Чувствителният въпрос за общата история е на път на изчезне от разговорите между България и Северна Македония във връзка с условията за вдигане на ветото за преговорите с ЕС, което страната ни наложи на Скопие. 

Това става ясно от документ с инструкции, изпратен от българското правителство на постоянния представител на България в ЕС Румен Александров, за който съобщи БГНЕС. Според агенцията в документа е налице и намерение за непридържане към Рамковата позиция на България от октомври 2019, подкрепена с декларация на Народното събрание и от два Консултативни съвета по националната сигурност при президента (изпълнението на Договора за добросъседство ще представлява част от условията, приложими в преговорите, а провеждането на първата Междуправителствена конференция ще бъде обвързано с постигането на реален напредък при изпълнението на Договора).

В документа се твърди, че някои елементи от този протокол все още изискват политическо решение и той трябва да бъде одобрен от българския парламент преди неговото подписване от Съвместната междуправителствена комисия. България информира страните партньори, че Съвместният протокол следва да съдържа краткосрочни и дългосрочни мерки за изпълнение на Договора за добросъседство, разделен на теми 1+4:

- Спазване на правата на българите в Северна Македония.

- Реабилитация на жертвите, репресирани от режима в Югославия заради самоопределянето им като българи

- Мерки за превенция и наказание срещу езика на омразата и дискриминацията, използвани по отношение на българите в Северна Македония

- Опазване на културното и историческото наследство на българите в РСМ, в това число чрез постигане на напредък в Съвместната историческа комисия между двете държави, и отразяването му в учебниците.

- Мерки за избягване на неоснователни териториални и други претенции срещу България.

Краткосрочните мерки трябва да включват действия, свързани с реален напредък по отношение на изпълнението на Договора, който би могъл да се постигне при наличие на политическа воля от страна на Скопие.

България продължава да търси политически консенсус по времевата рамка за включване на българите в конституцията на Северна Македония като гаранция за защита на техните права.

София се нуждае от ефективни гаранции, включени в Преговорната рамка, с цел превенция срещу евентуално прекратяване на действието на протокола от страна на Скопие.

България настоява този протокол и позоваването на официалния език на РСМ да бъдат включени в преговорния процес по присъединяване към ЕС преди постигането на по-нататъшен напредък.

По отношение на дългосрочните мерки София настоява те да бъдат прилагани през целия процес на присъединяване към ЕС.

България призовава страните-членки за постигане на устойчиви и предсказуеми дългосрочни решения по този въпрос.

Всички бъдещи процедурни стъпки, свързани с процеса на присъединяване на РСМ, ще трябва да бъдат одобрени от Народното събрание.

В случай, че Френското председателство представи свой ревизиран проект на Преговорната рамка, България ще го анализира внимателно и ще го представи пред компетентните институции. В решението си ще се ръководи от Общата рамка, одобрена от Народното събрание и Консултативния съвет по национална сигурност.

Какво казва официалната Рамкова позиция на страната ни?

Основно място в Рамковата позиция на страната ни по спора с РСМ има темата с обективизирането на общата история и прекратяването на фалшификациите, касаещи общи исторически фигури и събития. Изрично упоменати условия за насрочване на първа Междуправителствена конференция е намирането от страна на Смесената историческа комисия на договорени исторически наративи за Гоце Делчев, Илинденското въстание и ВМРО/ВМОРО, както и приемането на план-график от страна на властите в Скопие за промяна на учебниците по история, в които да бъдат вписани договорените наративи. Освен това, се предвижда и договарянето на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност. Не на последно място е и условието при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет, да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Историческата комисия текстове. Изрично упоменати предварителни условия са и задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание; задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия; предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, - например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.

В по-общ аспект, ясно упоменато условие за одобрение на Преговорната рамка от страна на България е и добросъседството да фигурира като хоризонтален критерий в рамките на целия процес на присъединяване на РСМ. Ако по същество съдържанието на постигнатия компромис е изпразнено от основните елементи на досегашната българска позиция, особено в частта ѝ, свързана с историческите въпроси, това би имало фатални за националните ни интереси последствия.