македонизма, на който е главен апостол. Антибългарската доктрина има и други апологети, но неговата дума най тежи.

През 1909 г. в Белград е проведена Първата балканска социалдемократическа конференция. На високия форум Благоев предлага създаване на Балканска федеративна република. В нея ще влезе и македонската нация, каквато няма. Затова трябва да бъде измислена.

Потомци на Александър Македонски основали първата славянска държава. Тя се наричала Славуния, а българите били пришълци, дива орда поробители. От този конфликт покълнала македонската нация. На 10 декември 1917 г. в Народното събрание Димитър Благоев обяснява историческия сблъсък:

„Българското племе, една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивилизацията в нация.“

Тук брадата на оратора настръхва:

„И тази по-организирана част и главно стояща на едно долно варварско стъпало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе.“

„Ами вие сте родом от Загоричане“, чуди се депутатът Георги Данаилов. Той има предвид родното село на Благоев, което е чисто българско в Костурско. Марксистът го смразява с поглед и изстрелва:

„Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.“

„Какво търсиш в България тогава?“, пита го пленарната зала. Македонстващият славянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българското Народно събрание.

След Първата световна война Благоевата доктрина е доразработена от Коминтерна. Червените стратези обръщат Балканската федеративна република в Балканска комунистическа федерация. Съветски републики ще са градивният елемент на изкуственото построение.

Уставът на утопията е изработен през 1921 г. във Виена. „Балканската комунистическа федерация (БКФ) е федерация на балканските секции на Комунистическия интернационал, а именно: „на българската, югославянската, румънската и гръцката“, пише в документа. Отбелязано е, че когато в Албания се създаде секция на Коминтерна, тя ще бъде приета в БКФ.

Дълго отлежава този проект. У нас е приведен в изпълнение по време на съветизацията след Втората световна война. През 1946 г. Десетият пленум на ЦК на БРП (к) пуска директивата Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът Евтим Георгиев вече е челник. „Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението!“, тържествено обявява той.

Не всичко върви гладко по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“

Как обаче процентът да се качи до заветните 100, че и отгоре?

Ще създадем средище на македонизма, решават националните предатели. Горна Джумая ще стане Благоевград. Както някога са ходили там на пазар за картофи, така сега ще се събират да пазаруват македонисти. И ето, че в паметната 1950 година с указ №209 на Президиума на Народното събрание Горна Джумая е обърната в Благоевград.

Този уж символичен акт има феноменален ефект. Благоевград наистина стана столица на македонизма. Когато трябва да се работи срещу България, последователите на Димитър Благоев винаги се събират в Благоевград. Миналата седмица прерязаха лентата на македонски културен клуб. После поднесоха цветя пред паметника на своя първоучител. Оня, който изрече клетвените думи от високата трибуна на парламента:

„Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин...“