400 хореографи разнасят славата на ВСУ "Черноризец Храбър" у нас и по света

Във века на технологиите и изкуствения интелект общуването с компютрите все по-често измества социалните контакти. Тенденцията отчитат специалисти от цял свят. А у нас пример за създаване на баланс между новото и традиционното хуманитарно знание е Варненският свободен университет "Черноризец Храбър", който тази година чества 30 години от основаването си.

Висшето училище поддържа бутикови специалности в областта на музикалното и танцовото изкуство - "Хореография" и "Изобразителни изкуства - Моден дизайн", чиято мисия е не само да подготвят успешни кадри, но и да градят личности. "Те са перлата в короната на университета. Един от недостатъците на висшето образование днес е духовното обедняване. Без да противоречим на съвременните тенденции, сме приели мисията да запазим човешкото в човека въпреки машините", обяснява проф. д.ик.н. Анна Недялкова, председател на Настоятелството на ВСУ "Черноризец Храбър".

Сред най-ярките перли е специалност "Хореография", създадена преди 25 г. по нейна идея. "Имах големия шанс да познавам видни варненски творци като Петър Ангелов, Милко Коларов, Владо Иванов, Росен Радоев, Милко Божков. Исках да станат част от делото на университета и те приеха", припомня проф. Недялкова. Пионерите привличат свои колеги от страната като класиците проф. Петър Луканов, акад. Николай Кауфман, доц. Петър Григоров и др. Обучението стартира на 18 ноември 1995 г. "В онзи ден 23 усмихнати младежи застанахме пред светилата проф. Луканов, проф. Ангелов и акад. Кауфман. Приемът и до днес става с кастинг, дори и кандидатите да са завършили профилирани училища", гордее се възпитаничката на първия випуск хореографи във ВСУ, настоящ преподавател и научен секретар на катедра "Изкуства" доц. д-р Мария Кърджиева.

Близо 400 са студентите, завършили специалностите "Българска народна хореография" и разкритата 10 г. по-късно "Съвременен танцов театър". Те разнасят славата на ВСУ у нас и по света. Сред тях са ръководителите на ансамбъл "Добруджа", на детските състави "Чудесия" - Пазарджик, и "Северняче" - Попово, на няколко състава в столицата и още много в цялата страна. Мнозина предават наученото в детски школи и училища по изкуствата. В "звездния" отбор са работещият за "Уолт Дисни" Боян Белокапов, Радослав Иванов, в чиято школа в Берлин български хора танцуват 200 души, певицата Николина Чакърдъкова. След разкриването на филиал на ВСУ в Смолян родопската фолклорна магия естествено се обединява с тази на Североизтока.

Публиката се докосва до нея чрез гордостта на университета - Академичният танцов театър. Той е създаден през 2008 г. на базата на съществуващия студентски фолклорен ансамбъл "Академика". В 10-годишната му история блести съвместната с ансамбъл "Варна" постановка "Де гиди вино червено" с хореография и режисура на Петър Ангелов и музика на Николай Кауфман. Първият по рода си у нас музикално-драматичен спектакъл е удостоен с националната награда "Кристална лира". Това мотивира преподавателите и академичното ръководство да създадат новата формация.

Дело на танцовия театър са любимите за варненската публика концерти за 3 март, осъществявани с подкрепата на Община Варна. Входът за тях е свободен, а залата се пълни часове по-рано. "Възпитаваме родолюбие. Темата в сценария е винаги силна, красива, следваща завета - България. А неповторимата елегантна техника на движенията е почеркът на проф. Петър Ангелов, основател на варненската фолклорна школа, недостижим танцьор, режисьор и преподавател", споделя доц. Кърджиева. В  танцовия театър участват само студентите по хореография, които репетират по 3 часа 4 пъти седмично. В момента те са 10 мъже и 10 жени. Но на сцената не са сами, защото във всяка изява се включват и бивши възпитаници заедно с техните ученици.

"Не сме обърнати само към миналото, а отчитаме, че фолклорът има пряка връзка с качеството на образованието. Той създава богат набор от меки умения като работа в екип, лидерство, отговорност за колективния резултат от труда. Студентите ни избират да учат "Хореография", защото носят в себе си танца", убедена е проф. Недялкова. За да насърчи талантите, академичното настоятелство е учредило стипендии, които покриват 80% от таксата им за обучение.

В условията на пандемия те отново доказаха, че могат да бъдат фактор за съхраняване на менталното здраве на хората. Миналата година онлайн спектакълът на Академичния танцов театър събра над 10 000 зрители от цял свят в мрежата. Извън репетициите студентите са издирили непознати досега текстове на народни песни, танци и обичаи. Откритията им са издадени в сборник, а резултат от изследването са и серия от видеа за традициите от зимния празничен цикъл, които младежите направили по собствена инициатива.

"Нашият университет е място, където изкуството се чувства комфортно, защото не изповядва комерсиални цели", категорична е доц. Кърджиева. Тя припомня, че в криза държавата трябва още по-активно да подкрепя културата, която единствена може да излекува пострадалите от социалната изолация. Това е смисълът на многобройните творчески форуми, провеждани ежегодно във ВСУ "Черноризец Храбър". Следващата цел е проектът "Академичната памет на Варна", който включва и виртуален музей. В него ще бъде изложен богатият гардероб от сценични костюми на университета, част от който са носиите, спасени при закриването на ансамбъл "Варна" през 1991 г.

Студенти се радват на срещи с велики творци

Студентите на ВСУ "Черноризец Храбър" имат уникалната възможност да общуват с велики творци чрез инициативата "Нашите духовни спътници". Гостували са им Георги Георгиев-Гец, Васил Михайлов, Стефан Цанев, Дамян Дамянов, Стефан Данаилов, Хайгашот Агасян и др. Сред любимите гости е бил Валери Петров, чиито две последни стихосбирки финансира ВСУ.

"Такива срещи преобразяват младите хора. Успяхме да променим отношението им към университета. Доказателство са разкошният парк, направен по техен проект и творбите им по стените в коридорите. Работим за създаването на силни личности, но ни се налага да се борим и с "подводни камъни", не крие проф. Анна Недялкова.

Като недостатъци на системата тя посочва не един пример за дискриминация на студентите в частните  университети, както и пенсионирането наа преподавателите на 65 г. "Един творец на 40 г. излиза от сцената, но може да предава опита си още дълги години. По света свалят шапка на Стоимен Стоилов, Милко Божков и други автори на безсмъртни творби. Намираме и ще намираме формули да ги държим близо до студентите, но не е лесно", признава проф. Недялкова.