Само за 11 дни падна продължилият 50 години режим на династията Асад в Сирия. Какво доведе до неговия край – бунтовниците ли бяха толкова силни или Башар Асад избяга, след като го напуснаха най-верните му съюзници? Какво е бъдещето на  Сирия и на целия регион на Близкия изток? Как и защо турският президент Ердоган блокира възможностите на Русия да помогне на Асад?  По тези други въпроси днес наш гост е дипломатът и международен анализатор Димитър Гърдев.

- Външният министър на Йордания Айман Сафади беше домакин на среща през уикенда на висши дипломати от арабските страни с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън и турския външен министър Хакан Фидан. Участниците призоваха за мирен преход на властта в Сирия и заявиха подкрепа за фазата на възстановяване след годините на насилие. На срещата, проведена в Макаба, ЕС беше представен от новия върховен представител за външната политика и сигурността Кая Калас. Дипломацията този път се намеси почти веднага, господин Гърдев?
- Да, защото след падането на режима на Башар Асад обстановката в Сирия е коренно променена за Турция, за Израел, Иран, за монархиите от Залива и за интересите на САЩ, които участват пряко в тези процеси. Изключително е важно да започне някакъв диалог между основните сили, които реално ще формират и бъдещето на региона. Срещата в Макаба е само началото на този процес, който бе започнат с падането на режима на Асад, който преформатира целия Близък изток. Защото Сирия не е локална държава, не е държава като Мали или Уганда. Напротив, с този финален акорд фактически завърши един процес, който беше започнат още от 2007 година. Тогава главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк предложи един план за новия Близък изток, който бе преповторен от Кондолиза Райс. Той започваше от Мароко и завършваше до Пакистан.

- Да се върнем малко назад. Как стана така, че само за 11 дни падна режимът на фамилия Асад, който управляваше Сирия повече от половин век?
- Това е най-коментираната част от събитията. В международната политика и особено във войната чудеса няма. Бунтовниците, които овладяха Сирия, са  различни групировки от въоръжени организации с различни цели, различен етнически състав с различни спонсори и подкрепа от различни мощни държави. Този бърз техен рейд който овладя Алепо и Дамаск само за няколко дни, всъщност е следствие на това, че Башар Асад просто вдигна ръце и се оттегли. Самите групировки нямат толкова значителни сили да пробият такава територия с бой. 

- Какво принуди Башар Асад да избяга?
- Последният месец му бяха отправени няколко абсолютно неприемливи за самия него предложения и то в ултимативен вид. Още на 25-26 ноември турският президент Ердоган директно предложи на Башар Асад: „Дайте да поделим бъдещето на Сирия заедно“. Като предложението на Ердоган беше да се създаде автономия в Алепо, където той да има решаваща роля и да върне там бежанците. При такова предложение всяка една държава би се чувствала абсурдно – все едно някой да предложи да делим бъдещето на България заедно. И естествено, това предложение на Ердоган бе отхвърлено от Асад. След унищожителните удари по ръководството и структурите на „Хизбула“ в Ливан, там се случиха също много важни събития. Фактически Израел косвено, чрез блокирането на „Хизбула“, също помогна значително за взимането на това решение от Асад. Тогава той получи друго предложение от Иран,  също в ултимативен вид, тъй като Иран вижда, че губи цялата си стратегия, изграждана десетилетия – за връзка през Ирак-Сирия-Ливан в подкрепа на групировката „Хизбула“. Предложението на Иран беше да въведе в Сирия свой многохиляден военен корпус и още по-важното – ръководството на въоръжените сили на Сирия да премине в ръцете на Иран. Това ултимативно предложение бе абсолютно неприемливо за Асад. Последва също ултимативно контрапредложение от Израел и САЩ, че ако това се случи, Израел ще започне сухопътна офанзива. Тук следва да отбележа, че Израел и Сирия са в състояние на война от 50 години, няма мирен договор, има само примирие. На Асад му бе предложено да прекрати сътрудничество с Иран, да изолира базите на „Хизбула“ в Ливан, да бъдат свалени санкциите срещу Сирия. Но режимът се държаше изцяло върху помощта на Иран. Първо – финансово, тъй като всичките му средства бяха блокирани, след като Израел нанасяше целенасочено удари  върху финансовите центрове в Ливан на Хизбула, включително унищожаваше и техните банкомати, камиони с пари и финансисти. И Сирия реално остана без никакви доходи. Иран даваше парите, внасяше продоволствията, защото след овладяването на Източната и Североизточната част, реално това са плодородните земи на Сирия. От няколко години нефтените кладенци и притокът на валута от петрола е овладян от кюрдите и от САЩ и затова Иран поддържаше Сирия финансово и продоволствено. И единственият съюзник на Асад беше Русия, която обаче в хода на тези преговори полека-лека каза, че той трябва да се съгласи с предложението на Турция. И Асад видя, че тази подкрепа е неустойчива и невъзможна, защото Русия е блокирана с войната в Украйна. А Ердоган успя да блокира възможностите на Русия да помогне на Башар Асад.

- Как така?
- Всъщност от  Русия в Сирия воюваше „Вагнер“. Русия там има една военновъздушна база и една морска база, откъдето се получаваше снабдяването с големите кораби, а на земята не действаха руски бригади, а „Вагнер“.   След началото на войната в Украйна Ердоган се позова на конвенцията от Монтрьо, съгласно която вече почти три години проливите Босфора и Дарданелите са затворени за военни кораби на Русия и няма начин те да стигнат до Сирия. Ето този тактически ход на президента Ердоган постъпателно и поетапно го доведе до това да постави ултимативно решение. Най-големите печеливши от падането на Асад са Турция и Израел, но големият проблем за тях е, че получиха толкова много, че не могат да го удържат. Ердоган говореше само за Алепо, той не е очаквал, че   ще овладее Дамаск и че цялата структура ще падне. Така че всъщност бързият рейд е следствие на това, че наистина Башар Асад вдигна ръце и буквално се предаде, но всъщност остави всичко на тези сили, които му бяха поставили неизпълнимите условия и му беше абсолютно ясно, че Сирия като държава приключва. 

- Приключва ли наистина в досегашния си вид?
- Да. И сега оттук нататък въпросът е за бъдещето и както винаги се е случвало, наследството е скарвало  всичките ситуативни съюзници, които са били дотогава заедно. Така се е случило и след Втората световна война. Споменах за това, което получават Турция и Израел в Сирия, но то би ги противопоставило един на друг и с останалите играчи в много сериозен пъзел. Президентът Ердоган не може да поеме издръжката на цялата сирийска държава. Големите нефтени полета не са негови, а под контрола на кюрдите и САЩ. Фактически доста печеливши са и кюрдите, защото те получават една територия, която отдавна са овладяли и в която има приток на пари. 

- Възможно ли е да станем свидетели на раждането на държава Кюрдистан?
- Това е най-големият кошмар на президента Ердоган и изобщо на Турция. Кюрдите не само претендират за своя държава, те си я бяха създали – тази държава се наричаше Рожава и само преди няколко години срещу нея се проведоха 6 операции на турската армия в Сирия, за да могат те реално да разпокъсат тази държава и да не позволят тя да се обедини със северната част на Сирия, обхващайки цялата зона на турската граница. Големият проблем идва и оттам, че кюрдите имат автономна област в Ирак.

- Общо е мнението, че големият губещ от развитието на ситуацията в Сирия е Русия...
- Да, така е. В последните десетилетия такива фигури, които бяха поддържани директно от Москва като Кадафи, Саддам Хюсейн, сега династията Асад директно бяха свалени, унищожени и убити. Това създава огромна щета на имиджа на Русия в Близкия и Средния изток и в Северна Африка. В този свят се уважават само силните. Другото, което е много важно стратегически е, че загубването на въздушната и военно-морската бази в Сирия директно прекъсва всички операции на Русия в Северна Африка – в Либия, в Мали, Буркина Фасо, в ЦАР, в Судан и в целия този регион чисто технологично, защото е невъзможно да се прехвърлят товари без летища. Вече казах, че  президентът Ердоган си изигра много добре картите в Украйна и затвори проливите за военни кораби и за такива, които пренасят въоръжение. И черноморският флот на Русия няма как да подпомогне руските бази в Сирия. Сателитни снимки показаха, че Русия събира тежкото оборудване от военно-въздушната си база в Сирия, а един голям търговски кораб тези дни акостира там, за да подпомогне евакуацията. Но най-големият проблем, който ще се случи на Русия е един план на Ердоган и на Израел за един газопровод от Катар през Сирия до Турция. 

- Кажете ни малко повече за този газопровод?
- Той може много бързо да бъде изграден и реално ще изхвърли „Газпром“ от Европа. Катар е на трето място по запаси на газ на Земята. Ердоган постъпателно осъществява своя план – да свърже газопреносната система на Турция и „Турски поток“ през България, разбира се, с азерския нефт и газ. Подписа споразумение с тогавашния премиер на Либия, с което реално Турция обедини своите изключителни икономически зони директно с Либия. Проектът на Ердоган, който той нарича проект на живота си, е да превърне Турция в една държава, която да бъде равна на Саудитска Арабия и на Русия в енергийно отношение и това наистина го виждаме как се случва и е абсолютно възможно. Така че интересите на Русия през Турция са изключително засегнати през тези три огромни направления. Сигурно заради това миналата седмица, малко гузен, Ердоган заяви, че в този регион има само двама лидери – той и Путин.  

- В Москва обаче не му повярваха. Идеологът на Кремъл Александър Дугин написа, че "Сирия беше капан за Ердоган. Той направи стратегическа грешка, като предаде Русия. Той предаде и Иран. Той е обречен. Сега краят на Турция на Кемал Ататюрк започна“...
- Да, и цялата преса в Русия говори за предателство. Моята теза, която се потвърждава е, че там няма истински съюз, има ситуативен съюз между Русия и Турция. Те са конкуренти, антагонисти във всяко едно отношение. Дугин се позовава на Първата световна война, но тогава Мустафа Кемал е сключил стратегически съюз с Москва, Фрунзе му е бил директно военен съветник, и са спасили тогава новата млада турска република, след което комунистите в Турция са били изтребени.    

- Руски коментатори, които подкрепят войната с Украйна, съветват Путин да компенсира унижението, което е претърпял в Сирия, с по-категорични действия в Украйна...
- Това го срещам много пъти, включително има една такава теза за сделка и размяна. Но в края на краищата каква е сделката и какво е разменено? Какви интереси имат в Украйна големите печеливши в Сирия, например Израел? Или кюрдите? Или Катар? А по какъв начин САЩ могат да наредят на Турция и Саудитска Арабия да отстъпят, за да дадат ход на руснаците?  

- Освен Русия, другият голям губещ е Иран?
- Той загуби цялата си стратегия за буферни зони и за война с Израел чрез проксита. Няма вече никаква логистична връзка с „Хизбула“, тя е напълно беззащитна. Но според мен Иран ще ускори скоростно разработването на ядрените си оръжия, защото това е единствената му защита. Което може да предизвика Израел да нанесе удари директно срещу ядрената инсталация на Иран. Назрява един огромен конфликт, предизвикан от неизбежност.

- Каква ще бъде съдбата на трите милиона и половина сирийски бежанци в Турция?
- На половината от тях Ердоган раздаде турски паспорти, това са хора с двойно гражданство.  Ще видите как тази политика ще конфронтира вътре в самата Сирия. Защото той ще ги разсели на кюрдски територии. Ердоган прави в момента етнически инженеринг. Същото, което стана в Кипър, изгонват гърците, населват тези територии с турски граждани, подаряват им земя и къща. За да направи буферна зона, Ердоган обезлюдява кюрдските райони и на тяхно място заселва сирийски бежанци. Той им каза – вие можете да живеете, но само тук. Това също е взривоопасно. Единственият, който не виждаме на терен в тази голяма геополитическа борба, е Европа. Както стана и в Украйна. Китай има предложение за Украйна, Индия и Турция имат, да не говорим за САЩ, но Европа липсва. Отсъства европейска политика и сега, когато сирийски бежанци наводниха Европа преди десет години. Това е абсолютна присъда за неадекватността на сегашните европейски институции и Европа в този вид, в който се намира, към реалностите в света. 

Нашият гост 
Димитър Гърдев е дипломат и политик. Народен представител н XLV и XLVI Народно събрание. Председател на Комисията по външна политика в XLVI  Народно събрание. Ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа.