Дните до местните избори се броят вече на пръстите на едната ръка. Какво научиха избирателите от предизборните дебати? Дебати ли всъщност бяха те или тюрлю гювеч, както смята Татяна Буруджиева? На какво се дължи възходът на Ваня Григорова и спадът сред привържениците на Васил Терзиев? А дали резултатите от местните избори ще повлияят на сглобката или нещо или някой може да я взриви? Ще се запази ли договорката между ППДБ и ГЕРБ за ротацията само на премиерите или ще има и смяна на министри? На тези и други предизборни въпроси разговаряме с доцента по политология Татяна Буруджиева.

- Доцент Буруджиева, разговаряме четири дни преди местните избори и три дни преди деня за размисъл. За какво според вас трябва да размишляват още гласоподавателите в този ден?
- Този ден бе свързан с началото на провеждането на демократични избори в България и трябваше да гарантира едно по-голямо спокойствие, да няма удари под кръста 24 часа преди изборния ден и да няма възможност да се получи някакво въздействие върху хората.  Но въвеждането на този ден отдавна изигра ролята си. Социологическите данни се дават до последния момент, включително и в самия ден на изборите, въпреки забраната за това. В изборния кодекс непрекъснато се правят поправки, но не се пипат неща, които са си изиграли своята роля и няма нужда повече да стоят там.

- Как ще коментирате елиминирането на един от кандидатите за кмет на София Вили Лилков от телевизионните дебати в предаването на БНТ „Референдум“, в което ще участват всички останали, независимо от мястото, на което се намират в социологическите допитвания?
- Още много имаме да учим как се правят дебати. При положение, че социологията показва, че има нови играчи или някои от старите ще отпаднат, що за логика е участниците в дебатите да се определят по старите резултати или по представените в парламента? Това е абсолютно безсмислен индикатор, който само дава възможност да се скрие зад него едно решение, което не прави чест на националната телевизия, която трябва да задава стандарти. Видяхме какво се случи на дебатите във Велико Търново, пак по БНТ, където бяха всичките 8 или 9 кандидати.  Буквално казано, стана един тюрлю гювеч. Кандидатите дори не могат да се изкажат, камо ли да дебатират! Защо го наричаме тогава дебат? По-добре е да се каже, че се прави някаква презентация или нещо такова. Дебатът е специфична форма на общуване между кандидати за политически постове и граждани и в него трябва да бъдат представени онези кандидати, които интересуват гражданите. Няма никаква логика да го няма Вили Лилков, защото той е в първата петица. Ще посоча като пример за изключително добър дебат дискусията в аулата на Софийския университет между първите пет - Вили Лилков, Ваня Григорова, Антон Хекимян, Васил Терзиев и Деян Николов. Искам да похваля нашите студенти от Младежкия форум. Така се прави.

- Може ли да се каже, че бе направено всичко за служебна победа на Васил Терзиев?
- Правят се опити, включително тази промяна в стратегията на кампанията, която при Васил Терзиев е много дълга. Да не забравяме, че той е по билбордовете още от месец юли. Но смятам, че този човек го навираха там, където не му беше работа и правеше кампания, която въобще не го позиционира и представя в най-ефективната светлина като кандидат за кметския пост. Когато имаш една толкова сбъркана кампания, трудно може да се каже каква част от проблема се дължи на самия кандидат. В дебатите виждаме, че той не е много силен.

- Къде сбъркаха стратезите на кампанията му? 
- Стратегията беше той да се наложи като лидираща фигура, която да смачка предварително  кандидатите на другите, да ги накара да се чудят кого да извадят срещу него. Но в момента, в който влезе в реалната кампания  с опоненти, се бе направен рязък завой да се показва, че той е пакетиран с кандидата на ГЕРБ г-н Хекимян и само те двамата съществуват. Това даде възможност  на Хекимян много бързо да втвърди своите избиратели и по-бързо да навакса факта, че последен влезе в кампанията. И сега всъщност поне това, което се вижда от многото социологически изследвания на терен в София – къде обявени, къде не – е ясен тренд на спад на избирателите на Васил Терзиев. Но те и двамата не са подготвени за дебати, особено политически...

- Те не са политици...
- Не са, но кандидатстват  за един от най-високите политически постове в държавата. Твърдят, че не са политици – ами тогава защо се кандидатираш за кмет на София, който е четвъртият по протокол човек в държавата.  Ако те още не са се научили, на кметския пост ли ще се учат? Кога най-накрая ще имаме хора, които се държат нормално в политиката? Защото виждаме, че това е големият проблем и на управлението в момента. Същото е и при министрите, и при народните представители. Какво значи няма ляво-няма дясно? Между другото, във френския парламент можете да си купите ръкавици за поемане на горещи неща в кухнята – едната синя, другата червена, на едната пише левица, на другата – десница. И вместо да се занимават с цената на кюфтетата във френския, те събират пари от туристи и рекламни материали.

- Според вас Антон Хекимян мюре ли е или действителен кандидат?
- Действителен е. Просто ГЕРБ търсеше кандидат, който да не е чисто партиен. Защото един чисто партиен кандидат много по-бързо щеше да си  стегне избирателите на партията, но всички щяха да се упражняват върху него. Председателят на СОС Георги Георгиев е най-добре подготвеният според мен, но той е участвал и подписвал всичко, което се е случвало в общината. Така че ГЕРБ не можеше да даде шанс на всички други кандидати да се качат на раменете на партийния им кандидат  да си правят кампанията. Това щеше да бъде голямо улеснение за опонентите. Самият Антон дава много сериозна битка, възползвайки се от абсолютно неясното решение защо Терзиев трябва да влиза  в дебата, за да може да вдигне топката на своя опонент.

- Ваня Григорова изведнъж доста неочаквано дръпна много напред, след като една агенция предсказа, че може да отиде на балотаж и да спечели, се появиха твърдения, че заради това може да падне и правителството?
- Това всичко идва от центъра в ляво. Въпреки че обяви своята подкрепа за кандидата на Софийската организация, чуваме, че от „Позитано“ 20 отказват участия на Григорова без тя да знае. Дали е вярно  не знам, но върши работа в кампанията на Григорова, защото ясно демонстрира липсата на връзки и зависимост между нея и Корнелия Нинова. Това е едно от опасенията дали да се гласува за Григорова, защото зад нея щели да стоят интересите на други хора.

- Но налагането на кандидатурата на Ваня Григорова е победа на Софийската градска организация на БСП над „Позитано“ 20?
- Абсолютна победа, те си защитиха собствения кандидат защото във всяка друга община  централата се намеси и пренареди нещата. Второто специфично нещо е, че за първи път всички софийски организации са на едно мнение, защото не е имало издигане на кмет за София от страна на столичната организация на БСП и да няма някоя от тях да не го искат и да работят дори против него или да не работят въобще. Ваня Григорова много късно влезе в кампанията, може би седмица-две преди Хекимян. Още през юли тя каза, че ще приеме номинацията, но до средата на септември чакаха подписите и документацията от „Позитано“ 20. При нея нямаше нужда да се втвърдяват партийните организации, зад нея стои  една коалиция, каквато БСП отдавна искаше да направи на национално равнище, но не успя. Напротив, нещата се разроиха. На Григорова ѝ трябва и друг вид активност, която не се мотивира през партиен вот. Нейната кампания е добре центрирана, колкото и да дразнят, посланията ѝ са в устата на всички. Това е кандидатът с най-голяма чуваемост, цитираност и споделяне, което влияе, това прави една друга кампания. Ваня Григорова е различният кандидат и няма начин да не дръпне. Засега тя удържа приличен тон, което е много важно. Не бива да се забравя и това, че тя жена и е единствена в първите пет, което създава също специфика на тази кампания.

- Успява ли досега Вили Лилков да обедини десните избиратели, старите седесари?
- Неговите проблеми са два. Първо, че той е вътре в един автентично десен електорат, който винаги сме виждали в София. Второ, че младите десни са при ПП. Тоест, има едно разделение на десните избиратели и това прави ситуацията в София много уникална. Защото за първи път десните няма как да се съберат на втория тур. Един за друг не могат да гласуват електоратите на Вили Лилков и Васил Терзиев. Кандидатурата на господин Лилков беше доста рано обявена – веднага след Терзиев – като отговор на самата фигура на Терзиев. И това накара екипът на Терзиев и самият него да променят своята кампания, да се съобразят с Лилков. Ако той разшири своите избиратели, това категорично ще покаже, че  в София ще се получи антиправителствен вот от тримата кандидати – Лилков, Григорова и Деян Николов от „Възраждане“. За „Възраждане“ изборите трябва да покажат, че вървят нагоре, за ППДБ – че не вървят надолу, а за ГЕРБ – че са първи и ще са първи.

- Очаквате ли някакви трусове в управляващото мнозинство и в неговата сглобка с оглед резултатите от местните избори?
- Вижте, както и миналото им правителство, както и това, човекът, който може да взриви всяко правителство, се нарича Асен Василев. Докато има тази обсесия от ППДБ в Асен Василев, че във всяко едно правителство той трябва да е финансов министър, може да се получат всякакви катаклизми, защото той умее да ги създава и да създава врагове.   Не мога да разбера защо го прави, защото когато човек умее това, обикновено той умее и другото – да създава приятели, сила и позитив. Но явно господин Василев не се интересува от това нещо и в този смисъл тежко вреди на собствената си партия и на приятелите си в нея, защото те го подкрепят безрезервно и са готови да жертват управлението и каузите си заради приятелството с него.

- Той вече има проблеми с Бюджет 2024, упрекват го, че няма събираемост...
- Отдавна твърдя, че няма кой да му позволи на господин Василев да направи бюджета така, както направи предишния, включително да ги накара партньорите къде с истерия, къде без, да му го гласуват.  Този бюджет беше частичен, защото далеч по-важно за ГЕРБ и ДПС беше да го има, за да може кметовете им спокойно на финала на мандата си да изпълнян поне някои от обещанията си. Сега бюджетът е за цяла година, с него ще се правят политики, а се очаква и ротацията. ГЕРБ ще трябва да изпълнява едни политики, които са неясно какви, тъй като бюджетът е  някакъв си без обяснения....Няма как това да се случи. Струва ми се, че местните избори ще засилят аргументите, включително и на „Демократична България“, да се разпредели властта спрямо  реалното състояние и подкрепа за отделните партии сред избирателите. Значи имаше логика да се отстъпва, за да има правителство, за да има бюджет, за да  започнат конституционните реформи, но няма абсолютно никаква логика това да продължава. Ситуацията се обръща. Сега ПП трябва да отстъпва, ако иска да запази позициите си и в парламента.  На нито една партия не е проблем да отиде на извънредни парламентарни избори, но ако резултатите за ПП са такива, каквито се очаква на местните избори, на ПП ще ѝ се наложи да се бори за влизане в Народното събрание. Въпрос на далновидност и на разбиране е, че когато имаш нужда от гласовете на някой, политиката се прави в партьорство и съдействие, а не с ичегъртване.

- Борисов вече каза, че може да има смяна на 7-8 министри, без да ги назовава, заради това, че са далеч от очакваните резултати. ПП отговориха, че договорката е за ротация само на премиерите...
- Тази договорка няма как да се спази. Мисля си, като виждам мълчанието на Христо Иванов, че и ДБ разбират, че ще ги гонят, така да се каже, ако продължат по този начин.   ПП или ще имат политическата далновидност  сами да бъдат активни и да договорят кои министри остават и кои ще бъдат сменени още сега и тогава съвсем безболезнено ще мине ротацията, или няма да се съгласят. Не случайно сега се поставя този въпрос. Първо, заради резултатите,  които се очакват на 29-ти. Второ – трябва да си даваме сметка и на това, което каза Делян Пеевски – до кога  ще продължи това правителство. Това е много симптоматично. Евроатлантическите ценности за ДПС са ще въведем ли еврото и ще влезем ли в Шенген. И тъй като и двете неща трудно ще станат до Нова година, някак си се отвори вратичката и ДПС да кажат – вижте, не работят за нашите евроатлантически ценности тези хора. Така че ако са достатъчно далновидни, ПП ще са активните, ще могат да договорят още сега хора, които по-добре ще могат да работят. И тогава при ротацията вече могат да се сменят само министър-председателите. Ако не, нищо чудно да отидем на предсрочни парламентарни избори. 

Нашият гост
Татяна Буруджиева е политолог, философ и политик. Била е народен представител в 42-ото Народно събрание от БСП и началник на кабинета на председателя на БСП, Сергей Станишев.
Завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия.
Буруджиева е доцент по политически науки и доктор по философия. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийски и Нов български университет.
Владее английски, говори и френски, руски, гръцки, испански, италиански, учила е латински.