Иван Бърнев е от онези актьори, участвали в такива филми, които карат зрителя да остане прикован на мястото си и след финалните надписи, за да остане насаме със собствените си мисли. 

Точно такава е и най-новата лента „Васил“, която е българо-испански проект. Главната роля е поверена на Бърнев, който влиза в образа на българин-емигрант с перфектни умения да затрудни всеки един играч на табла и бридж. Но и мечтател...

Филмът тръгва по кината у нас на 27 януари. За испанските емоции, за наградата във Валядолид и за киното като хазарт, пред "Труд news", говори Иван Бърнев. 

- Г-н Бърнев, как избраха Вас за ролята на основния персонаж във филма „Васил“, след като първоначално е била друга концепцията за това как трябва да изглежда главният герой?

- Мога да прехвърля всички тези ексклузивни права върху това нещо на режисьорката Авелина Прат, защото нейно беше решението да избере мен. Разбира се, с помощта на продуцентката Мириам Порте. Двете пристигнаха в България, където се проведе и самият кастинг, и тогава се видях с тях. Дали са рискували или не, не зная, решили са, че моето лице би могло да бъде Васил. Аз обаче не си представям как би се развила историята, ако друг човек го беше изиграл, не заради друго, а защото го прегръщам като моя си герой. 

- Филмът беше ли представен вече в Испания?

- Да, там той се задържа 8 седмици. За един такъв по-малък филм, без много бюджет, е голямо постижение в Испания. Там бе пуснат по кината на 4 ноември. На фестивала SEMINCI във Валядолид, с моя колега Карра Елехалде, си поделихме награда за „Главна мъжка роля“. След това представихме филма във Валенсия и Мадрид. Това, което усетих по време на фестивала, а и след като презентирахме филма в различни градове, мога да кажа, че много ги е развълнувал и докоснал. Освен това хората са разбрали историята.  

Иван Бърнев с екипа на филма на фестивала SEMINCI във Валядолид

- Помогна ли Ви това, че по време на кастинга, бяхте успял да научите двете си сцени на испански език?

- О, да. Имах спокойствието да го науча от това, че играя емигрант и не е задължително да бъде перфектен испанският. Но си казах, че този испански все пак трябва да бъде толкова добър, че гледайки го самите испанци, да не се занимават с това как го говоря, а да погледнат притчовите истории, които героят разказва и това, което изразява самият той. Имах комфорта на този COVID, който отложи снимките поне с година и половина. Така намирах спокойствие да науча репликите на испански. Също така слушах и звукови файлове, за да чуя произношението. В продължение на едно лято научих испанските реплики, после ги позабравих, защото снимките пак се отложиха. След това за втори път тръгнах да ги опреснявам, пак се отложи всичко и на третия път вече стана. Отидох в Испания, научил целия сценарий, тъй като всеки ден имаше снимки за различни сцени. От екипа имаха удоволствието и респекта, като чуваха, че се справям добре с езика, но до там. После от значение всъщност е как се справяш в актьорските сцени. Резултатът е налице, може би е могло и по-добре да се получи, но в този случай съм доволен от резултата. Щастлив съм, че си партнирах с Карра Елехалде и че срещнах Авелина Прат.

Иван Бърнев с Карра Елехалде

- Изпитвате ли притеснение, когато играете рамо до рамо с чужд колега или имате самочувствието, че и Вие самият сте на високо ниво?

- Вълнението ми се свежда до това, че винаги, когато отидеш на снимки, особено първите дни, се вълнуваш. Независимо дали съм в България, с познат режисьор, или пък с чужд екип. Вълнението го има. Имал съм и други главни роли, които съм играл извън България, визирам чешкия филм “Обслужвал съм английския крал” (там Иван Бърнев играе главния персонаж Ян Дитйе). Там за първи път играх с чужд екип и режисьор. Затова притеснението дали съм на тяхното ниво сега не седеше на преден план. Давах си сметка обаче, че си партнирам с много големи майстори и добри артисти, и не можех да неглижирам нещата и да не бъда на ниво. 

- Снимали сте „Васил“ през 2021 година в разгара на COVID пандемията.  Имаше ли нещо специфично тогава по време на снимачния процес?

- Точно по това време COVID беше в най-жестоката си вълна. По 10 000 човека на ден бяха заразени, обявяваха и много починали. Преди да започнат снимки, всеки ден се правеха COVID тестове в една палатка и на терен се ходеше постоянно с маски. Всички хора от екипа носеха специални наръкавници с различен цвят – розови, жълти, сини, което ги разпределяше от кой точно район на снимачната площадка са – дали са осветители, оператори и т.н. Всичко това беше направено, за да не се смесват хората през цялото това време на снимки. Е, по време на обедната почивка се събирахме заедно, но дори и там масата беше разделена с отделни пластмасови прегради. 

- Във филма сте играч на бридж и шах. В живота "подхлъзвал" ли сте се по хазарта?

- Опитвал съм, но не е моето. Носело ми е някаква моментна радост от това, че е вид игра и има заложени средства, но по никакъв начин не ме е дърпало да го правя пак и пак, или пък да залагам по-големи суми. Това, по което се „подхлъзвам“ е да ме поканят в различни неща, в които да снимам, да играя. Това е моят хазарт. 

- От „Стъпки в пясъка“ до „Васил“, каква е равносметката Ви?

- Генералната ми равносметка е, че продължавам да имам желание за тази професия. Колкото и опит да си натрупал пред камера и това да ти дава някакво самочувствие, то нищо не ти помага, когато застанеш пред камерата, освен да бъдеш автентичен и спонтанен, като за първи път. Големият опит, който има човек, се свежда до това да те доведе до камерата или да научиш чужд език, реплики и да опознаеш ролята, но след това пак си оставаш само ти, като за първи път. Това е най-красивото в нашата професия.