Какво показва унгарско проучване на обществените нагласи: Хората искат ЕС, изграден от силни национални държави

Мнозинството от европейските граждани имат положително отношение към Евросъюза, но... като общност на национални държави. В същото време дейността на брюкселската бюрокрация се оценява негативно: раздутата организационна система и неясните отговорности се отразяват отрицателно върху функционирането на Европейския съюз. Повечето европейци (с изключение на датчаните) смятат, че ако лидерите в Брюксел не действат адекватно по време на криза, те трябва да носят политическа отговорност и да подават оставка.

Това са главните изводи на последната социологическа анкета на унгарската фондация Szazadveg Унгарците отхвърлят диктата на Брюксел Анализи 10:00 23.11.2020 , за която писа „Труд“. От 2016 г. фондацията провежда проучвания на обществените настроения във всичките 28 държави-членки (както и в Норвегия и Швейцария- присъединени към Европейската асоциация за свободна търговия) в рамките на проекта „Европа“. Целта е да се анализират мненията на гражданите по основните въпроси, засягащи най-осезателно битието, благосъстоянието и бъдещето на Съюза, а именно: представите им за дейността на ЕС; степента на усещането им за просперитет; най-новите предизвикателства, засягащи Европа; миграционната криза и нарастващият тероризъм; климатичните промени; антисемитизма; оценката им за суверенитета на държавите-членки; за европейската и националната им идентичност; за неправителствените организации, участващи в политически лобизъм; и други; а в изследването за 2020 г. е включен и проблемът с коронавирусната инфекция и свързаните с нея икономически затруднения. В проекта са обхванати около 30 000 случайно подбрани възрастни по метода CATI - събиране на количествена информация чрез телефонно допитване под формата на интервюта по предварително формулиран въпросник.

Брюксел прилага двойни стандарти към собствените им национални държави, споделят 58% от европейските респонденти.

Анкетата от 2020 г. показва, че относително мнозинство европейски граждани (49%) имат положително отношение към ЕС, но... като общност на национални държави; докато 31% са на друго мнение. В същото време над две трети от европейците (69%) имат доверие в ЕС, докато 27% изразяват недоверие. Интересното е, че в най-изявените критици на брюкселската бюрокрация - страните от Вишеградската четворка (V4), 58% изразяват положително мнение, а 76% имат доверие в ЕС; т. е. гражданите в региона преобладаващо са проевропейски настроени (по-слабо в Чешката република). Степента на доверие се вижда и от отговорите на респондентите как биха гласували в случай на референдум за членство в ЕС: над две трети (67%) биха искали да останат и само 24% са за напускане. В страните на V4 този процент е по-висок: 75% от гражданите (81% от унгарците) подкрепят страните им да останат членове на ЕС.

За разлика от положителните мнения за Евросъюза като форма на сътрудничество, дейността на бюрокрацията в Брюксел се оценява неудовлетворително. Проучването установява, че 74% от европейските респонденти (77% от гражданите на V4) считат, че административните бариери, броят на бюрократите и парите, разходвани за тях, трябва чувствително да бъдат намалени. Освен това, те считат организацията на ЕС за недостатъчно ефективна, както и че следва да се търси политическа отговорност и оставка на лидерите в Брюксел, когато не действат навременно или бездействат по време на криза. Интересното е, че мнозинството от анкетираните във всяка държава-членка подкрепят намаляване бюрокрацията в ЕС.
Мнозинството подкрепя по-строга отчетност спрямо елита в Брюксел: 71% от респондентите-европейци (74% от V4 и 81% от унгарците). Освен това искането за по-голяма прозрачност и опростяване на дейностите на ЕК се подкрепят от 82% (също 82% в страните на V4 и 81% от унгарците).

Публичните дебати относно разделението на компетенциите между органите в Брюксел и държавите-членки, както и относно степента на суверенитет на държавите-членки, са постоянен дебат в европейската политика. Изследването показва, че относително мнозинство от европейските граждани (49%) искат държавите-членки да имат по-голяма власт над Брюксел и само 34% считат, че ЕС трябва да има по-голяма власт над държавите-членки. Стремежът към отстояване на националния суверенитет е по-силно изразен в Централна Европа: 71% от чехите, 69% от словаците и 54% от унгарците искат по-силна национално-държавна рамка срещу разширяване правомощията на Брюксел.

В този контекст проучването установява, че разбирането на европейските граждани за национална идентичност предшества европейската идентичност, тъй като повече от три четвърти (77%) смятат, че принадлежат предимно на собствената си държава, отколкото да са европейци. Интересно е да се отбележи, че в нито една държава-членка няма мнозинство от респонденти, които да се смятат за европейци, а не за принадлежащи към собствената им нация. Не е изненада, следователно, че европейците (и по-специално унгарците), вярват в европейско сътрудничество, основано на силни национални държави, зачитащи националните идентичности, а не в прекомерната концентрация на власт на Брюксел.

Убеждението, че Брюксел прилага двойни стандарти към собствените им национални държави, се споделя от 58% от европейските респонденти (60% от унгарците); само 24% считат, че Брюксел се отнася по еднакъв начин към всички страни. Мнозинството от анкетираните в 22 от 28-те държави (анкетата включва и респонденти във Великобритания) двойните стандарти на Брюксел реално съществуват.

В този контекст е и убедеността на повечето граждани на ЕС (53% от респондентите-европейци и 49% от страните на V4), че интересите им не са правилно представени в Брюксел; срещу 35% от европейците, респективно 38% от V4, които считат, че техните интереси са представени в Брюксел.

Нарастващото разпространение на различни неправителствени организации, финансирани от чужбина с намерение да влияят на политическите процеси в ЕС, е повод за все по-нарастващи противоречия в европейския политически дискурс; както и потенциално задълбочаващ се взривоопасен конфликт между ЕК и държавите-членки. Обстоятелството, че такива организации нямат утвърдена социална вграденост в дадените общества, се отразява в анкетите с факта, че 56% от европейските респонденти се противопоставят на възможността лица със значителни бизнес интереси и политическо влияние да имат думата във вътрешните работи на страните от ЕС чрез неправителствени и други лобистки организации; и само 26% подкрепят подобни интервенции. Най-висок е процентът на унгарците (80%), които отхвърлят опитите на такива НПО да упражняват политически натиск; и едва 9% заемат различна позиция.

Недоволството от диктата на Брюксел, както сочат анкетите на фондация Szazadveg - осъзнато или неосъзнато изразено от повечето европейци, всъщност маркира разделителната линия между две коренно различни политики: неолибералната на брюкселския естаблишмънт, отстояваща гарантиране „ценностите“, разписани в чл. 2 от Договора за ЕС (ДЕС), според който: „Съюзът се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинствата“; и нелибералната (каквото и да означава това), проповядвана и провеждана от управляващите в Унгария, Полша и подкрепяна от политически групи с нарастващо влияние във все повече страни на ЕС, която тълкува чл. 2 от ДЕС като зачитане традиционните християнски ценности. Досега всички опити на либералите в ЕК да се противопоставят на - както ги наричат „авторитарни лидери“, само „допринасят за укрепване на националистическите идеи на континента и скоро те могат да проникнат в самото сърце на страните-основателки на ЕС“, предупреди неотдавна френският ежедневник Le Monde.

Впрочем, и резултатите от последните проучвания на унгарската фондация несъмнено показват действителните настроения в умовете и сърцата на мнозинството европейци. Техните предпочитания са в полза на националния, не на „интернационалния“ подход, налаган от Брюксел. Или, както твърдят някои автори, изправени сме пред офанзива на консервативна революция.