Евростат: Българките са на второ място в ЕС по добро физическо състояние

Над 90% от живота на мъжете в България минава без здравословни ограничения

Животът ни е кратък, но за сметка на това преминава в доста добро здраве в сравнение с жителите на останалите страни от Европейския съюз, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. По средна продължителност на живота българите са на последно място в ЕС. Но в България жените могат да се радват на добро здраве до навършване средно на 68,9 години, а мъжете до 64,5 години.

По отношение на добро здраве българките са на второ място сред страните от ЕС, показват данните на Евростат. На първо място са жените в Малта, които достигат средно до 70,3 години без да ограничават активността си заради здравословен проблем. Мъжете в България също са в доста добро здраве в сравнение с жителите на другите страни в ЕС. Само в шест държави от ЕС мъжете достигат до по-висока възраст без да имат сериозни здравословни проблеми, като това са Словения, Ирландия, Гърция, Италия, Кипър, Малта и Швеция.

Данните на Евростат показват, че мъжете са най-зле в Латвия, където се радват на добро здраве само до навършване средно на 53 години. На второ място са мъжете в Словакия, които са в добро здраве средно до 56,6 години, а на трето е Дания с 57,1%. При жените най-зле са тези в Дания, които са в добро здраве средно до 54,6 години, а след тях са жените в Латвия с 55,4 години и Нидерландия с 56,3 години.

Жена, родена в Дания, може да очаква да изживее 65,7% от живота си без никакви ограничения на активността, в сравнение с 88,5% за жена в България, посочват от Евростат. Мъж, роден в Дания, би могъл да очаква да изживее 71,8% от живота си без никакви ограничения на дейността, в сравнение с 91,4% за мъж в България.

Решаващ въпрос е дали допълнителните години живот, придобити с увеличеното дълголетие, се прекарват в добро или лошо здраве, посочват от Евростат. Тъй като очакваната продължителност на живота не е в състояние да отговори напълно на този въпрос, са разработени индикатори за очакваната продължителност на здравето, като например години здравословен живот (наричани също очаквана продължителност на живота без увреждане). Те се фокусират върху качеството на живот, прекаран в здравословно състояние, а не върху количеството живот, измерено чрез очакваната продължителност на живота, посочват от Евростат.

Средно за страните от ЕС боят на годините здравословен живот е 62,8 години за жените и 62,4 години за мъжете. Това представлява добро здраве приблизително за три четвърти (75,4%) и четири пети (80,1%) от общата продължителност на живота съответно за жените и мъжете. За изследването на Евростат под здравословно състояние се разбира състояние без ограничение във функционирането и без увреждане. Данните са събрани на база измервания за дела на населението с и без увреждане. Но от Евростат не сравняват социалните системи в различните държави от ЕС и действащите правила за получаване на удостоверение за наличието на здравословно увреждане. Затова данните на Евростат може да са изкривени от прилаганите правила в различните държави от ЕС.

Средно за страните от ЕС броят години здравословен живот е 62,8 години за жените и 62,4 години за мъжете - разликата между половете е 0,4 години. Очакваната продължителност на живота е 84,2 години за жените и 78,9 години за мъжете, като разликата е 5,3 години. Тъй като разликата между половете е значително по-малка по отношение на годините на живот в здравословно състояние, отколкото за общата продължителност на живота, повечето от допълнителните години продължителност на живота на жените обикновено се изживяват с ограничения на активността. Следователно мъжете са склонни да прекарват по-голям дял (80,1%) от малко по-краткия си живот без ограничения на активността, отколкото жените (75,4%), посочват от Евростат.

Очакваният брой години здравословен живот е по-висок за жените, отколкото за мъжете в 19 от страните на ЕС. България е страната с най-голяма разлика между годините здравословен живот на жените и мъжете – 4,4 години. Има само още три държави, в които разликата е над три години – Литва, Словения и Полша.

Най-близо до нас са в Латвия

Живеем средно 75 години, при 84 годни в Испания

Най-дълъг е животът в Лихтенщайн

В България продължителността на живота е най-кратка.

В България средната продължителност на живота е 75,8 години, показват данни на Евростат. По този показател сме на последно място сред страните от ЕС и още няколко държави от Европа, за които от Евростат публикуват данни, като например Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Най-близо до нас по продължителен живот е Латвия със средно 75,9 години, а на трето място е Румъния със 76,6 години. От наблюдаваните от Евростат страни най-продължителен е животът в Лихтенщайн (средно 84,8 години), Швейцария (84,2 години), Испания (84 години) и Италия (83,8 години). За разлика от данните на Евростат за хора с увреждания, които зависят от правилата на всяка страна за издаване на удостоверения за наличие на увреждане и мотивацията на хората със здравословни проблеми да получат такова удостоверение, данните за продължителността на живота са доста по-точни.

Жените в България живеят средно до 79,6 години, което ги нарежда на последно място в ЕС. Най-близо до нас са жените в Унгария с 80,1 години и в Румъния с 80,5 години. Най-дълъг е животът на жените в Лихтенщайн (средно 87,3 години), Испания (86,7 години), Франция (85,9 години), Швейцария (85,9 години) и Италия (85,8 години).

Мъжете в България живеят средно по едва 72 години, което е със 7,6 години по-малко от жените, показват данните на Евростат. По-зле от нас са само мъжете в Латвия със средно 70,8 години, а веднага пред нас са тези в Литва със 72,5 години и в Румъния със 72,9 години. Най-продължителен е животът на мъжете в Лихтенщайн (средно 82,5 години), а след това се нареждат мъжете в Швейцария (82,3 години), Малта (81,8 години), Италия (81,7 години), Швеция (81,7 години), Норвегия (81,6 години) и Испания (81,2 години). Данните показват, че най-продължителен е животът в страни, където хората имат високи доходи и се хранят здравословно.

Родна статистика показва причините за стреса на българите

Почти половин България страда от недостиг на финанси

Над три милиона живеят „на ръба”

Близо 45 на сто от българите нямат пари за почивки

Над 3 млн. българи имат огромен финансов проблем и живеят „на ръба“ на оцеляването. Те са в постоянен риск по отношение на парите. Почти половината нямат заделени за внезапни неотложни разходи. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) към юни тази година. Хората признават, че категорично не могат да посрещнат непредвидени плащания за  неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др. Това означава, че при подобна ситуация трябва да прибегнат до заеми от роднини, банки или към бързи кредити.

Близо 45% от домакинствата или 2,8 млн. души, изобщо не могат да си позволят почивки извън дома.

Почти 20 на сто изпитват затруднения по вноски по кредити и плащане на сметки навреме.

Огромен проблем за семействата е и обзавеждането на дома. Към 42% не могат да си позволят смяна на остарялото обзавеждане вкъщи.

За сравнение през предишната 2023г. над 18% от населението на страната живее в тежки материални и социални лишения, посочват още от НСИ. Това означава, че се лишават от поне 7 от общо 13 показателя за водене на достоен и здравословен живот. Планираните разходи също са огромен проблем за голяма част от населението.

Освен финансите, сред водещите проблеми на българите са престъпността, имиграцията, околната среда и климатичните промени. Това сочи изследване на Евробарометър в началото на тази година. Според него 2/3 от българите или близо 40 на сто, са пряко засегнати от безработицата. Цената на живота тормози над 25%. Близо 30 на сто от сънародниците ни се оплакват от здравните грижи.

Проф. Донка Байчева, диетолог, пред „Труд news”: Начинът на хранене невинаги предопределя продължителността на живот

Здравето в напреднала възраст се дължи и на генетика. Има столетници, преживели три войни. При изследване на генома им се оказва, че не са живели прекрасно, имали си лишения и недомашно хранене, част от тях все още пушат лули с нерафиниран тютюн и пият ракийка със салатка. Има и такива от тях, които живеят в центъра на големите ни градове. Това не са само родопчани или хора, живеещи на село. Това вече е геномът.

Със сигурност стресът в големия град и активно работещите хора са подложени на много големи рискове. На тях се дължи настоящата картина на заболяемостта. Стресът е огромен фактор и за вдигане на килограми, и за отключване на автоимунни заболявания. Но бих казала, че в големия град той е водещ и на около 65 години, както са сметнали Евростат, хората умират.

Ние имаме депресии, трябва сами да си помогнем, защото щастливите хора живеят повече.

Иначе имаме добро здравеопазване, друга държава в Европейския съюз едва ли може да се похвали с толкова лесен достъп до специалисти. Мои съученици в чужбина се връщаха, за да се лекуват тук.

При нас лекар специалист е лесно достъпен, там това не може да се случи. Аз съм от лекарско семейство и твърдя, че това е така.

Д-р Любомир Балабански, молекулярен генетик, пред „Труд news”: Внезапната смърт при българите е следствие от липса на здравна култура

Щом Евростат е достигнал до тези изводи явно има резон. Но това говори за относително здрави хора в напреднала възраст, които обаче умират около 70-годишна възраст.

Аз знам за статистика, която дълги години показа, че България е на първо място по сърдечно - съдови усложнения, инсулти и инфаркти. Те в повечето случаи са животозастрашаващи и могат да доведат до внезапна смърт. Това е част от ниската здравна култура на българите.

България е с най-ниската продължителност на живот в Европейския съюз. Така че тази статистика по-скоро е в противоречие с настоящата. Българите, за съжаление, умират рано в сравнение с връстници в други европейски държави. 

Аз написах научна дисертация за столетниците в България. От тази гледна точка също сме на едно от последните места. Това беше мит за мен, защото вярвах, че у нас има доста  столетници. Видя се обаче, че в последните години варират едва между 250 и 400 души. Оказва се, че реално малка част от населението достига до напреднала възраст, било то столетие или девета декада. Има тенденция повече столетници да се намират в селата. Планинските области имат по-висока честота столетници.