- Госпожо Радева, застрояването на градинките в столичния район „Младост“ е топ тема през последните седмици. Хората са недоволни, защото искат зелени площи, но терените са частни, а инвеститорите са в правото си да строят. Как ще се реши този заплетен казус, така че всички да са доволни?

- В момента главният архитект на София извършва проверка на зелените площи в района. Ще разгледаме всяка ситуация поотделно и ще търсим конкретно решение. Не можем да сложим всички обекти под общ знаменател - при междублоковото пространство между 19-и, 20-и и 21-ви блок в „Младост 1“ разрешението за строеж не е съгласувано с „Топлофикация“, в други случаи документите на инвеститора са изрядни и той е в пълното си право да строи. Според ситуацията ще търсим възможност да обезщетим собственика, като му предложим нов терен. Така едновременно ще можем да защитим както интереса на жителите в квартала, като запазим зеленото пространство или детската площадка, така в същото време ще дадем възможност инвеститорът да осъществи плановете си върху имот, който не засяга публичния интерес.

Например ако става въпрос за междублоково пространство и собственикът иска да строи в частта, обърната към градинка или детска площадка, ще търсим начин да му дадем терен от другата страна на блока. Трябва да се гледа всяка конкретна ситуация и да се стремим да изнесем частния имот в посока на улица или в посока на сенчестата част на блока, така че да е максимално отдалечено от съществуваща детска площадка и да не засяга зелената площ.

- А ако собственикът на терена не се съгласи?

- Нямаме законов механизъм, през който да задължим инвеститорите да се съгласят. Надяваме се и те самите да оценят обществените недоволства и да приемат нашето предложение. Вярвам, че Столичната община ще направи всичко възможно, за да се постигне решение, което да удовлетвори и двете страни.

Вариантът да се започне процедура по отчуждаване на терена не е невъзможен, но е най-неприятен и е свързан с много големи финансови средства за общината. Подобно решение не е в полза на никого, затова залагам на разума на всеки засегнат инвеститор, защото все пак собствениците не са странични наблюдатели, а са участници в случващото се и сами виждат общественото недоволство.

- Не се ли нарушава така техният интерес?

- Намираме се пред много деликатна ситуация - и двете страни в спора са прави. Затова трябва да разчитаме на диалог. Темата със застрояването на зелени площи е много болезнена. След 2007 година, когато ГЕРБ пое управлението на града, започна да се води различна политика относно зелените пространства. Столичната община има ангажимент да предоставя терени за детски площадки, за градинки. Истината обаче е, че сме носители на едно лошо наследство. След реституцията на терените през 1997г одина бяха раздадени много общински имоти. Затова сега се сблъскваме с подобни ситуации. Подробните устройствени планове могат да уредят застрояването в районите и да осигурят зелено пространство, но не и да променят собствеността на терените.

- Преди години Законът за замените на земи, гори и собственост решаваше подобни казуси, но беше забранен.

- Законът за заменките не е удачен вариант, с който да се действа при такива ситуации. Той беше отменен, защото създаде изключително порочна практика, която продължаваше до 2007-а г. Ако се върнем към него, сякаш отваряме кутията на Пандора.

-Не трябва ли да има друг законов механизъм, който да регламентира подобни ситуации?

-За себе си съм убедена, че подробните устройствени планове са най-добрият такъв механизъм. В тях се описва много детайлно какво е бъдещето на всеки терен - какво ще се застроява, коя част от имота е определена за детска площадка, коя за градинка. Този план се изготвя и се представя публично пред живеещите в района. Следват серии обществени обсъждания, на които гражданите могат през становища и възражения да изразят позицията си. Общинският експертен съвет ги разглежда и на база на закона взема решение дали да ги одобри, или да не се съгласи с тях. Наблюденията ми след 2007 г. показват, че над 50% от възраженията на гражданите се удовлетворяват изцяло, а може би още 30% - частично, заради някоя законова норма, която не позволява възраженията да бъдат приети в пълния им обем.

Това е най-ефективният метод - изготвяне на подробен устройствен план, който да стъпи на общия устройствен план на града. По този начин с режим за озеленяване и ТГО да се запазят зелените площи.

- Защо обаче ставаме свидетели на обратното?

- За конкретния случай в „Младост“ разбирам от гражданите, че те не са присъствали на обществените обсъждания. Не са знаели за тях и не са имали възможност да изразят възраженията си. Дали позицията им е щяла да бъде уважена или не - не знам. Не мога да се ангажирам с подобни хипотези. Проблемът идва от факта, че са имали възможност да изразят позицията си и възраженията си, но са я пропуснали.

Доколкото познавам процеса с подробния устройствен план на „Младост“, присъствала съм на част от обсъжданията и знам, че те се провеждат при пълна зала в читалището зад пазара на „Младост 1“. Обикновено има голям интерес.

Подобряването на механизма за обсъжданията е една от стъпките за решаването на проблема. Хората трябва да знаят, че гласът им може да бъде чут. Работна група работи по промени в наредбата за организация на обществените обсъждания. В момента информация за тях може да се намери на информационните табла на районното кметство, разлепват се обяви и т.н.

Създадохме и нов механизъм - включваме електронните пощи на домоуправителите на етажните собствености в един списък и им изпращаме информация за предстоящите планове, промени и обсъждания.

- Това ли е начинът за решаването на проблеми от подобно естество?

-Да. Хората трябва да участват по-активно в обсъжданията. Всеки трябва да е наясно какво се случва в района му. Ние се опитваме да удовлетворим всички желания, но е задължение на всеки гражданин да се интересува и да изразява позицията си. Само така може всички да са доволни.

Само чрез подробните устройствени планове можем да запазим зелените площи. А как да ги запазим - това казваме всички ние по време на обществените обсъждания.

Нашата гостенка:

Лорита Радева е председател и член на постоянната комисия по устройство на територията, архитектурата, достъпната среда и жилищната политика към Столичната община от 2007 година. Тя завършва висшето си образование в Беларуския политехнически институт в гр. Минск, Беларус, със специалност инженер-механик.

Има магистърска степен по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство и е магистър еколог от ХТМУ-София, където е завършила специалност "Опазване на околната среда и устойчиво развитие".