Той е седмият в историята на Българската екзархия и Българската патриаршия Видински владика
Изключителният пример на видинските архипастири ме задължава към добри дела
Миряните от Видинска епархия посрещнаха с радост и възгласи „Достоен“ своя нов митрополит. На дядо Пахомий те пожелаха крепко здраве и мъдрост, твърда ръка, енергичност и сила - в името на вярата, БПЦ и Видинска епархия. Бог да го пази, помага и бди над него, делата и вярата. Дариха го с цветя и пожелания за много и благословени от Бога години в здраве и спасение.
По-малко от месец след въдворяването му като Видински митрополит дядо Пахомий даде едно от първите си интервюта специално за Труд news. В него той каза, че ще се стреми да е близо до хората и да им дава духовна насока. Защото „отговорността и тежестта са много големи - да отговаря човек първо за собствената си душа, а и за душата на толкова много хора - да ги води по пътя на спасението, защото това е основното, към което ние сме призвани. Много са нещата, които се очакват от един духовник да върши. Виждаме ги във външните неща – в богоукрасата на храмове и манастири, но основното нещо е свързано със спасението на човешките души. Това, според мен, е най-важното, към което ще се стремя и към близостта до хората, за да можем да общуваме, да разбираме техните проблеми и трудности, да им даваме една духовна насока, към която те да могат да се стремят. Да им показваме пътя към нашия Господ Иисус Христос, за да могат душите им да бъдат в Царството небесно, което е нашето основно призвание като духовници“. И обеща, че „като духовен водач ще се стреми младите да намират разбиране и насърчение, възрастните - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока“.
Като духовен водач ще се стремя младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока
Митрополит Пахомий, разкажете нещо повече за себе си , извън официално известното? Какъв човек сте? Първото впечатление е, че сте благ човек ? Благ ли сте наистина?
Е, като всеки човек - в различни състояния- и в благост и в радост. Разбира се, че не правя изключение, ние сме хора с различни човешки преживявания. Аз се стремя да придобивам духовните християнски добродетели, които са свързани с това да обичаме и да имаме любов не само към ближния, но и към враговете, което задължително минава през това да бъдем благи като хора.
А привърженик ли сте на „ако ви ударят по едната буза, да дадете и другата"?
Надяваме се да имаме такива духовни сили, че да следваме всички добродетели, които ни казва сам Господ. Но много благодат трябва за това. Човешките сили в никакъв случай не са достатъчни, особено за тези велики подвизи, когато те ударят по едната страна, да можеш да обърнеш другата. Това са много големи духовни сили, които трябва да има човек. И Господ ни укрепява, надяваме се и да ни упътва, да виждаме пътя, който ни води към спасението.
Наследявате една катедра със славно минало и оглавявана от достойни митрополити и личности. Дала е - екзарх Антим Първи, дала е един от най-дълго управлявалите предстоятели на БПЦ - дядо Неофит, един голям дарител -дядо Кирил, сега и патриарх Даниил. Мотивира ли Ви това и как?
Да, разбира се. Голяма отговорност е за мен, виждайки тези големи колоси на православната църква, от една страна, и от друга - става въпрос за велики държавници. Най-вече - екзарх Антим Първи, митрополит Неофит, който е бил 57 години митрополит на Видинската катедра. С много велики дела помним и Видинския митрополит Кирил, дарил своите средства за изграждането на Софийската духовна семинария. Знаем и помним големите дарения и тези велики архиереи на Видинската катедра.
Знаем всички тези дела, които са израз на добротворство, на любов към бедните, желанието им за добро образование на децата. Така, че стореното от тях във времето е една висока летва, която е поставена за мен, като техен последовател, и се надяваме с Божията помощ и по тяхното застъпничество да може да изграждаме и ние добри неща и да ги надграждаме.
Не мога да не спомена това, което е направил като основа в епархията негово светейшество Българския патриарх Даниил - епархийското частно училище и Центъра за зависими хора, раздаването на храна на хора, които имат финансови трудности, летните лагери в манастирите и др. Това са неща, които имаме желание да продължим и да надграждаме. Има над какво много да се трудим.
Вие сте работили немалко време в семинарията с млади хора. Лесно ли е да се възпитават децата и младежите днес?
Никак не е лесно. Защото за мен и за всеки един човек най-важното са неговите деца. Най-скъпото му, най-съкровеното са децата. Семинарията е такова училище, в което повечето деца са на пансион. В семинарията сме се грижили, възпитавали, обучавали деца, които са от различни краища на страната и света, от Канада, и от Америка, и от Молдова, бесарабски българчета, от Украйна, от Албания, от българските диаспори. Това е изключително задължаващо. От една страна да ги образоваш, защото това е училище. От друга страна имаш задължението и да ги възпитаваш, защото в крайна сметка децата са изпратени от родителите и ти имаш изцяло задълженията и грижата за тях. Благодарен съм на Бога за тази възможност, защото това ми е дало много голям опит. Както работата с децата от една страна, от друга страна - с родителите, до които съм се опитвал да достигна - до всички техни желания, виждания, претенции.
Знаем, съвременните хора днес са доста взискателни, още повече когато става въпрос за възпитанието и обучението на техните деца. Но в семинарията ние се опитваме да ги възпитаваме в най-добрите християнски добродетели, да ги образоваме и да ги научим да бъдат добри хора, които носят в сърцата си вярата.
Понеже споменахте частното училище „Митрополит Неофит Видински“, което прави първите си стъпки, успяхте ли за краткия период от идването си в епархията да се запознаете с това къде се изучава религия? Какви са впечатленията Ви?
Да, посетих частното училище и се запознах с учениците и преподавателите. Като свободно избираем предмет „Религия“ се изучава освен в частното начално училище и в математическата гимназия „Екзарх Антим Първи“ във Видин и в Берковица
Ние винаги казваме, че е важно да се въведе предмета „Религия“ като задължителен в българското образование. И това, към което ние се стремим и желаем, е това да бъде един час седмично. Не е кой знае колко и този час няма да натежи в училищната програма. Но този един час седмично, ще е изключително важен като предмет, за да може да даде един друг мироглед и светоглед на съвременните деца. Ние виждаме, че децата, учениците, днес в много аспекти са презадоволени, имат изключително много материални неща, които предоставя сегашния начин на живот. Слава Богу, че родителите им имат възможност да им ги осигурят.
Но има много съвременни неща, с които днешните родители и деца не могат да се справят, не знаят как. Това са нови предизвикателства, въобще пред цялото ни общество. Но ние имаме християнството като вяра и същевременно като традиция повече от 2000 години. Върху тази основа, може да стъпим, да се изграждаме като личности и да бъдем спокойни, че всички онези добродетели, които ни е завещал нашия Спасител Господ Иисус Христос, следвайки ги ние ще станем добри човеци имащи търпение и кротост, и послушание и най-вече любов помежду си.
Българският патриарх, в качеството си на видински митрополит, започна едно дело - епархията почна да подпомага издаването на книги. Смятате ли да продължите тази книжовна дейност?
Разбира се, да. Моето желание, особено за издаването на книгите, които просвещават най-малките, е голямо. А книжките, които издадоха сестрите от Клисурския манастир, са интересни. Те, по детски, по приказен начин, разказват за нашата вяра. Във вчерашните дни пак разговаряхме със сестрите за подготовката и издаването на нова книжка за най-малките деца. Това са книжки за оцветяване. Сестрите имат особен подход при подготовката на съдържанието на книжките, те са ги подготвили по един игрови, приятен начин, чрез който децата с усмивка и радост да научат за вярата. От друга страна, в голямото море от литература, което се издава, ще се опитаме да подпомагаме издаването на книги, които ще са полезни за хората, които ще разказват за вярата ни и това е изключително ценно.
За краткото време успяхте ли да се запознаете със състоянието на храмовете в епархията?
За краткото време успях да посетя три от големите манастири в епархията - Лопушанския манастир „Свети Йоан Предтеча“, Чипровския манастир „Св. Иван Рилски“ и Клисурския „Св.Св. Кирил и Методий“. Запознах се състоянието на катедралния храма „Св. вмчк. Димитър Солунски“, храма „Свети Теодор Тирон“, „Св. Николай“ и с документите на повечето храмове. Разговарях със свещениците от епархията и служителите в митрополията. Гледам постепенно да се запозная с всички необходимости и нужди на храмовете и на манастирите. Във времето се надявам да мога да посетя всяко едно населено място и лично да имам визия и виждане за него - какво е състоянието на храма, какво трябва най-спешно да се направи.
Приоритет ли ще бъде във вашата дейност да продължи замразения ремонт на катедралния храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“ във Видин?
Това е важно нещо. Има започнал ремонт на покрива на църквата, което е изключително важно, защото направим ли покрива, ние ще можем да съхраним и стенописите вътре. Така че покривът трябва да бъде довършен, разбира се по най-бързия начин, защото за него има отпуснати средства.
За останалото - стенописи, отопление и всички други неща, във времето ще търсим финансиране, за да може да ги реставрираме.
Преди години правителството целево отпусна близо 1 млн. лв. с който стартира ремонтът на храма. Достатъчни ли са тези средства за да продължи работата или не достигат?
Средствата, които е отпуснало правителството, доколкото знам, не са били един милион, а по-малко. Но така или иначе са закупени материали, скеле, хаспел и др. Работи се в посока ремонтните работи да продължат и в най-скоро време се надявам, че покривът ще бъде завършен.
Видинска епархия ще продължи ли практиката да кандидатства с проекти за финансиране по различни програми за развитие на селските райони, за да се ремонтират храмовете в селата?
Дядо Даниил, негово светейшество Българският патриарх, в битността си на Видинския митрополит, е правил доста проекти, защото това е район, в който има нужда при ремонта на храмове да бъдем подпомогнати и да се възползваме от всяка възможност, която дават европроектите. В епархията имаме подготвени хора, които могат да изготвят проект и да кандидатстваме за възстановяване и укрепване на храмове.
Няколко от храмовете в епархията, доколкото знам, са в опасно състояние за ползване, други може да рухнат, а пък са паметници на културата, така че ще се възползваме и ще кандидатстваме по различни програми с проекти за финансиране. Има богат опит в митрополията, има служители, които са работили по проекти, а с тях ще може да продължим и в бъдеще да се възползваме от тази възможност да облагородяваме Видинска епархия
Достатъчно ли са свещениците в епархията, която има пет духовни околии и се простира на територията на две области - Видинска и Монтанска? Идва ли с Вас ново попълнение свещеници?
Свещениците, с повечето от които се запознах, имат голям опит, те са доста добри свещеници и с желания носят службата. Но като бройка са много малко и те трябва да обикалят десетки населени места, за да могат да ги обслужват, за да могат да служат литургия и отварят храмовете. Но така, както съм забелязал, за съжаление, е не само във видинския край, дори в София, където има повече свещеници, те пак не достигат.
Сериозен проблем в епархията са и певците, хора, които пеят по време на службите. Свещениците могат да отидат в храма, но свещеникът сам няма право да отслужи литургия. Трябва да има някой, който да пее и отговаря на клира.
И мисля, че това е един от основните проблеми на Видинска епархия, както казах и на много други епархии. Защото свещеници, слава Богу, сега има и са осигурени средства за заплатите, които получават. Но ако няма кой да помага на клира, да пее, вече е един много труден процес. Дори аз самият, като владика, когато обикалям, винаги гледам с мен да има хора, певци и това е трудно. Налага се за служби да викаме различни хорове, които са към храмовете и певци, които са самостоятелни. Дай Боже, във времето да можем да направим и музикални школи, които да подготвят певци за църковните служби. Има деца, които се учат в момента в семинарията, сред тях има добри певци, но те още учат.
Има момчета в семинарията, които знаят и надяваме се да успеем да ги задържим, да ги привлечем тук във Видинска епархия, така че да могат да помагат от една страна с пеене, пък от друга - да могат да развиват епархията. Повече хора да се учат, защото специално източно църковното пеене е много интересно, много богато, много красиво.
Надявам се в бъдеще да има млади хора, които да дойдат в епархията. Такива ученици има сега в семинарията, има и в паралелния курс, има и в редовния курс, но на тях ще им трябва повече време, за да могат да завършат висшето си образование, да могат и да намерят съпруги в бъдеще, така че да станат свещеници на Видинска епархия. Надявам се, но затова трябва време.
Ще продължите ли отварянето на Българската православна църква към новите технологии?
Гледаме да сме в крак със съвременния свят. Така сме били и в семинарията- имали сме Фейсбук страница, видеоканал и в митрополията, в Софийска митрополия, така че ще се стремим миряните, хората, да получават колкото се може повече информация на местно ниво, да взимат участие в църковния и духовния живот на епархията.
Първите и най-приоритетни задачи, които сте си поставили?
Приоритет е наистина да мога да отида и да послужа в колкото се може повече храмове, за да мога да видя потребностите на хората и на свещениците. Да се запозная както с материалната част в населените места, така и с духовната част. Да се запозная от първо лице, не само да слушам кой какво казва, а искам да се запозная с всеки и с всичко по отделно и конкретно.
На сиропустна неделя искахме и дадохме прошка. Какво е духовното значение на прошката, към която църквта ни призова в неделя, и как тя ни подготвя за Великия пост?
Прошката е едно изменение в нашето съзнание, в нашето сърце. Ние много пъти сме се вторачвали във вътрешно си състояние, което е на ума, на сърцето, на чувствата ни. Да се замислим, че ние самите имаме нужда да поискаме прошка за нещата, които сме извършили, или пък да дадем прошка на човек, който е съгрешил към нас. Изключително важно е да искаме и да даваме прошка, защото това е изменение на греховната същност у нас. Същност, с която Господ не ни е създал, защото Той, Творецът и Спасителят, виждайки творението си, е видял, че то е твърде добро.
Грехът е този, който изменя нашето естество и го води към грозота и към грехопадение, така че прошката е нещото, което ни възвръща към състоянието, от което сме отпаднали.
Българинът склонен ли е да прощава?
От моя духовен опит знам, че ни е трудно, на нас – човеците, да прощаваме, защото ние трябва да преодоляваме егоизма си, гордостта си, страстите си и ни е трудно да се преодоляваме, за да даваме или да искаме прошка. Но това е въпрос на навик, въпрос на възпитание. И тук пак се връщаме на образованието и възпитанието в християнските добродетели.
Когато от мънички се научим да искаме и да даваме прошка, когато растем по този начин възпитани, ни е много по-лесно да се превъзмогваме и да прощаваме. Стремим ли се да възпитаме децата в тези добродетели, те ще водят вътрешна борба със себе си, за да могат да постигат добродетелите по един правилен начин и да ги практикуват в живота си, не като някаква абстракция, а като жива част от живота на човека.
Господ ни дава възможността да се борим с греха и страстите, бесовете, но не можем да ги преборим по друг начин, освен с пост и молитва. Да се поуспокоим, да утихнем и да се обърнем още по-силно и още повече към нашия Господ, за да го намерим в нашето сърце. И заедно с него да се съберем, да се съединим в тайнствата и в живота на Църквата. Защото през този период се засилват и молитвите на Църквата, те са по-особени, те са подготвящи човека за смирението, за послушанието и най-вече да приеме Христос, нашия Господ, който, идвайки на Земята, е дал изкупление на нашите грехове,
Какъв е Вашия духовен призив към вярващите от Видинска епархия по време на Великия пост? Време за покаяние, молитва и духовно обновление е?
Великият пост е време за молитва, време за покаяние, време за осмисляне, за себепознание. И това, към което най-много бих призовал и бих говорил на хората, е да бъдат близко вътре в църквата, да се ползват от тайнствата на църквата, да се ползват и да живеят църковен живот, да не избягват, а самите те да вкусват колко благ е Господ.
Тогава те ще имат личния опит, няма какво да им говори един или друг човек. Когато те придобият опит, но този опит е натрупан вътре в храма Божий. Когато се ползваме от тайнствата на светата ни църква, извървявайки великия пост, ще може да вкусим и от светлото Христово Възкресение, да се зарадваме, да се поздравим и да се готвим за вечността.
Човек не трябва да се самозабравя. Защото там, където е сърцето, там е съкровището. Нашето сърце трябва да е при Бога. Там трябва да се съсредоточаваме в мислите си. Праведните въздават хвала и благодарят на Бога и съзнават ценността на човешкия живот и на онези благодеяния, които Господ им дава.
Моето желание е колкото се може повече хора да идват в Божия храм, така че да видят и да се докоснат до Бога, да видят колко благ е нашият Бог, да участват в тайнствата на Църквата.
Браницкият епископ Пахомий беше канонически избран за Видински митрополит с пълно единодушие от 14 гласа от Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и от членовете на Светия синод на девети февруари. Първата си литургия Видинският митрополит Пахомий отслужи в катедралния храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“ във Видин, където присъстваха българският патриарх Даниил и митрополити от Светия синод, на 16 февруари.
Кой е митрополит Пахомий?
Светското му име е Петър Лозанов, роден в София на 25 април 1978 г. Определя се като средностатистически човек. Направил е трудния избор на млад човек от 80-90-те години на миналия век да се насочи към духовния живот, към монашеството. Пренебрегва и изоставя всичко светско и отива в манастир, за да приеме монашеския живот и се посвети на Бог и вярата.
В своите тинейджърски години е успял да намери отговор на въпросите за смисъла на човешкия живот, защо сме тук на земята и кое е най-ценното. За да осъзнае, че смисъла на човешкия живот на земята е да останат нашите дела, които са добри и Господ възнаграждава. Които са лоши, получават своето наказание. И осмисля, че човек трябва да се стреми да усъвършенства душата си, по пътя на нейното спасение и вечен живо.
Преминал през всички степени на църковната йерархия – от семинарист в паралелния курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, монах , йеродякон и йеромонах и игумен на Дивотинския манастир „Св. Троица“, манастир в който събира монашеско братство и възражда за духовен живот, освещава два параклиса, укрепва и реставрира централния храм на манастира и манастирски сгради. За да достигне до архимандрит и ректор на Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, епископ наречен Браницки, първи викарий на Софийския митрополит и днес вече Видински митрополит, един от 15 членове на Светия синод на Българската православна църква.
Сериозен и същевременно усмихнат, съсредоточен и вглъбен, с дълбоко проникновен поглед, видинският митрополит Пахомий излъчва спокойствие и духовна мъдрост, благост, енергичност и сила. И един безрезервно отдаден в името на Бог и вярата живот.
Труд
-3-thumb-467x263.webp)
-2-thumb-467x263.webp)
