От първо лице: Да надвиеш затлъстяването и килограмите в повече (СНИМКИ)

Хората не си дават сметка, какво означава да живееш, затворен в тяло, което е 180 кг. 

Тя говори открито за килограмите, а упорството за надмощие над теглото е започнало още в тийнейджърските ѝ години.

От 3 години Надежда Данабашева е с по-различна фигура, успяла да се раздели с 80 кг.

И днес 50-годишната жена се стреми да запази постигнатото и да го превърне в дългосрочен резултат. Режим, спорт, воля и внимание към храната, са част от ежедневието ѝ.

За живота преди и след килограмите в повече, пред „Труд news”, говори IT специалистът Надежда Данабашева.

- Надежда, преди колко време започнахте своето лечение, свързано със затлъстяването?

- От 3 години. При мен това е свързано и с лична история. Имам син, който е диагностициран с аутизъм, и зная, че в даден момент голямата ни дъщеря ще поеме щафетата и ще се грижи за него. Дотогава бих искала да направя всичко възможно да живея по-дълго. С годините килограмите са нещо, което започват все повече да тежат и ако в началото можеш да компенсираш, защото си млад, деен, активен, и не ти прави чак толкова голямо впечатление, то с течение на времето организмът вече се изморява и нещата започват да се влошават здравословно.  

- Преди да започне началният път на лечението Ви, колко кг бяхте?

- Аз започнах от 180 кг. Бях човек със свръх тегло и беше ясно, че трябва да се вземат някакви радикални мерки. През годините правех диети, стигаше се до една крачка напред - две назад и не на последно място се опитах да намеря хора, които се занимават със спорт и те казаха: „Ние с теб не можем да работим, защото не сме наясно, какво може да издържи сърцето ти и костите ти. Трябва да се търси решение при специалисти“. Така предприех стъпката за извършване на бариатрична хирургия.

- Към днешна дата, 3 години по-късно, какъв е Вашият резултат?

- От 180 кг в момента съм 100 кг.

- Каква е разликата между тази интервенция и слагането на т.нар. „пръстен“?

- Двете неща са различни, да. „Пръстенът“ е стара технология, а това, на което се подложих аз, е намаляване обема на стомаха. Част от стомаха се премахва, но остава един „ръкав“, по който храната продължава да преминава. А докато правех изследвания, преди интервенцията, бях диагностицирана и като диабетик. След операцията, ми казаха, че съм диабетик в ремисия. 

- Какъв е режимът Ви сега?

- В продължение на година и половина свалях килограми, след което дойде един застой и реших, че трябва да се погрижа по съвсем друг начин за живота ми. В момента спортувам, внимавам, с какво се храня, спя и се опитвам по всякакъв начин да адресирам сигналите на тялото ми. С мънички стъпчици продължавам да свалям тегло с по-упорит труд.

- Тази промяна, какво Ви донесе?

- Успехът за мен е, че мога да се изправя, да стоя права и да вървя, както да седна в пластмасов стол, за да пия кафе, което преди ми беше невъзможно или пък да си закопчая колана в самолета, което преди също не можех. Вече влизам в зала и тренирам. Това са победи за мен.

- Когато се говори за затлъстяване, става дума за неправилно хранене, липса на спорт и т.н., а къде остава финансовата част на справяне със заболяването?

- Това е голям проблем. Към днешен момент моето пътешествие, свързано с овладяване на затлъстяването, ми коства над 20 000 лв., които са свързани с всички медицински разходи, изследвания, следоперативна грижа, медикаменти, добавки, абсолютно всичко. На няколко месеца трябва да се правят и пълни изследвания, за да се проследи организмът и че продължава да работи, както трябва. Всичко това струва пари. Освен медикаменти, интервенции и т.н., да не забравяме и правилното хранене. Да, 1 кг сьомга е 50 лв. и не всеки може да си позволи. Здравословното хранене, добавките, всичко това е пари и е изцяло от твоя бюджет, тъй като нищо не се покрива.

- Чисто по женски, с какво се промени животът Ви?

- Не съм човек, който държи на външния си вид безкрайно много. При мен, по-скоро е апетит към живота и това да пътувам, да ходя. Хората не си дават сметка, какво означава да живееш, затворен в тяло, което е 180 кг. Това е ежедневна борба. Проблем е с тези кг да се изправиш и да отидеш до тоалетната дори. Хората се борят с подобни проблеми всеки ден. Когато не си заключен в собственото си тяло и можеш да се изправиш и да отидеш до магазина, без да се замисляш, това е успех. 

- Сблъсквала ли сте се със стигмата за теглото?

- При мен по-скоро имаше осъждане от родителите. Повтаряше ми се, че съм дебела, у дома имах осъждане на ситуацията. Не мисля, че някога килограмите ми са били проблем в житейски аспект. Според мен, лекарското съсловие са хората, които бих адресирала да са малко по-активни в момента. В който и кабинет да влезеш, и да кажеш, че нещо те боли, то първото нещо, което ще чуеш е: „Трябва да свалите килограми“. А на въпроса ми: „Слабите хора не боледуват ли?“, отговор нямам. Да, възможно е, килограмите най-вероятно са проблем, но не може това да е краят на разговора. Трябва да има вариант да се адресира – защо имаш повече килограми, на какво се дължи това, други специалисти, които да те поемат или да се направят едни елементарни изследвания и да се види дали теглото е проблем или не. Слава Богу, имам подкрепата на съпруга и на приятелите си. Те винаги са ме обичали и разбирали такава, каквато съм. Подкрепата от близките, която не е осъдителна, изиграва изключително огромна роля. В професионален план също винаги съм била високо ценен експерт и външният вид не е бил от значение. 

- Казахте, че обичате да пътувате. Спомняте ли си коя държава посетихте вече в „нов облик“?

- Миналата година посетих 14 държави, може да се каже цяла Европа – Испания, Италия, Великобритания, Австрия и др. Тази година смятам да са повече. Фен съм на “Eскейп” стаите, пътуваме, за да играем, както и на рок концерти.