Вера Фармига: Не пропускам тренировка, обездвижването е убиец

Кралицата на жанровите хитове Вера Фармига е най-голямото име в премиерния за България трилър „Монахинята 2“. Преди няколко седмици голямата актриса навърши 50 години и продължава да е в отлична форма. През годините Фармига се доказа като едно от качествените тела и лица в развлекателната индустрия с престижни роли в киното и телевизията. За разлика от много съвременни екранни звезди тя започва своята кариера на сцената с театрални изяви на Бродуей през 90-те години на миналия век. Вера Фармига има разностранни интереси и обича да играе, да пише и да режисириа. Но нейната фигура е създадена, за да бъде съблазнявана от камерите. Излъчването на Фармига е на сексуално зряла и интелектуално предизвикателна жена, която знае какво иска, но някъде там дълбоко в тюркоазения си поглед крие крехка невинност и горещо ядро от страст. Фармига прави забележителни роли в гангстерския епос на Мартин Скорсезе „От другата страна” където става любовница едновременно на персонажите на Мат Деймън и Леонардо ди Каприо. Участва в хорър хитовете от поредицата The Conjuring и печели номинация за “Еми” за играта си в изключително успешния сериал “Бейтс Мотел”, вдъхновен от класиката на Хичкок “Психо”.

- Вера, сякаш филмите за бедствия, природни стихии и чудовища стават все по-популярни в това несигурно време на вируси, войни, кризи и геополитическо напрежение. Какво беше усещането да играете във филм за един от най-популярните екранни зверове – Годзила?
- Важно е да споделя, че винаги съм била запалена по качествено направените големи екранни спектакли, харесвам хорър жанра и идеята, философската концепция за чудовището като материална манифестация на дълбоките ни страхове. Оригиналният японски филм „Годзила” е метафора, потентна алегория за заплахата от ядрено унищожение и радиация. Сценарият на нашия филм също така ме спечели с изобилието от жанрови кодове и естетически провокации. Обичам такива продукции. Не беше само серия от безконечни експлозии и стъпкани сгради. Естествено, че  има невероятни разрушения, битки и ефекти. Но просто съдържа и допълнителен пласт, храна за размисъл, метафорични препратки и послание за бъдещето. Беше удоволствие да го гледам на кино с хората, които от години са фенове на митологията около „Годзила” и познават, както американските версии, така и японския първообраз. Защото всичко, свързано с „Кралят на чудовищата” започва от Страната на изгряващото слънце. Нашата версия показа още няколко от легендарните създания, съперници на Годзила. Беше си исторически фестивал на гигантските чудовища. Пир от огън и древни бегемоти.

- Вашата кариера тръгна стремглаво нагоре с епичната гангстерска драма на Мартин Скорсезе „От другата страна”, наградена и с “Оскар” за най-добър филм. Колко важен беше за вас този филм?
- Невероятно преживяване. Всичко в този филм беше като приказка за мен. Направо беше сюрреалистично. Аз страшно много се забавлявах с ролята на жена психиатър, която успява да се забърка едновременно с престъпника и ченгето и то без да знае, че всъщност ролите им са разменени и никой не е това, за което се представя. А и коя актриса няма да бъде поласкана от участие в любовен триъгълник с Леонардо ди Каприо и Мат Деймън. Големият Мартин Скорсезе ми даде шанс с ролята в „От другата страна” и ще съм му вечно благодарна. Няма да забравя този момент. Чувствах се изключително удовлетворена в професионален план. Когато филмът излезе отидох и останах омагьосана от естетиката на произведението. Актьорската игра, режисурата, монтажа, операторската работа, музиката... Толкова пленителен и запомнящ се филм. Истински гангстерски шедьовър, какъвто само майстор като Скорсезе може да оркестрира.

- Вие сте звездата на наскоро приключилия и високо оценен сериал „Бейтс Мотел”, вдъхновен от класиката на Хичкок „Психо”. Разкажете малко повече за работата си в телевизията във време, в което престижните сериали привличат повече внимание и таланти от игралните филми?
- Толкова съм щастлива от успеха на сериала. „Психо” е шедьовър, революционно постижение за историята на киното и феновете ревностно бранят наследството на Хичкок. Те със сигурност не биха приели радушно един посредствен или художествено корумпиран опит да се създаде произведение, вдъхновено от творчеството на този гигант. Подходихме с огромно уважение и внимание към „Психо” и искахме да доразкажем тази история, да надникнем в странния и тревожен свят на семейство Бейтс. Получи се великолепно, рискът се оправда. Аз харесвам да работя в телевизията. В днешно време там имаш повече време и свобода да разработиш сложен образ и много от историите за възрастна мислеща аудитория вече се правят за телевизия. Киното остана територия за комиксовите супергерои.

- Има ли съществени разлики между по-авторското кино и модерната студийна система?
- Харесвам американското кино, но Холивуд може да бъде твърде ограничаващ. Предпочитам независимото кино и авторските проекти, дори и когато са правени с повече пари и имат масово разпространение. Там има свобода. Това е най-важното. Авторският почерк също. Мога да кажа, че не се нуждая от Холивуд без да звуча претенциозно и нахално. Не ми трябва да бъда най-известната актриса и да участвам в най-гледаните филми. Е, понякога е забавление. Но Холивудската корпоративна култура може да изсмуче жизнените ти творчески сили и да те остави изсушен. Популярен, но празен.

- Вие често попадате в класации за секси актриси. Как гледате на тези списъци и селекции?
- Щастлива съм, но не бих взимала подобни класации твърде насериозно. Възрастта не трябва да ни притеснява. Бръчките не могат да заличат и помрачат истинската красота. Животът не свършва след като навършиш определена възраст. Дори напротив. Бих казала, че това са някои от най-качествените години, в които може да бъдем себе си, имаме опит и с правилната нагласа и обстоятелства, може да се чувстваме по-живи, енергични и вдъхновени, отколкото в студентските години, например.

- Имате ли някакви тайни за качествен външен вид?
- Нямам някакви свръхсекретни инструменти и ритуали, а и не смятам, че изглеждам чак толкова добре. Винаги съм критична към себе си. Не пропускам тренировка, спортът е част от живота ми. Не спазвам строги диети, но не съм и от хората, които прекаляват с „джънк” храната. Движението е от невероятно значение. Заседналият начин на живот е истински масов убиец.