Кой и как може да ограничи достъпа на ученици до социални мрежи и чий световен пример може да приложим – така започва разговорът с Диян Стаматов, след като учители и директори се обявиха за мерки срещу ТикТок. Той ни дава и прогнозата си за това кога ще имаме видими резултати в образованието и ще се представяме успешно на тестове и задачи, както прави останалата част от Европа.

Най-важната крачка, която трябва да бъде направена през 2025 година, е свързана със сериозното начало за промяна на учебното съдържание, казва директорът на 119. СУ.

- Активна и приложима забрана на социалните мрежи сред учениците ще даде ли нужния ефект, така че да няма инциденти, като последния с предизвикателства от ТикТок, и няма ли да доведе до обратния ефект, господин Стаматов?
- Думичката забрана у нас се възприема по лош начин. Според мен трябва да има сериозна регулация на използването на социалните мрежи от подрастващи. Законодателството в България регламентира телефоните да не бъдат използвани, но какво от това. Няма дете, ученик, който в себе си да няма поне един мобилен телефон и съпротивата, която винаги имаме, е огромна по отношение на отделянето им. За мен пътят е към национална регулация на използването на социалните мрежи, не само ТикТок, а всички социални мрежи, които нямат нищо образователно в своето съдържание. ТикТок е рекламна платформа, за съжаление с много разнопосочни сигнали за подрастващите и те не могат да селектират кое е доброто и кое не за самите тях. Сигурен съм, че родителите абсолютно на мига биха изпаднали в състояние на несъгласие и много силна съпротива по отношение на такава регулация, но само по този начин стъпките към по-добро образование, към нормално спазване на правила биха тръгнали в по-положителен формат. Неслучайно Австралия, Македония, както и другите близки до нас Балкански страни тръгнаха в тази посока.

- Какво имате предвид под национална регулация?
- На първо място трябва да се тръгне от семействата. Има много мобилни приложения, които регламентират ограничаване на възможността децата да използват социални мрежи в определени техни формати. Това става със знанието и участието на родителите. Вторият вариант, който е абсолютно аналогичен, е това да бъде с национална забрана или невъзможност до определена възраст мобилните телефони да използват подобно съдържание. Това самите дигитални структури биха могли много ясно да го изкажат как да стане. Не съм аз човекът, който трябва да го прави. Но точно тези, които са създали допускането подобни мрежи да са факт, могат да го направят. Китай, авторът на ТикТок, не позволява за необразователни цели съдържанието да стига до техните деца до 18 години. Само за образователна цел се използва ТикТок. В България, четвъртата страна по използваемост на ТикТок, позволява всичко, включително и много отрицателни въздействия, заради които вече има за съжаление и щети в подрастващите. 

- Не можем ли да приложим и друг опит в тази посока, как стоят нещата в останалите страни от ЕС?
- В ЕС тепърва започва да се говори за европейска регулация за социалните мрежи по отношение на възрастта. В България пълната свобода по отношение на използването им води до невъзможност да се регулира каквото и да е от когото и да е. Истината е, че това не е работа на училището. Какво използват децата, не е работа на училището, но то става основен проблем, защото най-силното оръжие – мобилните телефони и техните приложения, са в ръцете на децата във всеки един момент. И тук моментално отговорността и вината се прехвърля на учители, училищни ръководства и всички в системата на образованието. 

- А след инцидента във вашето училище и повдигането на темата за опасните предизвикателства онлайн има ли реакция от МОН?
- След всички социални казуси, възникнали заради социални мрежи, реакцията винаги е била дена и съща – мълчанието. Мълчанието ражда след себе си изключително големи опасности.

- Подкрепен ли сте от колегите ви учители и директори за забрана на социалните мрежи, тема и дебат, който Вие повдигнахте сега?
- Масово учители и директори са на тази позиция. Един от основните ни проблеми е използването на мобилните телефони с всичко включено в тях. Те на този етап по-скоро само вредят, отколкото да ни помагат. Може би ще дойде момент, в който ще има много образователно съдържание, с което мобилните телефони да служат в сериозна подкрепа на образованието, но ние сме прекалено далеч от тези период. Защото всяко едно приложение в момента, което има ефективно образователно съдържание, е много скъпо. Ние сме много далече от масовото им прилагане изобщо. Това е една от задачите на национално ниво в следващите години. Всички приложения, които имаме – Школо, Уча.се, Кан Академи, имат платен формат, включително и по-широкия достъп до Дигиталната раница, в която вече е хубаво, че има пълнеж, но само основата й база е безплатна.

- А как се включват родителите – имате ли подкрепата им?
- Мълчалива е подкрепата от родителите, защото голяма част от тях са рожба на дигиталното време, в което живеем. Особено на учениците до 5.-6. клас. Тяхната свобода за голямо съжаление е да предоставят мобилен телефон на своето дете и то да си прави каквото си прецени, без да ги занимава с каквото и да е. Това се наблюдава във всеки един момент и е проблем, защото социалната комуникация родител-дете се свежда до минимум. 

- Споменахте националните задачи за догодина - в какво положение се намирате относно Бюджет 2025 г. и заявката, че все пак заплащането на учителите ще достигне 125% от средната работна заплата?
- Бюджетът за 2024 г. беше крехък за образованието, което позволи минимално увеличение на заплатите, но то беше факт с 8,5%, както и минимално нарастване на единните разходни стандарти, което позволи по-добра поддръжка на училищната база. Бюджетът за 2025 г. все още е в апокрифен вариант. Говори се за достигане на 125% от средната заплата, но докато няма яснота във всички параметри, е трудно да се говори. Истината е, че трябва да има сериозно увеличение на заплатите, поне с между 18-25% за следващата година, за да се достигне 125% в истинския им формат. Както и увеличение на средствата за издръжка на сградния фонд с произтичащите от това всички други разходи. В посока бюджет е и положителната стъпка на дейностите по СТЕМ. 2024-та даде широкия размах за развитие на европейските средства по ПВУ. Тяхното реално осъществяване ще бъде през следващата година. Повече процедури по Закона за обществените поръчки се реализират сега и самото прилагане на строително-ремонтните дейности и организацията ще бъде през 2025 година.

- Ще бъде ли осъществена заявката всяко училище да има СТЕМ център и съответно над 530 млн. лв. за това по ПВУ да отидат по предназначение?
- В момента всичките проекти са одобрени, процедурите вървят и според мен 2025 догодина ще доведе до това в поне 80% от училищната да има СТЕМ кабинети. Дали ще са 100%, това вероятно ще се финализира през 2026 г., когато приключват и дейностите по СТЕМ в плана за развитие.

- И като говорим за СТЕМ – по какъв начин слабите резултатите на деветокласниците, които през октомври се явиха на първия по рода си дигитален тест по природни науки, пробната PISA, и изкараха среден, могат да се подобряват – оттук накъде?
- Този първи опит на МОН през октомври беше правилната стъпка. Да насочи вниманието на учениците към типа на задачите и дигиталния формата на участие в предварителния PISA в България, защото истинската PISA ще бъде в края на тази учебна година. Това, че са ниски резултатите, не е изненада. Те са ниски, защото нашата образователна система не учи по този начин. И въпреки че се предоставят задачи тип PISA, образователното ни съдържание не е такова, а е концентрирано към съвсем друг възпроизвеждащ механизъм. Не е гъвкав, комбинативен, с различни предмети за разрешаване на конкретни задачи, а „научи точка едно и разкажи точка едно“. Със сигурност нашите резултати по PISA дълго време ще бъдат на това ниво, докато учебното съдържание придобие своя прагматичен и съвсем рационален формат. Както се казва със задачи от живота.

- Но отново това е нещо, което предстои – кога ще се случи на практика и кога да чакаме резултатите?
- Мисля, че това може да се случи едва след като конкретните промени в учебното съдържание са факт. Това означава дебелият учебник по предмета Х да бъде с максимално изрязано учебно съдържание, да стане далеч по-тънък, но достатъчно прагматичен за съвременните ученици, за да може да се преподава интересно, положително и мотивиращо. Конкретно аз го виждам след 7-8 години, което най-вероятно на много хора им се струва далече, но сериозна реформа в образованието не може да бъде по-кратка.

- Ако бъде сформирано редовно правителство, може ли образованието да стане приоритет, каквито бяха заявките не на една от политическите сили в парламента преди последните предсрочни избори? 
- Категорично при едно стабилно четиригодишно мандатно правителство образованието не може да не бъде основният водещ приоритет, защото всички дейности в страната са подчинени на подготвени кадри. Както по отношение на езикова компетентност, така и по отношение на професионално образование. Която и сила, в каквато и коалиция да бъде това правителство, със сигурност образованието ще е водещо, както и по отношение на финансирането, така и по отношение на реформите, особено в учебното съдържание. И вторият много значим формат това е качеството на самото образование.

- Трябва ли да се бърза с въвеждането на задължителна матура по математика след 12. клас?
- Ако бъде приложена към настоящия момент, така, без предварителна подготовка, резултатите на учениците ще бъдат катастрофални – изводът ще бъде, че нашите ученици не знаят математика. Той обаче може да бъде направен и без матурата. За да има положителен резултат от втора задължителна матура по математика, учебното съдържание трябва да бъде променено. За да може в изпитния вариант да влезе прагматичен вариант. Ученикът да вижда истинския резултат от задачите, например колко боя е необходимо, за да боядиса определено количество квадратни метри апартамент. Когато няма условие в дадената задача, а има само поставена задача, резултатите ги виждаме. Матурата по математика на финална на образователна реформа би могла да бъде втори задължителен държавен изпит, но сега й е рано и няма смисъл от това.

- Има ли развитие по идеята за дебат за промяна на учебното време, която анонсира просветният министър проф. Галин Цоков преди дни? 
- Тази идея на министъра може да се гледа в две посоки. Едната – гъвкавост на учебното време година за година. Видяхме как сега имаме 3 януари, но имам 2 и 5 май, които вероятно също ще бъдат обявени за неучебни. Тези дни трябва да бъдат наваксани, но това наваксване не може да е само в резултат на преструктуриране на учебното време, а би могло да бъде с гъвкаво прилагане на дни в края на учебната година. Вторият поглед – учебната година у нас е достатъчно дълга, учебното съдържание е проблемът. Когато то бъде редактирано адекватно, съобразно с днешните подрастващи деца, няма нужда от удължаване и промяна на учебната година изобщо. Влизаме в параметрите с истинско гъвкаво учебно съдържание, което не е само възпроизвеждане и препускане по материала, а с критично мислене и прагматичност.

- Електронните дневници се оказаха бизнес ниша за ученици, които влизат в тях и ги променят – колко голям е проблемът всъщност?
- За мен учителят трябва да си пази стриктно паролата, както и мобилното приложение, където е инсталирано. Това, че в момента има ученици, които влязоха в дигиталния формат на дневника, не е изненада. Винаги учените са крадели хартиени дневници и са ги криели, сега просто влязоха в електронния и направиха същото. Учителят, както и всеки човек трябва да си пази паролите, устройствата, защото сме във време, в което няма да друг вариант. 

- Каква е вашата оценка за календарната година, която образованието изпраща? 
- Политическият проблем в страната се отрази много сериозно и в изоставане на образованието, независимо че то не е политизирано. Но политиката намира своето отражение, защото когато тя не съществува, както е в момента, то и образованието си стои на едно място и не дърпа напред. През тази година бяха проведени едни от най-мащабните директорски конкурси и бяха заменени повече от 15% от директорските позиции в страната. Тоест първата голяма стъпка на промяна на ръководствата на училищата вече е факт. А със сигурност това ще върви през следващата година. За мен е успешно развитието по отношение на СТЕМ кабинети, както и стъпката с опита за дигиталния формат на PISA за 9. клас. Разбира се, има потребност за сериозно надграждане занапред. И силно се надявам, че подобни опити, каквито бяха направени в средата на годината с елементарни корекции на закона за образованието, където беше променена пропагандата, няма да бъдат правени толкова бързо и на крак, защото водят след себе си различни неочаквани последици. Всяка промяна в образованието рефлектира във всяко едно семейство и поради това промените трябва да бъдат правени след много сериозен и обстоятелствен дебат. Най-важната крачка, която трябва да бъде направена през 2025 година, е свързана със сериозното начало за промяна на учебното съдържание.

Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България.