Д-р Ирена Тодорова, политолог и преподавател в НБУ: Политиката не е бизнес

Ирена Тодорова е родена и израснала в София. Има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по дипломация и международни отношения в Нов български университет. През 2011 г. защитава пред департамент “Политически науки” на НБУ докторска дисертация на тема “Политическо поведение и ориентации на младите в съвременното българско общество: механизми на гражданската ангажираност”. От 2012 г. е главен асистент в същия департамент.

От 2014 г. е колумнист в електронното издание “Петте кьошета. През 2015 г. става заместник-главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly, а от 2017 г. негов главен редактор. През 2016 г. печели стипендия на Държавния департамент на САЩ за специализация по американска политическа мисъл (Study of the U.S. Institutes on U.S. Political Thought). Един от мащабните проекти, в които участва е “Качеството на демокрацията в България”. Автор на много статии и студии по темите за политическото участие и политическата култура. През 2017 г., в съавторство с Петър Николов-Зиков, публикува монографията “Политическият консерватизъм”.

През 2014 г. става учредител на Института за дясна политика (ИДП), неправителствена организация, обединила десни интелектуалци и активни политици. През 2017 г. след като дотогавашният председател Нено Димов става министър на екологията, тя застава начело на ИДП. От 2014 до 2016 г. е съветник в политическия кабинет на министъра на образованието и науката Тодор Танев, а от 2016 до 2017 г. - на министъра на външните работи Даниел Митов. През май 2018 г. е избрана за изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

- Г-жо Тодорова в разгара на предизборната кампания сме, кажете печели ли кампанията избиратели или всичко е предрешено?
- Бих казала, че добрата предизборна кампания рядко може да промени изцяло картината, но би могла да промени съотношенията на различните партии в Общинските съвети, на които ние не обръщаме особено внимание. В крайна сметка обаче те предопределят нивата на ефективност на градските политики. В контекста на местните избори кампанията е важна, защото дава възможност на избирателя да гласува за кмет, за общински съветници и за районни кметове, които не непременно трябва да са от едно политическо семейство. Това дава особена свобода на гражданите при техния политически избор и надявам се допълнителна мотивация за участие. Истината е, че само за месец в период на кампания, хората оформят по особен начин политическата си култура. Тук въобще не говоря за политическия избор, обикновено предизборната кампания рядко променя предварително формирани предпочитания, твърдя обаче, че непремереното говорене, лица и послания биха могли да затвърдят видимите нива на не-участие, вместо да катализират по-висока гражданска активност. Ето защо смятам, че кандидатите трябва да са по-отговорни към публичната си реторика по време на предизборния период. Едно от най-честите „качества“ на кандидатите е, че само те не са корумпирани, вероятно това „хваща дикиш“, но в дългосрочен план вреди, защото катализира допълнителна ненавист към политиците. Какво да кажем и за девалвиралото вече послание „аз съм нов, можещ и знаещ“, което у мен буди особено съжаление, когато го чуя, но продължава да се харчи сред хората. Това постоянно търсене на нови лица в политиката и въобще жестоката употреба на имена и хора води до този видим дефицит на добри политици, с цялата условност на това понятие. Не мога да подмина и факта, че няма избори, за които да не се твърди, че са манипулирани. Шумните полицейски акции в навечерието на изборите вероятно респектират, но не водят до особен ефект.

- Националните теми изместват местните теми, води ли това до демотивация на избирателите?
- Така е и това е съвсем естествен процес. В този контекст е важно кандидатите да са еднакво адекватни да обслужат, както местните, така и националните теми. Що се отнася до София, то това е неизбежно, в Столицата живеят най-много хора, това е Общината с най-голям бюджет и да не забравяме, че кметът на София присъства на заседанията на Министерски съвет. Следя внимателно дебатите и виждам, че проблемите (разбира се, породени от своите локални специфики) в почти всички областни градове са едни и същи - липса на общ устройствен план, презастрояване, слаб контрол при изпълнение на ремонтни или други дейности, съмнения при възлагането на обществените поръчки, прозрачност на действията на общината, сигурност, здравеопазване и т. н. С други думи местните теми стават национални и обратното.

- Ще се промени ли електоралната карта на страната?
- Ще има леки промени, вероятно ГЕРБ ще загубят някои градове, но ще продължат да доминират електоралната карта на страна. Новото на тези избори ще е присъствието на Възраждане, смятам, че ще стигнат до балотаж в не малко общини и ще засилят присъствието си в общинските съвети.

- Можем ли да смятаме, че резултатите от местните избори ще покажат отношението на избиратели към „сглобката“?
- Не, тъй като не малка част от кандидатите по места са или „независими подкрепени от“ или кандидатите на коалиция съставена от няколко партии - местна коалиция. За разлика от националните избори тук имаме силно изразен мажоритарен вот, който не винаги кореспондира с предпочитанията на избирателите за централна власт.

- Кой според Вас ще спечели изборите в София, защо?
- Не знам. Нямам и данни на сериозни социологически агенции. Залогът е голям, както вече посочих Столична община разполага с огромен бюджет и е важно да изпратим в местния парламент разумни хора. Кандидатурите са интересни. Имаме „граждански кандидати“ Антон Хекимян (ГЕРБ/СДС) и Васил Терзиев (ПП/ДБ) имаме и политици, каквито са Вили Лилков („Синя София“), Деян Николов (Възраждане), имаме и граждански активисти като Ваня Григорова (БСП-София и „Левицата“). Обърнете внимание, че повече от половината от основните кандидати - Лилков, Николов и Григорова умело връщат разговора за политическите ценности, връщат политическото в изборите. Смятам тяхното присъствие за важно защото донякъде принуждава представителите на най-големите формации Хекимян и Терзиев да не бягат от идеологическите нюанси на управлението на града. Тези избори са интересни и призовавам за повече дебати, за да могат гражданите добре да преценят познанията на кандидатите. Струва ми се, че общинският съвет ще е доминиран от представители на десницата ГЕРБ/СДС и „Синя София“. Следващи по влияние ще бъдат представителите на ПП/ДБ, които поставям по-скоро в център-ляво, веднага след това нареждам левите. Загадка за мен остава дали крайно-десните от Възраждане ще пробият в местния парламент. Вероятно и при районните кметове ще се запази същото разпределение.

- Вие обаче освен анализатор сте и кандидат за общински съветник от „Синя София“, влязохте и в инициативния комитет за издигане на Вили Лилков за кмет на София. Защо го направихте, какво Ви мотивира?
- Качествата на Вили Лилков са безспорни. Знаете ли, че все още не съм срещнала човек, който да постави под въпрос неговата експертиза, който не познава неговото политическо минало или пък който се съмнява в неговите политически ценности. Целият този фалш в политиката, всички тези нови и неопитни лица, които се учат да бъдат политици, чак след като бъдат избрани за такива, ужасно ме изморява. Все се надявам, че скоро ще се върнем към нормалната политическа динамика, където има ляво и дясно, където кандидатите са изживели политиката през вътрешнопартийния си опит или както се казва стиснали са хиляди ръце, поели са редица ангажименти. Не вярвам на хора без история, още по-малко не вярвам на хора без здрава и устойчива общност, бидейки тя и политическа. Затова застанах зад Вили Лилков защото неговата кандидатура е символна и не е породена от стремежа за власт, заради самата власт. Винаги го напомням, политическите ценности са продукт на социалните ценности, те ни държат отговорни, карат ни да действаме по определен начин, с други думи предвидими сме. Корпоративният опит, който умело се налага като позитив и умело измества политическия, дори да е завиден не е достатъчен, за да разбираш града, хората, тревогите им. Политиката не е бизнес и е крайно време това да стане ясно на избирателите. Вили Лилков и „Синя София“ дават алтернатива и затова съм в листите, за да помогна на идеята градът ни да разкрие целия си потенциал на привлекателен, европейски град с богато архитектурно и християнско наследство. Искам София да се управлява разумно, от разумен десен човек, с автентична подкрепа, със здраво семейство и трайни политически позиции.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.