Зорба е македонец, тоест - българин

Къци ми даде заем, за да си направя сватбата

Чакаме някой да си замине, вместо приживе да го почетем

- Геро, ти изпълняваш главната роля в новия спектакъл на Бина Харалампиева - “Зорба”. Какво е усещането да се въплътиш в този култов герой?

- Зорба е много интересен човек и може би дълго време сме вървели един към друг - той към мене и аз към него, за да се срещнем. Този герой ми стана много близък и се усещам много на мястото си в неговата кожа. С него сме на ти, а не на вие. Харесва ми, че след премиерата хората излизаха от салона на Малък градски театър развълнувани и докоснати от тази история, в която има прекрасен текст, прекрасен режисьор, актьори, музика и сценография.

- Какво харесваш в Зорба?

- Радвам се, че с него се открихме, защото Зорба ми отвори очите за много ситуации, които досега са минавали покрай мен. Тази роля дойде точно в идеалния момент, за да се реша да променя и аз нещо в себе си, дори самия ми начин на живот, на отношението ми към професията, към колегите, както и към семейството ми. Не всичко е на живот и смърт, казва Зорба и малко по-весело и с усмивка трябва да се гледа на нещата - с желание да се случват хубави неща, а не с постоянно напрежение и стрес. Отдавна бях забравил това и бях попаднал в такъв водовъртеж, а самата философия на Зорба е, че този живот трябва да се живее, да го хванеш в ръцете си, да се наслаждаваш и да не му мислиш много.

- Защо ни е толкова трудно да осъзнаем, че щастието и истината са в малките неща, а не в материалното?

- От малки ни слагат твърде много окови, вкарват ни в определени канони и правила, които не казвам, че не трябва да има, но са прекалено много. Все пак, аз съм израснал в един строй - социализъм, който слава на Господа, моето дете няма да види и не му пожелавам да види, защото тогава ни ограничаваха в 90 процента от нещата. Когато същността ти е изградена по този начин, ти започваш да спазваш едни правила, да се завързваш с едни въжета, да си слагаш едни тежести на краката и неминуемо забравяш да се забавляваш, да живееш и да се усмихваш. Този, който е умен и съумее да счупи тези окови и догми, се спасява и живее много по-леко и със смисъл живота си. Това е в ръцете на всеки един от нас, а ние все си мислим, че някой друг трябва да дойде и да ни го каже - не, ти сам трябва да го усетиш и да стигнеш до момента за свободата. “Свободата, Санчо, е на върха на копието”, както казва Дон Кихот. Никой не му го е казал, той сам е стигнал до това прозрение. Зорба, чрез начина си на живот, също сам е стигнал до това, че този живот трябва да се живее - вино, печени кестени и море, какво ти трябва повече за щастието?

- Може ли да се каже, че образът на Зорба и неговия светоглед, ти подействаха като терапия и имаш ли си любим момент, или цитат в постановката?

- Абсолютно. Допада ми цялата му философия за живота, като например - “Многото мисли, многото приказки искат беззъба уста, когато обаче имаш 32 зъба в устата - човек искаш да изядеш, като си млад и силен.” Ние прекалено много усложняваме живота си сами, а Зорба казва: “Стига, махни ги тези мисли и тези теглилки от главата си!” Ако успееш да направиш това, ще се чувстваш много добре. Юрий Дачев, който е адаптирал романа е извадил много хубави моменти от него в спектакъла.

- А доколко те вдъхновяват житейската история и съдбата на самия Казандзакис?

- Някои казват, че Зорба е почти автобиографична книга на Казандзакис. Пъстър, опушен и сложен живот е живял той, то затова е и толкова силна и дълбока драматургията му. Прототипът на Зорба е македонец, тоест българин, защото македонците не ги познавам и затова е толкова близък до нас. Някои дори сравняват Зорба и г-н Балкански, мога да кажа, че навремето като правихме “Господин Балкански” с Бина Харалампиева и ние също искахме Бай Ганьо да бъде положителен герой и го защитавахме, а не целяхме да го плюем и да показваме най-негативното у българина, чрез него. Напротив, това е едно “окумуш момче”, защото героят на Алеко е бил на 36-7 години и той се е мъчил по някакъв начин да оцелява в този свят. Не е лесно - ти, допреди пет години да си бил под турско робство и сега изведнъж накъде да хванеш - към Австрията, а както се оказва Бай Ганьо е най-малката беля в тази държава! Зорба също влачи англичанина, иска да направи въжената линия, да изкара някой лев от него, но той е много по-широко скроен от г-н Балкански.

- Все пак, в Бай Ганьо има и хубави черти от националния ни характер, а не само негативни, за които ни е трудно да признаем, че притежаваме...

- Така е, и на мен ми е симпатичен, но българинът е така устроен, че никога няма да си признае, че и той е като бай Ганьо, само казва - Ганьо е такъв, или онакъв... С голямо учудване разбрах, че примерно чехите ненавиждат Швейк. Те не го харесват и смятат, че е глупав, че е наивен и т. н., както и при нас Бай Ганьо е нарицателно за простотия, но аз го харесвам и не бих казал, че е нарицателно за това, за разлика от някои други хора.

- Обичаш ли да посещаваш Гърция и там, според теб - жив ли е духът на Зорба и днес?

- Духът на Зорба се носи постоянно там и на мен ми е много добре в Гърция, като влезеш в някоя таверна и веднага ти идва да защракаш с пръсти. В интерес на истината, преди 8 години ходих в Гърция за първи път и тогава не ги харесвах много гърците, но от 2-3 години започнах да ходя на море там и в един момент започнах да си изкарвам много хубаво. В Гърция водата и плажовете са чисти, а обслужването е прекрасно. Гърците имат едно уникално качество, което го има и в Зорба - абсолютно спокойствие, докато ние сме винаги натегнати, а те - днес няма да работя, лягам си, затварям и ще си почивам. Ако може това да го взема от тях, ще е супер, обаче не знам как... Иначе, както казва и Асен Аврамов - композиторът, който написа музиката към спектакъла: “Добре, че беше Казандзакис, че да измисли на гърците фолклор”, защото т. нар. сиртаки, което всички искат да чуят, го е измислил той за филма. То, иначе няма такъв танц, няма такава музика, те са измислени за филма, обаче всички, като ги чуят и започват да ахкат... Покрай Зорба, гърците си направиха нов фолклор...

- Защо имена, като Григор Димитров, Бербатов, или Стоичков, са обект на толкова критики у нас и теб лично, какво те провокира да дадеш пари за статуята на Стоичков?

- Защото в България не обичаме успелите хора, това ни е останало от комунизма - всички да сме равни и всеки наравно да яде в яслата. Няма такова нещо - който е по-добрия, той ще бъде с повече популярност, пари и по-добър живот. Българинът никога не може да прости на успелите, нито на Стоичков, нито на Бербатов, нито на Гришата. Не може, как - той е един от нас, а ще бъде някой, който го знаят всички! Дай да го оплюем и смачкаме! Питам се - защо у нас трябва да чакаме някой да си замине от този свят, вместо приживе да го почетем? Отделно, като говорим за Стоичков - вече 30 години, в цял свят свързват името му с България. Това е човек, постигнал едни от най-високите, да не кажа най-високите нива в професията си и аз съм горд и го уважавам, каквото искат да говорят за него.

- Кой наш съвременник е достоен за статуя?

- Преди тази история със статуята, не се познавахме, но след това той ми намерил телефона и ми звънна от Маями да ме поздрави. Естествено, по този повод аз бях оплют - как може да давам пари на един милионер, какво е това нещо. Останах втрещен от това, но той тогава ми каза да си живея живота, а тези, които коментират - да си гледат работата и ми благодари. Аз му отговорих, че за мен е чест по някакъв начин да изразя уважението си към него. А кой друг е достоен за статуя - интересен въпрос, но ми е трудно да отговоря. Те си заминаха, няма ги вече големите. Тук сме едни бледи копия на тези големите, нямаме дори желание да ги достигнем и да бъдем като тях.

- Участваш и в новия филм на Стефан Командарев - “В кръг”. Доколко има реални случки в него и полицаите успяват ли да погледнат с чувство за хумор?

- Случките са 100 процента реални и всички истории във филма са разказани от полицаи. Имаше и специална прожекция за полицаите и ми разказаха, че на нея те са преживели истински катарзис - плакали са и са се смели, защото наистина са видели своята работа и живот на екрана, което говори хубаво и за филма. Идеята беше, в него да се разкажат с чувство за хумор дори гадните истории от ежедневието на полицаите.

- А каква е твоята роля в новата постановка на Малин Кръстев “Лъжи ме, обичам те”?

- Това е една хубава и забавна комедия и моят герой в нея е англичанин, който е от по-висшата класа. В нея си партнираме със Стефания Колева, София Бобчева, Митко Живков, Светла и Христо Бонин. Малин е много взискателен режисьор и знае какво иска, защото има такива, които не знаят, а представлението върви с голям успех, за съжаление на тези, които не искат да върви с успех, то си върви.

- Защо си против дъщеря ти Йохана да стане актриса?

- Като гледам всеки ден, тази “прекрасна, райска” атмосфера, която цари в нашето съсловие, как да й пожелая това!? Куцо, кьораво и сакато вече иска да е на сцената, но нека да опитват. Иначе, аз не съм идиот да я спирам, за да не каже после - ама, татко... Ако ме пита за съвет не бих й спестил нищо, по-добре да го чуе от баща си, отколкото да го разбере после, чупейки си главата.

- Ти беше сред най-прозорливите панелисти в шоуто “Маскираният певец”. Кой от участниците ти беше най-трудно да разконспирираш?

- Къци Вапцаров ме излъга почти до края, чак в последния лайф, преди да смъкне маската успях да го разкрия. Само двама от другите участници ме подлъгаха така, повечето ги познах. Къци е абсолютен пич. Той ми помогна в момент, в който нямах тази възможност и ми даде заем, за да си направя сватбата. Радвам се, че имам такъв приятел.

- Любим цитат?

- Героите, които играя, са част от мен. Ще цитирам последния император Ромул Велики, който казва нещо много хубаво на дъщеря си: “20 години се борим със страха си - и мен ме е страх, но трябва да се учим да побеждаваме страха си. Това е единственото изкуство, което човек трябва да владее в днешно време.”

Нашият гост

Талантливият актьор Герасим Георгиев-Геро е завършил механотехникума “Юрий Гагарин” в родния си град Русе. След това сбъдва детската си мечта да стане актьор и е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова, а още като студент започва да играе на професионална сцена. За перфектното си превъплъщение в постановката “Семеен албум” печели “Аскеер” за главна мъжка роля. Геро е отличен и с Националната награда за актьорско майсторство “Любимец 13” за ролите в спектаклите “Швейк”, “Семеен албум” и “Сирано дьо Бержерак”. Той е първият носител на наградата “Златен Кукерикон” за главна мъжка роля в “Господин Балкански”. В последните години атрактивният актьор се запомня и с ролите си в филмите “Посоки”, “В кръг” и “Възвишение”, както и в сериала “Полицаите от края на града”. Любимец е на тв-зрителите като водещ на “Господари на ефира” и с участието си в “Като две капки вода” и “Маскираният певец”.