Дочко Дочев е роден в град Левски през 1954 година. Завършва висшето си образование в НСА, където се дипломира като треньор по футбол. Спортът го учи на дисциплина, отговорност и работа в екип. Дълги години е треньор на отбора в родния си град. После се захваща с бизнес и изнася кожи за обувните фабрики в почти цяла Европа. След кризата през 2006 г. се насочва към политиката. Общински съветник в град Левски. След дългия натрупан опит в общината, сега Дочев е кандидат за кмет на града издигнат от партия ГЕРБ. И макар голямата му страст да е футбола, има и особено отношение към културата. Голямото му желание е да изгради паметник в град Левски на тримата големи творци Георги Парцалев, Дончо Цончев и Григор Вачков.

- Г-н Дочев, как се роди идеята за паметник на Парцалев, Цончев и Вачков?
- Това е моя болна тема. На центъра имаше два паметника - на Крум Попов и на Александър Кисьов, но вече ги няма поради решение на Министерския съвет да се премахнат комунистическите символи. Мястото на единия е буренясало, а на другия поставиха паметник на загиналите във войните от село Левски. На него има германски кръст за храброст, което не е правилно според мен. По повод 170-та годишнина от рождението на Ботев, реших да сложим бюст на революционера, а пред читалището направих паметна плоча на народните будители, защото на първи ноември и на 24 май нямаше къде да поднасяме цветя. На стадиона пък издигнах паметник на всички спортисти от град Левски. Тогава ми дойде идеята, че в България е време да се сетим и за великите личности от по-близкото ни минало. Понеже градът ни е свързан с Парцалев, Вачков и Цончев реших да увековечим тези трима българи.

Така трябва да изглежда паметникът на Парцалев (седнал), Цончев и Вачков (в средата).

- Какво ще представлява творбата?
- Малко прекопирах идеята от площад “Славейков”. Мисля до народното читалище да поставим една бронзова пейка. Парцалев ще бъде седнал, облегнал се на една страна със “счупената” китка с пръстените и вратовръзката. Зад него, със запретнатите ръкави и килнат каскет, стои Григор Вачков, а пък срещу тях облечен в ловджийски дрехи е застанал Дончо Цончев, сякаш им разказва поредната си ловна история. В изражението на лицата им, в кръстосаните крака, в запретнатите ръкави, скулптурната композиция ще разкрива същността на тези трима творци, които са голяма гордост за всички в нашия град.

- Кой ще бъде автор на паметника?
- Помолих скулптура Борислав Бориславов да направи скица на композицията, за да мога да го показвам на хората и да съберем средства, за изграждането, а пък и да видя дали им харесва като замисъл. Композицията предизвика страхотен интерес сред гражданите. Всички са възхитени от идеята и подкрепят изграждането на такъв паметник. Малките провинциални градчета имат нужда от хора, с които се гордеят и ги вдъхновяват. Това е нашето уважение към тяхното дело. Хората ще изпитват чувството на гордост когато минат покрай тях. Парцалев е бил аристократ, Цончев е от заможен род, Вачков е от село Трънчовица и в него има нещо първично. Самият Борислав Бориславов реши да кръстим паметника “Земляци”. Жителите на град Левски имат нужда не само от работа и хляб, но и от духовна храна. Ще поставим скулптурата пред Читалището кръстено на Георги Парцалев. Там всеки, който иска ще може да се снима с тримата велики творци, да поседне на пейката до тях, да ги види в цял ръст.

- Кой ще финансира изгражда нето му?
- Създали сме инициативен комитет и в момента набираме средства чрез общината и чрез вашата медия искам да призова жителите на Левски и всички българи да се включат. Поканихме в града вицепрезидента, много видни личности, включително и Вежди Рашидов, които изразиха желание да ни помогнат. Организирахме и няколко концерти за набиране на средства, но нещата вървят бавно. Цената е над 120 000 лева. Разчитаме и на граждани излезли от града, успешни бизнесмени.

- Казвате, че хората в малкия град Левски имат нужда от духовна храна, а какво друго им трябва?
- Преди всичко инфраструктура, защото ако тя е на ниво се развиват и останалите свери на икономиката. Има наболели проблеми и в болницата, и в училищата, но те трябва да се разглеждат поотделно и да се решават. Левски е град на кръстопът в северна България, на голям жп и пътен възел и затова инфраструктурата е важна. Преди градът беше голям промишлен център с 22 предприятия, сега са само 2-3. Затваряме училищата по селата, поради демографската криза. Няма развлечение и реализация за младите, но аз мисля, че трябва да тръгнем от духовното, защото то води и останалите неща.

- Вие сте футболист, бизнесмен, а сега се захванахте с култура. Защо?
- Като казвате това, ми тръгват сълзите. Може да не ви се вярва, но аз съм убеден, че някаква сила свише ми подсказа идеите за паметниците. Някой от горе е искал това нещо да бъде направено и го направи чрез мене, като ми подсказва идеята. Аз съм вярващ, но не религиозен човек. Ходя на църква един-два пъти в годината. Но игуменът на Троянския манастир веднъж ми каза: “Ти си страшно вярващ човек и носиш вярата в сърцето си”. Вярвам, че Господ е решил през мене да се увековечи паметта на тези българи.

- А спорта изоставихте ли го?
- Не съм спирал да се занимавам с футбол. Треньор съм и президент на футболния отбор в града. Всяка седмица сме по футболни срещи, имаме детско-юношеска школа, в която тренират 70 деца, обучавани от трима треньори. В момента ремонтираме стадиона. Мъжкият ни отбор е в трета лига.

- Основно културно средище във всяка община е читалището. Това в град Левски каква дейност развива?
- След създаването му в него се развиваше много голяма дейност. Самият Парцалев често идваше тук с негови приятели. Имаше много добри артисти, които играеха “Царицата на Чардаша”, “Българи от старо време”... В музикалната школа имаше много преподаватели, но станаха само няколко. Сега имаме много добър театър. Читалището в Левски работи, има духовен живот, но може да се желае още. Пламъчето не спира да гори, а Парцалев трябва да ни вдъхновява и огънят да не угасва.