От Министерство на финансите пуснаха за обществено обсъждане редица промени в данъчните закони. Предстои те да бъдат приети от Министерски съвет и да бъдат внесени за гласуване в парламента. Сред предложенията е на хората да бъдат връщани 0,5% от платения ДДС, ако събират касовите си бележки. С въпроси какъв ще бъде ефектът от предложените промени се обърнахме към доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.

- Господин Сарийски, изостава ли събирането на приходите в бюджета за настоящата година? Министерство на финансите ще успее ли да приключи годината с бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт?
- Очевидно е, че приходите на хазната не оправдават оптимизма, с който беше сглобен бюджетът за тази година. Според данните за изпълнението на държавния бюджет към края на август, постъпленията от данъци са с 1 млрд. лв. повече отколкото за същия период на 2022 г. На пръв поглед изглежда добре, но всъщност е крайно недостатъчно за изпълнение на поетия със закона за бюджета ангажимент за увеличение на данъчните приходи с над 4 млрд. лв. спрямо миналата година. Ясна представа за изоставането може да се добие от съпоставката между планирания и отчетения прираст по пера. Така например приходите от ДДС до края на тази година трябва да се увеличат с 1,7 млрд., до малко над 17 млрд. лв. Към края на август, обаче, изпълнението е на червено, тъй като приходите по това перо са със 159 млн. лв. по-малки отколкото за същия период на миналата година. За да догони изоставането, в оставащите четири месеца до края на годината (все още разполагаме с отчети само до август) хазната трябва да събере с почти 1,9 млрд. лв. повече отколкото за същия период на миналата година. Проблемът е, че събраните за последните четири месеца на 2022 г. приходите от ДДС са малко над 5 млрд. лв., което означава, че за да се впише в оптимистичния дух на приетия бюджет, през оставащото време до края на 2023 г. хазната трябва да вдигне приходите от този данък с над 1/3. Аналогична е картината и при повечето от другите пера. Например при корпоративния данък е необходимо 20-процентно увеличение, при митата - 27-процентно, а събраните пари от данък върху дивидентите трябва да скочат със 104%. Въпросът за методите, с които могат да се постигнат подобни темпове (стига да не настъпи някакъв катаклизъм с цените в местната икономика) е безспорно интересен, но още по-интересен е въпросът защо беше гласуван подобен бюджет, при положение че неговата неизпълняемост беше очевидна още при внасянето му. Що се отнася до дефицита, вероятно Министерство на финансите ще успее да мине под летвата от 3% като прибегне до превърналото се в традиция рязане на разходи. Според последния бюлетин на Министерството до август са изразходвани едва 23% от предвидените в държавния бюджет инвестиционни разходи и това дава широко поле за маневри в преследване на съмнителната за мнозинството българи цел, а именно вкарването на страната ни в еврозоната.

- От Министерство на финансите предложиха редица промени в данъчните закони с цел повишаване на събираемостта на приходите. Сред тях е доходите от част от гражданските договори да бъдат облагани като заплатите. Какъв ще бъде ефектът и кой ще преценява за кои граждански договори да важи промяната?
- Ако оставим настрана притесненията около все по-трудното поддържане на дефицита в определените граници, ще бъде доста трудно да намерим логиката на предложената мярка. От една страна държавната администрация е очевидно неспособна да създаде подходяща среда за инвестиции, които да осигурят добре платени работни места. Това е видно както от позицията на страната ни в световния доклад за конкурентоспособност, така и от нарастващия дял на работещите, които не получават достатъчно за покриване на издръжката си (над 2/3 от общия брой на заетите в страната към септември). От друга страна, същата администрация ще наложи своеобразна санкция върху единствената възможна алтернатива, а именно работата на свободна практика, приравнявайки приходите от двата източника. Това е меко казано нелогично, тъй като техният характер е съвсем различен. Възнаграждението по трудов договор представлява компенсация за предоставен наемен труд, подлежащо изцяло на облагане със съответния данък, докато хонорарът за извършена услуга по граждански договори се доближава по своя характер до приходите на едно самостоятелно предприятие. Независимо че не е регистрирано като такова, то има своите разходи за издръжка на дейността и те не могат да бъдат облагани с данъци, т. е. тяхното приспадане при определянето на данъчната основа е повече от резонно. Поне при упражняването на свободни професии в ЕС е така.

- Една от идеите на Министерство на финансите е гражданите да получават бонус в размер на 10% от допълнително събраните налози, ако подадат в НАП информация за данъчни нарушения. Смятате ли, че това ще сработи, има ли такава практика в дружи държави?
- Подобни практики се използват в отделни страни, като например Обединените арабски емирства, САЩ, Сингапур и други. В САЩ например, възнаграждението за доносника по така наречената „IRS Whistleblower Program“ варира между 15 и 30 процента от събраните в резултат на подадения сигнал приходи, стига да не надхвърлят 2 млн. долара и да не тече срок за евентуално обжалване от засегнатата страна. Проблемите с въвеждането на такава мярка в България са няколко. На първо място, прилагането на подобна практика у нас ще ни върне с тридесетина години назад - в едно време, от което българите уж се опитват да избягат. Във времето на „сътрудниците на службите“ и подаването на сигнали срещу хора, с които се виждаш всеки ден. Би било малко странно след повече от тридесет години на преход да се върнем обратно там, откъдето уж сме тръгнали. На второ място, бонификацията за този тип услуги има социална цена, която също трябва да се отчете при оценката на крайния ефект. Джон Миършаймър нарича спойката, свързваща отделните индивиди в едно общество, „социално лепило“ и създаването на условия, стимулиращи възникване на недоверие и взаимни подозрения между членовете на обществото не работи в никакъв случай за неговото заздравяване. Въпросният бонус е именно такъв стимул, който може и да донесе някакви допълнителни приходи в хазната, но с цената на доразрушаването на изтънялата бездруго спойка в нашето общество. Не на последно място подобна практика ще отвори широко поле за тормоз на неудобните. Точно както в миналото.

- От Министерство на финансите предлагат срокът на намалената ставка на ДДС от 9% за ресторантите да не бъде удължаван. Време ли е това облекчение да бъде премахнато?
- Това облекчение не трябваше да бъде въвеждано по принцип. То не подпомогна нито бюджетите на гражданите и домакинствата (каквато беше първоначалната заявка), нито оцеляването на най-засегнатите от кризата заведения (както се тиражираше на по-късен етап). Практиката нееднократно е демонстрирала, че облекчаването на данъчната тежест не се разпределя справедливо между прекия получател на облагата и крайния платец и въвеждането на облекчената ставка за заведенията у нас беше поредното доказателство за действието на това правило. Ако проследим динамиката на цените в периода след влизане на мярката в действие, лесно можем да се убедим, че тя не доведе до понижение на цените в ресторантите, дори напротив. От юли до декември 2020 г. цените в групата „Ресторанти и хотели“ се повишават с 1,1%. Точно колкото се повишава и общият индекс на цените за същия период, или с други думи практически цялата облага от пониженото ДДС беше задържана в касите на заведенията. Това не би било проблем, ако можеше да подпомогне онези от тях, които са в най-затруднено положение. Само че облекчението действа в обратната посока, като разпределя стимулите с по-голяма тежест към онези, които бездруго се справят в новите условия и успяват да запазят или да увеличат приходите си. Тежко пострадалите заведения, чийто оборот е намалял, на практика свиват данъчната си основа и така получават пропорционално по-малък дял от този стимул. От тази гледна точка, не мисля че във вида, в който беше приложена мярката, работеше за преодоляване на кризата, дори напротив. Отделен е въпросът с момента на нейното премахване. Без съмнение това ще доведе до ръст на цените, тъй като стопанските агенти в бранша ще се стремят да компенсират връщането на по-високата данъчна тежест и изборът на момент, в който да се отмени, би трябвало да се съобрази с динамиката на цените. Връщането на старата ставка в период на повишаваща се инфлация ще стимулира по-интензивен ръст на цените, а в момента наближаваме точно такъв период.

- Предложените от Министерство на финансите промени предвиждат заделяните от банките провизии да бъдат облагани сякаш те са обикновено търговско дружество? Какъв ще бъде ефектът от тази промяна?
- Нека най-напред да изясним какво представляват провизиите. Когато внесете пари на депозит в една банка, тя дава тези пари под формата на кредит. Погашенията по кредита пък осигуряват средствата, с които банката покрива тегленията, когато депозантът пожелае да получи част от депозита си. Проблемът е, че когато даден кредитополучател изпадне в затруднение и не може да погаси изцяло своя дълг, банката трябва отнякъде да покрие разликата, така че да може да се разплати с вложителите си. Именно затова служат провизиите и обезценките. Просто част от приходите се заделят настрана, като се отчитат под формата на специфичен разход и парите се ползват за покриване на задълженията на банката към нейните депозанти. Идеята на МФ да обложи тези разходи е всъщност данък върху сигурността, която финансовата система осигурява на клиентите си и това означава, че за да може да покрие сумата, която ще отчисли под формата на данъци (така че да достигне 100% от размера на очаквания несъбран размер на дълга), финансовата институция ще трябва да прибегне до увеличаване на таксите и лихвите на редовните си клиенти. От тази гледна точка ефектът ще се изразява изцяло във вдигане на цените за ползване на услугите на банковата система, т. е. данъкът ще се поеме изцяло от гражданите. Не на последно място трябва да споменем, че сегашният дизайн на мярката крие риск от двойно облагане на част от тези разходи, тъй като в отделни случаи провизираните вземания могат да бъдат събрани. Тогава тези (вече обложени, ако мярката влезе в сила) разходи се възстановяват с обратен знак и рефлектират върху финансовия резултат, който пък се облага по общия ред с корпоративен данък. Повторно.

- Едно от предложенията на Министерство на финансите е да връщат на хората част от платения ДДС, ако събират касовите си бележки. Това ще позволи ли на хората да намалят данъците си?
- Схемите, насочени към събирането на касови бележки, се прилагат от доста време в различни юрисдикции и това е нормално, тъй като приходите от ДДС осигуряват между 20 и 35 процента от постъпленията в повечето държавни бюджети. Пионер в събирането на касови бележки е Тайван, където инициативата е създадена през 1951 г. под формата на лотария, разигравана на всеки два месеца. Рекламирана като „забавен“ начин за насърчаване на спазването на данъчните закони, тази мярка насърчава клиентите да се насочват към фирми, които издават касови бележки, или да започнат да изискват касови бележки от фирми, които не ги дават. Година след старта на лотарията приходите от данък върху продажбите в Тайван се увеличават с над 75%. Сред страните, които въведоха подобна система през последните години, можем да споменем Китай, Чехия, Литва, Португалия, Румъния, Словакия. България също има своята скромна история с подобни инициативи, но като цяло този тип схеми се износват бързо и потребителите губят интерес (преди около четири години Латвия стартира подобна лотария, но в началото на 2023 г. беше принудена да я прекрати поради резкия спад на интерес към нея). Това налага търсенето нови подходи и МФ е длъжно да опита различни подходи, включително възстановяването на малки гарантирани суми от регистрираните покупки. Не съм убеден, че мярката ще сработи, тъй като предложеният дизайн не е особено сполучлив, доколкото предполага допълнителен ангажимент за гражданите с непропорционална компенсация. Това, от своя страна бързо ще доведе до слаб интерес и бърз отлив на участници и съответно - до слаб ефект върху събираемостта.

- От Министерство на финансите предлагат хората да не бъдат длъжни да плащат, ако не получат касова бележка. Смятате ли, че това ще сработи?
- Изглежда че Министерство на финансите всячески се опитва да „аутсорсне“ дейността по контрол на търговците и съм убеден, че времето ще покаже несъстоятелността на тази практика. В един по-общ план можем да кажем че това е поредната стъпка към демонтажа на държавата чрез постепенен отказ от изпълнение на присъщите и функции, но това е тема на отделен и доста по-дълъг разговор.

Нашият гост
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема „Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България“. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.
От Министерство на финансите пуснаха за обществено обсъждане редица промени в данъчните закони. Предстои те да бъдат приети от Министерски съвет и да бъдат внесени за гласуване в парламента. Сред предложенията е на хората да бъдат връщани 0,5% от платения ДДС, ако събират касовите си бележки. С въпроси какъв ще бъде ефектът от предложените промени се обърнахме към доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.