Явор Куюмджиев, енергиен експерт, пред „Труд news”: Правителството наказва всички производители на електроенергия

АЕЦ „Козлодуй“ се лишава от приходи и буквално е наведен на колене

Компенсациите за високите цени на тока „на калпак“ са колосална грешка

Продължава ли политическият натиск върху енергетиката и защо финансирането на бюджетни дефицити чрез енергийния сектор е вредно не само за финансите, но и за бранша. Разговаряме с енергийния експерт Явор Куюмджиев за тавана на пазарните приходи, ролята на АЕЦ „Козлодуй“ и използването на атомната енергетика за стабилизиране на цените. Какво следва от пълната либерализация на пазара на ток и преминаването на битовите потребители към свободен пазар от 2026 г. Как домакинствата ще избират сред 150 търговци на електроенергия и каква ще е цената, която ще плащаме?

- Господин Куюмджиев, тази седмица правителството прие решение за определяне на стойностите, които служат за изчисляване тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия до края на 2025 г., като над този таван те дължат вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). И виждаме, как за АЕЦ „Козлодуй“ този таван е от 150 лв./МWh, за въглищните централи – 300 лв./MWh плюс умножената по 0,9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2 за MWh, за ВЕИ – 300 лв./MWh. От което можем да си направим извода, как държавата използва АЕЦ за стабилизиращ фактор за цените на електроенергия, но коя е лошата новина?
- Да, така е. АЕЦ „Козлодуй“ играе стабилизираща роля за по-ниските цени на регулирания пазар, но проблемите са няколко – по този начин АЕЦ „Козлодуй“ се лишава от приходи. На практика АЕЦ „Козлодуй“ буквално е наведен на колене. Първо, управляващите го карат да продава на регулирания пазар голяма част от електроенергията си на 65 лв./MWh по решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Второ, налагат му таван на приходите над 150 лв./MWh на свободния пазар, което означава, че ако цената е над 150 лв./MWh, то от атомната ни централата ще трябва да дават всичко отгоре като вноски във ФСЕС. И третият проблем е, че когато приключи финансовата година и въпреки всички рестрикции от АЕЦ успеят да реализират някаква печалба, тя ще бъде взета 100 процента. Затова казвам, че АЕЦ „Козлодуй“ е поставен на колене и възникват сериозни въпроси по отношение на това как от АЕЦ ще успяват да си поддържат ремонтната програма, производството, защото не знам дали някои си дава сметка колко сложен организъм е една ядрена централа и все пак става въпрос за ядрена енергетика, а не за производство на домати, без да подценявам ничий труд. Затова и обобщавам, че това е единият огромен проблем, защото АЕЦ не само се използва, но с подобни действия буквално се източва. Вторият голям проблем е, че не само АЕЦ „Козлодуй“, но и всички производители на електроенергия също ще бъдат наказани и ще им се отнемат приходи по безумната логика от икономическа гледна точка. На производителите ще им се отнемат т.нар. „свръхпечалби“, които Брюксел през 2022 г. Беше нарекъл „неочаквани печалби“. В това няма абсолютно никаква икономическа мисъл и създава много големи проблеми на производителите на електроенергия, защото вместо да имат възможност да инвестират, да модернизират и да поддържат съоръженията си, на тях им се отнемат голяма част от парите, които те биха инвестирали. И това всичко се прави, за да се раздадат едни пари на българския бизнес и то „на калпак“.

- Говорите за тези компенсации при цени на тока над 180 лв./MWh, които българските компании получават от средства от ФСЕС?
- Да. При това тези средства се дават на всички, а не на този, който има нужда. Колко пъти вече се коментира, че „Лукойл“, примерно, получава стотици милиони левове, има примери и с други компании по тази програма. Напълно разбираемо е да се подпомагат читалища, болници, хлебопекарни, фризьорски салони – представители на малкия и средния бизнес, които наистина не могат да работят при тези борсови цени на електроенергията. Но раздаването на средства „на калпак“ не е решение на проблема, а напротив – задълбочава го. Цялото решение според мен е грешно и до голяма степен противоречи на правилата на ЕС. Нямам представа дали са поискали дерогация от Европейската комисия, но Регламентът, който позволява на националните правителства да подпомага пазара на електроенергия, приключи действието си на 31 декември 2024 г. Такъв Регламент в момента няма и не съм убеден, че това е законно. Освен това в случая виждаме и двойно данъчно облагане, което също е незаконно, защото производителите на електроенергия по друг закон плаща 5 процента от всичките си приходи във ФСЕС. Сега излиза, че за приходите, които са над 300 лв./MWh, ще платят данък още веднъж. И този път си мисля, че Асоциациите на производителите на ВЕИ няма да оставят нещата така и ще подадат жалби в съда, защото това не може да продължава до безкрайност. Българската енергетика не е дойна крава.

- Че политиците използват като дойна крава българската енергетика сте го казвал и друг път пред „Труд news”, но очевидно е. Защото след толкова години на какви ли не експерименти точно през енергетиката ни се запълват всякакви дупки в бюджета. Но какво ще стане, когато на опашката за компенсации за високи цени на електроенергията се наредим и ние, битовите потребители след като излезем на свободния пазар от 1 януари 2026 година?
- Така изглежда, защото по думите на управляващите в момента, те са се подготвили за подобен таван за цените и за битовите потребители. Ако и тези компенсации се направят „на калпак“, а не според реалните нужди, според оценки за енергийна бедност и др. - това ще бъде поредната колосална грешка. Давал съм пример десетки пъти как човек, който има басейн в къщата си край София и отоплява водата в него на ток, едва ли има необходимост от  компенсации за цената на електроенергията, която плаща. Но в същото време възрастно семейство с минимални пенсии следи всяка стотинка от фактурата си за консумацията на ток от двете си крушки и електрическия уред за отопление. Трябва ни ясна дефиниция за енергийно бедните и да се помага на тях. Как ще стане това след въвеждането на либерализирания пазар на електроенергия – не е ясно. Може да е с ваучери, дали ще е с директни плащания, дали през сметките на ток ще им се възстановяват сумите – въпрос на решения. Но ние още нямаме определение за енергийна бедност. И отново ще стигнем до момента – за всички. Честно си признавам, аз нямам нужда от субсидии за тока. 

- Как ще се случи либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата? Как ще можем да си избираме от всичките около 150 търговци на електроенергия в страната?
- Първо, всички тези 150 търговци едва ли ще имат интерес към битовите потребители. Това е специфичен бизнес, който може да бъде предлаган от не много на брой компании. Не знам колко фирми ще се ориентират към доставка на електроенергия за бита, но от опита, който съм наблюдавал – в началото се включват около 20 фирми. Може да има вариант за четворна услуга – фирма, която предлага интернет, телефония и телевизия, започва да предлага и ток. Виждал съм и вариант при който, фирми предлагат посредничество за борсата – примерно, цената около обяд е нулева, а вечерта 400 лв./MWh. Третият вариант е да има търговци, които ще ни предлагат фиксирана цена за 1,2 или 3 години. Може да има и други варианти, но това ще стане с активното участие на потенциалните доставчици.   

- Продължават огромните амплитуди в цената на електроенергията на енергийните борси и България, заедно с Румъния държи първенство по високи цени на тока в целия ЕС. Защо?
- Две са основните причини за това – първо, ние, заедно с Полша, Унгария и Словакия в момента сме основният доставчик на ток за Украйна. Има дни, когато цената в България е 200 евро/MWh, а в Украйна е 6000 евро/MWh. Оказа се, че Югоизточна Европа е най-добре свързана с украинската енергийна система и е основния доставчик на електроенергия за Украйна. Другата причина е, че няма достатъчно добра енергийна свързаност между Източна Европа и Западна Европа. Нашият регион е полуизолиран от останалата част на Европа и не е много възможно да се трансферира електроенергия от единия край на Европа до другия. Всичко е въпрос на пазар – търсене и предлагане. 

- След юни очакваме ново решение на КЕВР за цените на електроенергията – в каква посока ще се движат?
- Много е трудно да се предвиди дори за утре. Моето лично мнение е, че цените в нашия край на Европа няма да се променят драстично в посока нагоре или посока надолу, защото в Украйна дори и утре да свърши войната, ще минат години преди да се възстанови производството на електроенергия. Там се унищожиха всички мощности за производство на електроенергия, освен трите атомни електроцентрали, които останаха под техен контрол. Тези цени ще ги наблюдаваме дълго време. Що се отнася до регулирания пазар – пак предстои да разберем какво ще се случи. Първо, дали няма да бъде отложена пълната либерализация на пазара на електрическата енергия – да не е от дата 1 януари 2026 година, а от 2028 или 2030 година, примерно. Ако това се случи, продължаваме по същата система, с която живеем вече десетилетия – КЕВР да се използва като инструмент за социални грижи, да подтиска цената умишлено надолу, за да няма социално недоволство, АЕЦ „Козлодуй“ да си е дойна крава и всички да си живеят на гърба на българската енергетика. Ако не се приеме отлагане на пълната либерализацията, то има два варианта – КЕВР да обяви цени не за 1 година, а за 6 месеца, което за мен е по-разумното. В предишните варианти на този закон имаше предвиден план ЕРП-тата да излязат на свободния пазар от 1 юли и да стоят на него 6 месеца. Тогава обаче търговецът трябва да ни продава ток на цени от КЕВР около 0,16лв./KWh, но днешната пазарна цена е 0,24лв./KWh и възниква разлика от 8 стотинки, която ЕРП-тата не могат да поемат. Няма как. И беше предвидено ФСЕС да възстановява тази разлика, но ФСЕС и без това е затънал, не е ясно колко пари има във Фонда и дали ще има достатъчно.
- Като казахте „социални функции“, може ли идната зима да имаме нови цени от топлофикациите и в частност от Топлофикация „София“, виждайки особените движения в цените на газа, волатилността на пазарите, но не само у нас, а и в цяла Европа?
- 50 на 50, защото топлофикациите получиха един резерв от КЕВР преди време, когато цената на газа падна с повече, отколкото КЕВР беше обявил за топлофикационната услуга. Тази глътка въздух може да им позволи да не правят голямо увеличение заради движението в цените на природния газ. Но от друга страна, ако тази глътка въздух е свършила, ще се наложи да се определят по-високи цени за услугата. С колко – трудно е да се предвиди, защото както отбелязахте, газовите пазари са изключително нестабилни и цената през последните няколко месеца нарастна почти с 20 на сто. 

- Не сме пестили критики към служебни министри на енергетиката, но колко важно, колко ключово беше решението на последния служебен енергиен министър Владимир Малинов за включването на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" отново в енергийната ни система тази зима?
- Много важно, защото видяхме, че природата е непредвидима. Ако тази зима беше мека като миналата, нямаше да има нужда. Но заради ниските температури потребявахме много повече електроенергия и ако не работеше ТЕЦ „Марица Изток 3“, нямаше да може да вържем енергийния баланс. А на фона на недостига на електроенергия в Украйна и въобще в целия регион, ако  ТЕЦ „Марица Изток 3“ не работеше, можеше да се стигне и до прекъсвания на тока. Така че, това решение не беше лошо – напротив. 

- Но можем ли така „на повикване“ да ползваме централата или тя трябва да се поддържа в работещ режим, както впрочем и целия комплекс? 
- Много сложен въпрос и много важен. Защото ние категорично имаме нужда от „Марица Изток 2“ с нейните 1600 Mwh мощност да функционира понякога и като единствен източник на електроенергия. От друга страна, издържането на още една такава централа не знам дали е  по възможностите на държавата, защото това е скъпо мероприятие, а частен инвеститор няма как да поддържа целия персонал на централата. В следващия момент - идната зима, ако трябва отново да работи, то тези хора трябва да бъдат отново наети, но те пък вече може да са си намерили друга работа. А пускането на една ТЕЦ не става с магическа пръчка, а със съответните специалисти. 

- Коя е най-голямата ни загуба от неосъщественото плащане по ПВУ?
- Загубените средства от 800 млн. евро за инвестиции в батерийни системи за съхранение на енергия. Това е бъдещето и единственият начин да си осигурим количества електроенергия и стабилизиране на цените на електроенергията и дори евентуалното им намаляване в обозримо бъдеще. Но поради безотговорността на едни хора, които в ПВУ включиха неизпълними проекти, загубихме това плащане. Загубихме уникалния шанс да получим истински енергиен проект, който в бъдеще можеше и да замести ТЕЦ-овете. По този план трябваше у нас да бъдат инсталирани над 3000 MWh батерии, но изпуснахме тази възможност.

Нашият гост
Явор Куюмджиев е роден на 14 септември 1970 година в град София. Учи в Софийската математическа гимназия, след това в Руското средно училище в град Високе Мито, Чехия, където получава диплома за средно образование. Следва в Центъра за езикова и теоретична подготовка на чуждестранни студенти към Карловия университет в Подебради, Чехия, в Чешки технически университет в Прага (1988 - 1993). Магистър по компютърни технологии в Технически университет - София (1996 - 1999). Магистър по Бизнес администрация в Рочестърския технологичен институт - US бизнес училище в Прага. Бил е депутат от БСП, зам.-министър на енергетиката. Бил е зам.-генерален директор на “Шкода”. Куюмджиев е един от изявените енергийни експерти у нас.