Националният план за възстановяване и устойчивост стана повод за остри сблъсъци в новия парламент и извън него през последните дни. Какво всъщност предвижда този документ, който трябва да бъде внесен в Брюксел до 30 април. Какви трябва да са българските приоритети, за да извлечем максимална изгода от предлаганото европейско финансиране по този нов антикризисен механизъм. Известният икономист и финансист Румен Гълъбинов дава отговор на тези и на други въпроси специално за читателите на в. „Труд“.

- Г-н Гълъбинов, през последните няколко дни Националният план за възстановяване и устойчивост стана повод за остри реплики и сблъсъци в току-що формирания нов 45-и български парламент. Защо се стигна до тази ситуация?
- Струва ми се, че през последните дни въпросът се политизира прекалено. А трябва да се вникне в същността на предложения документ и доколко той ще ни помогне, ако бъде приет, за по-бързо излизане от кризата с COVID-19 и за съживяване на икономиката. Важно е да се разбере, че Планът за възстановяване и устойчивост е продължение на евроинтеграцията на България за излизане от кризата. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подпомогнато възстановяването на европейските страни след COVID-19, като по плана за възстановяване и устойчивост Next Generation EU за 750 млрд. евро, България може да получи безвъзмездно над 12 милиарда лева (6,2 млрд. евро). Тези средства ще подпомагат държавата ни за справяне с икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19, като същевременно икономиката ни ще осъществи екологичния и цифровия преход, за да стане по-устойчива и издръжлива. Това е възможност да се направят важни реформи и инвестиции, с които в следващите години да се постигне реално възстановяване и догонващо развитие на страната ни. На практика, планът е начин за създаване на условия за ускорен икономически растеж, разкриване на нови работни места и дигитална трансформация на икономиката.

- Какво всъщност се изисква от нашата страна?
- Приоритетите на плана го правят важен стратегически документ за държавата ни в средносрочен и в дългосрочен аспект. За да получим подкрепа от механизма за възстановяване и устойчивост, от България се изисква да изготви съгласуван пакет от реформи и инвестиционни проекти, обхващащ шест области на политиката от европейско значение: екологичния преход; цифровата трансформация; интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и работните места; социалното и териториалното сближаване; здравето и устойчивостта; политиките за следващото поколение, деца и младежи, включително образование и умения.

- Обявяват се срокове за внасяне на документа в ЕК до края на април - по-точно до 30 април. Чуха се и гласове отпреди седмица, че планът за използване на грантове и заеми от ЕС в размер на 12 млрд. лв. трябва да бъде внесен от следващото правителство - редовно или служебно. Но в неделя премиерът в оставка Бойко Борисов обяви, че ще отиде в парламента на 21 април и ще представи Плана. Вашият коментар?
- България трябва по правило до 30 април 2021 г. да представи своя план за възстановяване и устойчивост с програми за реформи и инвестиции до 2026 г. Ако планът ни бъде одобрен през 2021 г., тогава ще можем да получим предварително финансиране в размер до 13% от безвъзмездните средства и заемите. Това са около 700 млн. евро, които едва ли ще са голям фактор за справяне с кризата. Трябва да се знае също, че останалата част от средствата ще се изплаща в зависимост от постигането на договорените междинни и крайни цели.

- Как ще става финансирането на Плана?
- Европейската комисия ще дава пари, от които 1/3 ще са директни заеми към правителствата, а 2/3 ще са грантове, т. е. безвъзмездни средства. Но ЕК ще вземе всичките тези 44-45 милиарда за тази година на заем! От които всяко правителство ще връща директно (като вноски по кредит) 1/3 от получените пари, а останалите 2/3 пак ще се връщат, но не като вноски по кредит, а чрез увеличени вноски на всяка страна в бюджета на ЕК. Затова и ЕК иска гаранции от парламентите на всички държави, а относно вноските - когато „лидерите“ се споразумяваха за този План, те се договориха, че ще има увеличение на регулярните вноски. Т. е. всичко е заем - директен или не, а ЕК е само посредник, който ще го договори и преразпредели между страните от ЕС.

- В този план са записани основните приоритети - за какво ще се харчат парите. Възможно ли е тези приоритети да претърпят някакви корекции?
- Основните изисквания към плана се отнасят до екологичните и цифровите цели на ЕС, като се препоръчва с приоритет да се ползват инвестиционни проекти с висока проектна готовност, за да се създават нови работни места и да се укрепват икономическата и социална устойчивост на икономиката, както и териториалното сближаване. Ефективният принос за екологичния и цифровия преход са предварително много важни условия за положителна оценка на плана ни. Най-малко 37% от отпуснатите по плана средства трябва да подкрепят екологичния преход, а най-малко 20% - цифровата трансформация. Освен това всички мерки, включени в плана ни, следва да са съобразени с принципа за ненанасяне на значителни вреди, за да се защитят целите на ЕС в областта на околната среда.

- Какви други изисквания са поставени пред страната ни, извън чисто икономическите?
- Важно е да се отбележи, че България ще трябва също така да гарантира, че в страната ни са въведени подходящи системи за контрол за предотвратяване, разкриване и отстраняване на корупцията, измамите и конфликтите на интереси.

- Какви сценарии са възможни оттук-нататък? И има ли риск, ако не се спази срока, да загубим пари? Доколкото ми е известно има и други държави-членки, които също още не са готови.

- Към момента има вероятност изпращането на плана ни в Брюксел малко да се забави, което обаче не би следвало да се превръща в проблем, стига да съумеем правилно да го коригираме и допълним. Трябва да се възползваме максимално, защото това е безпрецедентна възможност да подкрепим възстановяването си от кризата и да предприемем екологичен и цифров преход на икономиката по приобщаващ начин. Време е да положим всички усилия и да се съсредоточим върху изготвянето и представянето на амбициозен национален план за възстановяване и устойчивост, за да започне да тече паричният поток към страната ни още през тази година.

- Каква трябва да е основната ни цел?
- Като основна цел на плана ни трябва да е конкретно икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията. В дългосрочен план България е необходимо да постигне конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските и да постигнем зелена и цифрова трансформация, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Очевидно е, че с този план се поставят цели със значително финансово обезпечение, затова е важно той да отговоря на вижданията на обществото за начина, по който трябва да бъдат адресирани структурни проблеми в страната ни. Чрез плана можем да реализираме зелена и дигитална трансформация у нас, така че да създадем една модерна и конкурентоспособна икономика с грижа за здравето на хората и природата.

- По сегашния вариант на Плана са работили над 200 души - експерти и специалисти от различни области. Това дали е достатъчно?
- България има потенциал да бъде лидер, а не вечно изоставаща от останалите държави в ЕС, затова приоритетно трябва да инвестираме в екологична, иновативна и устойчива икономика. Благодарение на плана България няма да продължава да бъде страната с най-високи нива на въглеродна интензивност на икономиката и на енергийна бедност. Вземането предвид на мненията на експертите от всички заинтересовани страни е необходимия баланс за успех. Включването на широк кръг от заинтересовани страни в консултациите сега ще е определящо за изготвяне на отговарящ на обществения интерес финален вариант на плана.

- Получава се някаква абсурдна ситуация - партиите, които не са участвали в предишното управляващо мнозинство, критикуват плана, а правителството (в оставка) им отговаря, че няма как да харесват нещо, защото не са го видели и прочели...
- Последната версия, която е известна, е от 16 април. В тази версия има три варианта. Единият е след обсъждане Планът да се приеме във вида, в който е. Вторият вариант е евентуално да се предизвика пак обществено обсъждане и да се нанесат промени, корекции в рамките, примерно, на следващите две седмици. Третият вариант, за съжаление като най-неблагоприятен, е да се пренапише изцяло и наново този План. Но това със сигурност ще отнеме доста повече време - минимум още един месец. Това ще удължи срока за представянето му, удължава се хипотетично и срокът за разглеждането и одобрението му. А ние се надяваме от втората половина на годината, от третото тримесечие, да можем да получим одобрение и да разчитаме на първите траншове. При третия вариант това означава, че реално ще можем да разчитаме на финансиране чак от четвъртото тримесечие. Не знам какво ще бъде решението на политическите фактори, като за предпочитане е експертите да имат повече думата и това обсъждане да бъде техническо и експертно, отколкото изцяло политическо.

- Според анализ на Института за пазарна икономика консенсусът около преработването и одобряването на плана за възстановяване ще се превърне и в тест за възможността за ново управление. Заедно с това, неизбежното „бързане“ с преработката на плана може да се превърне в катализатор за незабавен порив за структурни реформи още в първия месец на едно ново управление. Вашият коментар?
- Да, възможно е това да е един пробен камък. Тъй като постигането на съгласие по този План ще покаже дали имаме и една приемственост от гледна точка на запазване на нашия национален интерес. А той е да се възползваме от тази уникална възможност, която ни се предоставя, за да можем да използваме европейските средства в процеса на възстановяване - икономическият растеж да започне поне от средата на тази година и да минем на положителна територия като ръст на БВП.

- В националния план са заложени цели като „позеленяване“ на икономиката, дигитализация, саниране на сгради и т. н. Но под позеленяване на икономиката се разбира и постепенният отказ от въглищните централи у нас. Как трябва да отстояваме националните си интереси в тази област?
- Това представлява един баланс на нашите енергийни мощности във времето - трябва да се случи в следващите години - 2026-а и 2030 г. Важно е да се отчете възможността ни като държава да осигурим този преход. България има интерес от „Зелената сделка“ особено в енергетиката. Има осигурено финансиране по програмите на ЕС за периода 2021-2027 г. Ще получим допълнително средства за „зеления“ преход. Съчетано с дигитализацията на икономиката - тези две неща вървят заедно - това би могло да донесе удовлетворяващ резултат за нас. За да запазим в енергийния си микс възможността за плавно преминаване към едно такова „позеленяване“ на енергетиката и да избегнем евентуални шокове, които биха дошли от недобро планиране.

- В условията на ново управление и нов парламент, възможна ли е според вас ревизия на основни досегашни приоритети - например членство в Банковия съюз, в т. нар. чакалня за еврозоната и др.
- Приоритетите на България винаги са били свързани с членството ни в НАТО и в Европейския съюз. Като естествено продължение на евроинтеграцията се явява както Плана за възстановяване и устойчивост, така и постепенното ни присъединяване към еврозоната, за да станем пълноправен член. И с хоризонт 2024 г. да се разплащаме с евробанкноти и евроцентове в България. В този смисъл едва ли е нужно, едва ли трябва да има някаква промяна в тези приоритети. А членството ни в еврозоната минава през Банковия съюз и се осъществява по новите правила на еврогрупата. Тъй че посоката е ясна и не би следвало да има някакви резки завои.

Нашият гост
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.