Интересно е, че се покачва температурата на повърхностните води на Черно море

Иде лято и стягаме куфарите за морските хотели и плажове. Но ще ни посрещне ли черноморският бряг такъв, какъвто го помним от есента? Не отстъпва ли златният пясък пред грандоманските строежи, напредващи към водата? Как оцелява живото морско богатство сред мръсотията, която се излива в него от канализациите? Много ли са дюните, изядени от багерите? Директорът на Института по океанология към БАН доц. Николай Вълчев знае и може да обясни научно всичко това.

- Доц. Вълчев, чухме тия дни една интересна хипотеза: че коронавирусът и пандемията са убийствени за хората, но са живителни за морето. Обезлюдените плажове му давали шанс да си почине и да почерпи сила от Световния океан. Истина ли е това, или е поредната щуротия, която звучи от телевизорите?
- Мога да потвърдя, че намаляването на всяко натоварване или замърсяване на брега и морето, свързано с човешката дейност, би могло да помогне за известно възстановяване на качеството на водите и екосистемата. Така например в началото на прехода драстичният спад в икономическата активност у нас помогна за възстановяване на черноморската екосистема, която през 1980-те години беше пред колапс поради бума на еутрофикацията - т. е. предвид изобилието от биогенни елементи, предимно натрити и фосфати, което довежда до свръхпродукция на фитопланктон и липса на кислород в придънните слоеве на морето... Та, в този смисъл по-слабият туристически сезон би имал подобен ефект, макар и в по-малък мащаб, особено по отношение на замърсяването на морето с пластмаси.

- А как се отразяват на нашето Черно море грандоманските строежи - огромните хотели, разположени на плажовете, дюните, изядени от багерите?
- Ясно е как. Освен, че в повечето случаи са естетически съкрушителни, тези строежи намаляват способността на природната система да се самовъзстановява след екстремни природни явления, които могат да бъдат разрушителни. Разполагането им направо на брега повишава вероятността от трудно възстановими щети. Разрушаването на естествените бариери, каквито са дюните или крайбрежните буфери, каквито са влажните зони, повишава риска от загуба на плажове и от други дълготрайни щети. Да не говорим за загубата на растителни видове, които се считат за изчезващи и са защитени.

- А можете ли вие учените да попречите по някакъв начин на алчността и корупцията, когато те са разрушителни за морския бряг? Или сте безсилни срещу тях? 
- За съжаление ние можем да дадем нашето експертно мнение, само, ако е потърсено, а това се случва рядко особено, ако се касае до проектиране на големи и скъпи съоръжения. Все пак напоследък като че ли зачестяват исканията за консултации с нас. Концесионери на плажове или местните власти се обръщат към нас, за да изследваме появили се проблеми на брега и да предложим мерки за намаляване на вредните последствия от това или от онова. Ние имаме по тези проблеми национално отговорна позиция и затова на нас ни се иска те да бъдат разглеждани в тяхната цялост и комплексност. Най-вече това се отнася до брегоукрепването и до все по-неотложната нужда да се търси алтернатива на тези съоръжения с различна конфигурация, които запечатват брега, изменят естествените процеси и влошават екологичния статус на крайбрежните води. Затова в разговори с бизнесмени и строители ние се стремим да предлагаме по-широкомащабни инициативи за брегова защита. Но това не винаги се посреща с разбиране. Защото интересите са частни - независимо от това, че в много случаи те са на хора, които са добре запознати с развитието на плажовете, които стопанисват и с възможните иновативни решения на проблемите им.

- Е, и? Какво да се прави?
- Необходимо е да се търси баланс между традиционните инженерни решения и модерните екологосъобразни методи за укрепване на брега - като подводните валове или използването на „услугите“ на самите екосистеми.

- Пояснете?
- Например подводните тревни полета - те могат не само да укрепят субстрата (общата основа), но и да използват въглерода при фотосинтезата по предназначение. И да спомогнат за възстановяване на биоразнообразието. И да намалят въздействието на морските вълни в крайбрежната зона. Институтът по океанология, впрочем, скоро ще започне работа по европейски проект, посветен точно на тази тематика.

- Аз знам един плаж, който почти изчезна, след като до него започна огромен строеж. Има ли връзка между двете събития, или те са случайно съвпадение?
- Обикновено връзката е пряка и непосредствена. Изменението на бреговата линия и подводната част на плажа - нещо, което нерядко е придружено с изграждане на брегоукрепителни структури като тирета или буни - променя локалната динамика на водите, а в резултат на това и движението на наносите, които пък формират плажовете. Блокирането или отклоняването на наносните потоци може да доведе до драстична загуба на пясъчен материал и до изчезване на някои малки плажове - особено в участъци, където се наблюдава недостиг на плажообразуващ материал.

- А наистина ли биоразнообразието в нашето Черно море е уникално? Има ли в него риби и растения, които не се срещат другаде по света?
- Черно море е приблизително 3 пъти по-бедно на видове в сравнение със Средиземно море, например. Биоразнообразието му е по-ниско, основна причина са особеностите му. Нашето море е полузатворен басейн в който се вливат огромно количество речни води. Те нежелано обогатяват средата с азот и фосфор и с токсични вещества, което е причина за замърсяване и за висока продуктивност на фитопланктон, а то пък води до цъфтежи и до влошаване на условията за развитие на флората и фауната. Над 85% от обема на Черно море представлява безкислородна среда, богата на сероводород. Неговата изолираност е довела до еволюцията на ендемични видове - уникални само за неговия район. Инкубатор на такива видове е делтата на Дунав, където се регистрирани над 70 вида риби, много от които ендемични. От бозайниците са ендемични черноморската афала, обикновеният делфин и черноморският муткур. Основна заплахи за тях е замърсяването и наред с него проникването на видове-нашественици, като американската гребеновидна медуза например, които се оказват по-устойчиви, размножават се безконтролно и консумират ларвите на рибите. Това води до намаляване на рибните запаси и изчезване на видове. Същото се отнася и за черната морска мида, чието изобилие рязко спадна поради нашествието на рапана. Защитените зони по НАТУРА 2000 целят именно съхраняване на биоразнообразието. Но този процес в България е муден и може би съзнателно неефективен. Ето например, процесът на създаване на актуални карти на зоните беше замразен, а липсват и планове за управление на повечето от тях.

- Чудим се как оцелява морското богатство сред мръсотията, която се излива в него от канализацията на хотелите - толкова много и все многоетажни! И изобщо, кой и как пази това богатство?
- Морското богатство без съмнение страда от замърсяването. Крайбрежната зона по закон е изключителна държавна собственост. Държавата обаче вменява част от задълженията си на концесионерите на плажовете. Те в повечето случаи взимат присърце своите ангажименти, защото това е свързано с опазването на важен за бизнеса им ресурс. Обаче без целенасочена държавна политика, която да отчита и събира мнението на различните заинтересовани страни - държавна администрация, местни власти, бизнес, проектанти, учени и граждански асоциации - добрите и полезни неща няма как да се осъществят. Усилия в това направление не липсват у нас, най-вече под натиск от Европа, да. Но това не е достатъчно. Една отговорна държавна политика би било възстановяването на комплексния мониторинг на бреговете с предлагане на мерки за минимизиране на негативните им изменения. Относно рибното богатство само ще спомена, че нашият институт изпълнява две национално значими задачи. Едната е свързана с изследването на запасите от свободно мигриращи видове риби пред българския бряг, а другата - с мониторинг на промишлените улови.

- Да обобщим - преувеличена ли е тревогата от замърсяването на нашето Черно море?
- Замърсяването е било и ще бъде - предвид актуалната ситуация с отпадъците - основен проблем за Черно море. Тази тематика е водеща в нашата компетентност. На нашия институт са вменени по закон ежегодни мониторингови наблюдения на морската околна среда с нейните химични, физико-химични и биологични елементи. Работата ни е свързана с важни европейски директиви. Учените от института развиват научните основи за прилагане на тези директиви, разработват специфични мониторингови програми и определят критерии за добро екологично състояние. Нашите данни и съпътстващите ги научни анализи се използват при ежегодните докладвания към Комисията за опазване на Черно море от замърсяване, към Изпълнителната и Европейската агенции по околна среда, към Европейската комисия и други европейски и национални организации.

- Видях на вашия сайт покана - да заповядаме на борда на изследователската ви миниподводница, спряла за известно време на Морската гара във Варна. Разкажете ни нещо за нея в аванс.
- Миниподводницата предизвиква голям интерес, особено сред децата. Тя е уникален в световен мащаб плавателен съд, построен през 1979 г. в САЩ и купен от БАН по предложение на учени от нашия институт. Ние имаме традиция в подводните и водолазни изследвания. През 70-те и 80-те г. на миналия век са проведени редица пионерни експерименти. Имало е и специализирана лаборатория за тях. Но тези изследвания са минало, най-вече поради липсата на кадри и финансиране. Нужни са хора, които притежават не само техническа грамотност, но и личностни характеристики, подходящи за работа в подводни условия. Някога миниподводницата е участвала и в спасителни операции, и в изследвания на подводни феномени, на минерални ресурси на дъното, на потънали плавателни съдове, между които и антични... Мисиите u са свързани и с техническа поддръжка на подводни съоръжения, и с проучване на условията за техния строеж. Така или иначе, новите дистанционни технологии на изследване, като по-рентабилни и по-ефективни са я изместили.

- Интересна е вашата работа, тя ви среща и с природни красоти, и с човешки безобразия. Коя е най-красивата гледка, на която сте се натъквали като учен и изследовател?
- Най-красивите гледки се съзерцават там, където бреговете са още девствени, или където човекът се е намесил с мяра и усет.

- А кое е най-голямото човешко безобразие, на което сте попадали по Черноморието на България?
- Пълната липса на морска култура, която води до безогледно използване на крайбрежните и морски ресурси - без грижа за съхраняването им и за бъдещето на България като морска държава. Все още нашата страната не разполага с модерен научно-изследователски кораб - това доказва, че се неглижират проблемите, свързани с морето. Недостатъчното финансиране на изграждането на морска научно-изследователска инфраструктура също е белег за това.

- Научих от ваши колеги, че работите по дългосрочна програма за научни изследвания, с които да се осигури по-безопасна среда за живот в България. Разкажете ни нещо интересно за тях - нещо разбираемо и за неизкушените от науката за водната среда.
- Вие вероятно имате предвид Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“. В нея Институтът по океанология ръководи пакет от изследвания на процесите в морската среда, на качеството u, на екосистемните функции и услуги в крайбрежната зона и в българската икономическа зона на Черно море. Разглеждат се в пакет проблеми, свързани с отговора на екосистемата на различни промени във физико-химичното състояние на морската среда, както и влиянието на явления, предизвикващи рискове, каквито са например сеизмичните или заливанията и ерозиите на плажовете в резултат на морските бури. Интересно е, че се отчита покачване на температурата на повърхностните морски води, което води до промени в стратификацията (подреждането на различните слоеве - б. а.) на басейна. Черно море има уникална двуслойна структура: повърхностен слой с по-ниска соленост до около 50 м и дълбоководен по-солен слой, простиращ се от около 200 м до дъното. Те са разделени от студен слой, който се намира на дълбочини от 75-110 м и който, поради недостатъчното охлаждане през зимата, намалява своята дебелина. Това може да се окаже критично за определени морски организми. А може и да доведе до изкачване на горната граница на сероводородния слой... Но, позволете ми сега да подчертая, че привличането на млади хора за научна кариера е наша стратегическа цел. Без подмладяване на състава няма как да се гарантира дългосрочното развитие на нашия институт. Залагаме също на националното и международно сътрудничество, и на просветителски кампании, които да формират морска култура, желание за изучаване на морето и съхраняване на морските традиции.

Нашият гост
Николай Вълчев е роден във Варна. Завършил е Гражданския морски факултет на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” с две магистратури - по Океанология и Екология и опазване на околната среда. Доктор и доцент е по специалността “Океанология”. Тясната му специалност са “вълновите процеси и бреговата динамика”. Бил е шеф на секция “Динамика на бреговата зона” и председател на Научния съвет на Института по океанология при БАН. Директор на института е от февруари 2021 г.