Джесика Бийл: Титлата „Най-секси жена“ не ми помогна в кариерата

Една от най-красивите актриси на иначе затъващия Холивуд е Джесика Бийл и скоро се завръща на екран с новия филм „Ursa Major“, но в личен план не е излизала от заглавията заедно със своя съпруг и поп мегазвезда Джъстин Тимбърлейк. Родената в Минесота муза притежава едно от по-разкошните тела и лица в шоубизнеса. В киното тя капитализира върху качественото генетично наследство от Средния Запад и олицетворява ранната идея за красиво американско момиче. Бивш модел с изваяно тяло, Джесика става известна с участието си в телевизионното шоу “Седмото небе”, което се задържа на екран в продължение на 11 години. По-късно влиза в заглавията с роли в “Илюзионистът”, “Златото на Ули”, “Ще си бъда у дома за Коледа”, “Непристойно поведение”, “Зак и Мири правят Порно”, както и с брака си с поп звездата Джъстин Тимбърлейк. Двамата са се изолирали в Монтана и очакват подновяването на културния живот и новите проекти.

- Джесика, с вашия елитен и солиден опит в модата, музиката и киното, преди време се гмурнахте и в света на продуцирането. Но също така имате сте  била в списъци за „Най-секси жена в света” и сте печелила подобни награди. Помагат ли те в кариерата?
- Всъщност титлата „Най-секси жена” не ми помогна особено в кариерата. Мислех си, че подобен приз ще ми отвори много врати, но не стана. Изобщо не е голяма работа. Тези неща са пълна измислица и медийна суета. А и аз никога не съм искала да бъда секс символ. Дори не смятам, че изглеждам чак толкова добре. Със сигурност не съм перфектна. Не си харесвам тялото толкова много. Определено не си харесвам дупето. Имам критики и към бедрата.

- Холивуд се пръсна от скандали и разкрития в последните години. Кака е ситуацията сега във вашите очи?
- Иска ми се да съм оптимист. Ако нищо не се промени, това ще бъде срамно петно за всички нас. Всъщност, в известен смисъл промяната вече се случва. Днес има много повече солидарност между жените от целия свят. Много от нас имат общи преживявания и знаят много добре за какво става въпрос. Преди е било изгодно и необходимо да си затваряш устата. Дори е било опасно да говориш за тези неща, за сексуалния тормоз. Днес е обратното - по-глупаво и непродуктивно е да не разкриеш истината и да не я споделиш с обществеността. Затова аз смятам, че има надежда.

- Тези промени свързани ли са с желанието ви да преминете и зад камерата?
- Не бих казала. Но определено съм много доволна, че имах възможност да продуцирам прекрасни филми като The Book of Love и The Sure Game. Мисля си, че дори и днес в Холивуд все още е трудно една жена да намери добри и интересни роли. За мен е много важно да успея да установя контрол над кариерата си, да съм в състояние да взимам повече решения, да има повече автономия и да постигна задоволително ниво на независимост. Агентите и мениджърите са изключително важни за кариерата на актьора. Не можем без тях. Но в същото време аз търся пътищата към успеха, еманципацията и собственото си овластяване. Желая да поема отговорност за моята кариера в киното, а не просто да седя и да чакам някой да ми донесе добрите новини, да стовари на бюрото ми качествения сценарий, примамливото предложение, интригуващия проект. Идеята ми е да мога да изляза на пазара и сама да търся възможностите, да преценявам шансовете и рисковете. Преглеждам статии, ровя в стари книги, говоря с хора, научавам много за заобикалящия ме свят. Попивам информация за хората, историята и обществото - неща, които не съм знаела, но смятам, че са невероятно полезни и вдъхновяващи. Сега съм в процес на изследване на себе си. Търся интересните и специални неща.

- Но ще продължите да радвате почитателите си и като актриса...
- Вече смятам, че нашата професия в известен смисъл те изолира от цялостния производствен процес на филма или сериала. Твърде често така и не разбираш какво точно се случва и много рядко някой иска твоето мнение. Работата ти е да си научиш репликите, да следваш режисьорските инструкции и да бъдеш просто един изпълнител. А аз обичам да си казвам мнението. И понякога то е на място. Не винаги, разбира се. Не казвам, че съм перфектна и всезнаеща. Но определено се чувствам по-добре, когато съм въвлечена в пълния процес, отколкото ако съм само лице и тяло пред камерата. Искам да контролирам положението. Продуцентството наистина ме изпълва. Но със сигурност няма да се откажа да играя. Напротив. Пристрастена съм към влизането в роля.

- Призракът на пандемията отново витае във въздуха и някои хора се плашат от нови мерки. Вие позабравихте ли локдауните?
- Много добре помня локдауните и изолацията. В един момент вече не знаех кой ден е. С Джъстин правихме всякакви смехории, за да запълним времето. Прекарвахме ужасно много време в интернет, в търсене на кучета, които приличат на нас, например. Аз намерих една своя четирикрака двойничка с прелестна прическа. Не знам коя точно порода се води, но е супер. В по-сериозен план мисля, че се справихме добре. Основно играехме родители. Трябва да си кажа, че да гледаш деца - дори едно дете - по време на такава пандемия просто бе направо нечовешко. По 24 часа в денонощието, идваше ни малко в повече. Това бе моментът да оценим колко важна роля в живота на всички ни изпълняват учителите. 

- За актьори и певци като сигурно е било особено трудно да живеят в режим на дистанция?
- Всъщност, ние бяхме късметлии - живеем на място, което по принцип е доста дистанцирано и лесно се адаптирахме към новите обстоятелства. Тук в планините на Монтана можем да се разхождаме спокойно и за дълго време. Връзката с природата ни дава много. Ежедневните преходи са безценни. Чувстваме се благословени. Домът ни в Монтана е като крепост.