Ким Мехмети, писател и правозащитник от Северна Македония, пред „Труд news“: Белградски “работилници” фабрикуваха нови народи и езици

В Скопие продължават споровете около вписването на българите в конституцията, наред с останалите етнически общности. Албанците са вписани в конституцията, но какво е да си албанец в Северна Македония? На какво се дължи македонската антибългарщина? По тези и други въпроси разговаряме с писателя и правозащитника от Северна Македония Ким Мехмети, който е от албански произход.

- Здравейте, господин Мехмети. Ким, ти беше неотдавна в София. Това е хубава новина, защото не знам да идваш често у нас. Каква беше целта на визитата ти?
- София е град, който много обичам. Това е градът на много и хубави мигове от моята младост. Последното ми идване се дължи на моята посветеност към идеала да се възстановят мостовете на културно сътрудничество между албанския и българския народ, особено сътрудничеството в областта на литературното творчество. А строителите знаят, че мостовете са най-трудни за изграждане. Това най-добре знаем ние, албанците, които като „самотен“ народ на Балканите, като етнос, който няма други близки роднини нито по кръвна, нито по езикова близост, винаги сме копнеели да прескочим тази наша самотност, да общуваме със своите съседи, да им разкажем самите ние за себе си, поради което сме били принудени да учим техните езици, така че всеки албанец, заедно със своя майчин език, да говори на езика на съседните ни народи. Може би тъкмо поради тази нужда да изграждаме мостове на сътрудничество с другите народи наоколо, при нас, албанците, се величае митът за оцеляването, според който в основите на мостовете трябва да вградиш най-доброто, което имаш. Значението на мостовете се доказва и с това, че по време на войни неприятелят първо руши тях. С това нанася най-голямата вреда - пречи да комуникирате помежду си, а и с другите. Значи, пречи да пренасяте по-нататък истината за себе си и за другите. Знаейки за историческата близост и сътрудничество между албанския и българския народ, има хора, които са „инвестирали“ в минирането на мостовете на приятелство между нашите народи. Стигна се до това по време на Титова Югославия Белград да направи всичко, за да покаже албанците и българите като неприятели, които сближава само омразата към македонците и турците. Ето защо, искам да допринеса за „обновяването“ на повредените мостове на сътрудничество и приятелство между нашите народи и преди всичко в областта, към която и аз принадлежа - литературното творчество. Затова дойдох в София, за да потърся контакти с издателски къщи и да видя какви са възможностите за превод и издаване на книги на наши писатели.

- Ким, познаваме се повече от четвърт век и знам, че винаги си бил ангажиран с това българо-албанските отношения да се развиват. На какво се дължи тази привързаност, дали пък нямаш някоя българска връзка? Или мислиш, че българите и албанците са исторически свързани?
- Знам, че моят и българският народ са свързани с близко сътрудничество в миналото. Но тази истина е скривана от мъглата на лъжливата сръбска пропаганда, на която това сътрудничество и близост u пречеха. Знам, че в миналото много интелектуалци албанци са намирали убежище в София и че българските революционери винаги са протягали приятелска ръка към своите единомишленици в Албания. Също така знам, че цялото това някогашно сътрудничество беше преднамерено прикривано от антибългарските и антиалбанските белградски лаборатории. В името на това приятелство между моя и българския народ още като млад съм настоявал да се утвърждава истината за близостта и общите дела между албанския, българския и хърватския народи. За съжаление, те бяха прекъснати след Втората световна война, когато част от балканското пространство остана под чадъра на белградските „работилници“ на истината, които фабрикуваха не само измислени и лъжливи истории, но и нови народи и езици. Тези „работилници“ произведоха и голямо количество омраза към албанците и българите, както и лъжливия разказ за миналото на народите, които живеят тук. Но на народите може и да им промениш и заличиш истината, която пише в книгите по история, но паметта им не можеш. Не можеш да скриеш разказа на моите предци за времената, когато са били принудени да бягат в България, за да спасят главите си от сръбските ножове. Това е изтрито от историческите книги от белградските „работилници“ за лъжи, забравяйки, че истината остава завинаги записана в паметта на живите и в мълчанието на гробищата оттатък Ниш, където са заровени костите на прокудените албанци по време на балканските войни. Още като млад съм се чудел защо на нас, албанците, ни представяха българите като неприятели, когато от моите деди слушах за сръбските войници, убивали невинни деца и жени. Но никога не чух, че същото това са правели българите. Това ме мамеше да навляза по-дълбоко и да схвана, че, за да скрият своите злосторства над албанците, белградските производители на лъжи - между които най-продуктивни са Сръбската православна църква и Сръбската академия на науките и изкуствата, направиха всичко, за да може ние, албанците да бъдем „приятели“ с вековните неприятели - сърбите, а „неприятели“ с вековните ни приятели българите и хърватите.

- Ким, за мен ти си албанец от тези, които се чувстват граждани на света. Но пък дали е лесно днес да бъдеш албанец в Северна Македония?
- Чувствам се добре на това място, на което живея. Гордея се, че в нито едно населено с албанци място не съм видял лозунги, които да пожелават нещастие на моите съграждани македонци. За разлика от много стени в Скопие, например, на които е изписано „Смърт на шиптарите“. Разбира се, че не можете да се чувствате добре в държава, която и вие финансирате, но която със същите тези държавни пари публикува „Македонска енциклопедия“, в която твоят народ е подложен на обиди. Или когато академици публично и колективно обиждат моя народ. Понякога имам чувството, че Македония се мрази самата себе си и че тя по този начин е осъдена да пропадне. И че в тази държава всичко е временно. Още ми прилича на страна, в която се тестира възможността да се изгражда държава върху основите на омразата към другия. Когато казвам това, не оценявам македонския народ, а тези, които легитимират този народ - неговите елити. И понякога ми минава мисълта, че ако не би съществувала омразата към албанците и към българите, тези елити не биха имали с какво друго да се занимават и на каква основа да изграждат „научната“ си кариера и социалния си статус. Затова ми се струва, че такава държава не може да има бъдеще и че в една такава държава не може да се грижите за това, без което е невъзможно тя да просъществува - освен чувството за етническа, но и чувството за държавна принадлежност. Това е чувство, което, според мен, не притежава и по-голямата част от македонците, израснали в суверенна и независима Македония. На тях, както и на техните родители, им е всадена сръбската „истина“, че съжителство с албанците и с българите не е възможно, и че пет пари не струва държава, на която столицата не се казва Белград. В Македония и днес антиалбанството и антибългарщината не само не са наказват, а се награждават. Ето ви пример: много днешни видни политици участваха в протести против образованието на албански език, където издигаха лозунги и крещяха „Само мъртъв албанец е добър албанец!“. Една държава, която се гради върху омразата към другите, не трябва да се вълнува за своето бъдеще, защото го няма. Държава, в която на другия му пречи твоето физическо присъствие, държава, която се опитва да скрие твоето съществуване като те изтрие от Конституцията, или в нея ще те нарича обидно като „20 процента“, такава държава един ден ще си смени не само името, но и „презимето“ и казано просто, ще има минало, но не и бъдеще.

- Неведнъж си ми казвал, че голямата драма на сърбите е в това, че отбелязват като големи празници своите най-тежки исторически загуби. Дали сега това им се връща с трагичните събитията неотдавна със стрелба в белградско училище и пукотевица с жертви по време на празник? 
- Всички деца на този свят са еднакво невинни, но по-късно, докато растат, у много от тях се налага деструкцията на семейството или на средата, в която живеят. Истината е, че децата и младите са най-вярното огледало, в което се отразява образът на един народ и на едно общество. Разбира се, че върху плещите на днешната сръбска младеж е легнала злобата на родителите, убивали невинни деца в Босна и в Косово. Не бива да се забравя, че в Сърбия израснаха няколко поколения, хранени с омраза към несърбите. Това е среда, в която дори и вярата е впрегната да служи за подхранване на омразата към тези, които не са православни. И както можехте да прочетете, в една такава Сърбия бащата на ученика, който уби своите другари от класа, тъкмо той обучавал своя 14-годишен син да стреля с пистолета. Никъде не се раждат злобни деца и навсякъде тях ги характеризират невинността и човечността. Но по-късно, от всяко дете с ангелски образ може да израсне чудовищен убиец в зависимост от това кой ще се грижи за него - пазачите на човечността или зидарите на пъкъла. Разбира се, човек трябва да е над нивото на средностатическо чудовище, за да не се трогне от убийството на невинни сръбски деца. Но още по-големи чудовища са тези сърби, които не ги гризе съвестта за злосторствата, извършени уж в името на техния народ. И е напълно точно и ясно това, което съм повтарял много пъти при нашите някогашни срещи и разговори из скопските механи - че не могат да спечелят войната тези, които убиват деца и майки и че затова сърбите губят всички войни. Не им остава нищо друго освен да празнуват своите изгубени битки.

- Какво е това, Ким, „сръбски свят“? Дали не е някакъв руски вариант за контрол над народите на Балканите, или е оригинална идея на Белград за регионално лидерство? Дали по такъв начин не се опитват да лекуват раните от времето на Слободан Милошевич?
- О, не само днес, а винаги сръбските елити са били покорни слуги на Сръбската православна църква и като такива са искали църковна държава, затворен за себе си „Църковен сръбски свят“, чиято столица ще бъде Белград, а в състава му ще влизат целите Балкани. Затова никак не е случайно, че всички съседи, които са се противопоставяли на реализацията на този църковно-политически проект, са били смятани за неприятели на сръбския народ. Тъкмо този сръбски проект, който е бледо копие на „Руски свят“, винаги е бил причина за всички конфликти и недоразумения на Балканите. Векове наред сръбските елити са инвестирали в него, като в зависимост от времето и обстоятелствата, винаги е бил „опакован“ в различна форма. След Втората световна война „Сръбски свят“ се реализира донякъде със създаването на Федеративна Югославия за побратимените народи и народности. Но се знаеше ясно кой е по-големият брат - Сърбия. По-късно същият този „Сръбски свят“ за малко да обхване и България и Албания с реализацията на Тито и Георги Димитров на идеята за балканска федерация. Всички някогашни и днешни опити да се осъществи проекта „Балкани без граници“ са прикривали идеята за създаване на „Сърбославия“. Но истината е, че всички народи, които заедно живеят тук, в тази част на Балканите, числено са по-малко от един квартал на Истанбул. Но тяхното сътрудничество на трябва да бъде заложник на средновековната сръбска политическа памет, според която не е важно как и защо се сдружаваме, а е важно кой ще бъде „кметът“ на селото.

- Говорили сме си теб за Коридор №8, но не само за онзи, транспортния, а за духовния и културния, който може да свърже албанци и българи. Защо в Скопие се страхуват от него? И има ли той перспектива?
- Пътищата са дамарите, по които тече животът на земята. Коридор №8 е тъкмо такав дамар, който свързва всичко човешко между Истанбул, София, Скопие, Тирана и по-нататък към Италия. Но тъкмо като такъв този коридор пречи на идеолозите, които са настоявали комуникацията да тече само вътре в „Сръбски свят“. Скопие се страхува от Коридор №8, защото е заложник на сръбската памет, че така биха могли да се сближат „естествените“ неприятели на Македония и на македонския народ - албанците и българите. Македония пречи на изграждането на този коридор, защото за нея и за нейното отношение към съседите винаги решенията е взимал Белград. А Белград винаги е искал да я държи по-далече от София и от Тирана, с което в края на краищата я е отдалечил от самата себе си и от нейното бъдеще.

Нашият гост

Ким Мехмети е албански писател прозаик, есеист, публицист и правозащитник от Северна Македония. Роден е на 10 декември 1955 г. в село Гърчец, Скопско. Пише както на албански, така и на местната езикова норма. Превежда от и на двата езика. Автор е на романите “Седем нощи тъга” (1990) и “Селото на прокълнатите деца” (1998) и на редица сборници с разкази. През 1994 г. печели националната награда за проза с романа “Съдбата на Фатуша”. Заради отхвърлянето на македонизма, противопоставянето му на великосръбския шовинизъм, просръбската политика в Северна Македония и подкрепата му за сближаването на българи и албанци и за защита на общите им интереси, на 25 декември 2021 г. е повикан в скопската прокуратура по жалба на парламентарната крайнолява проруска партия “Левица” по обвинение в “подигравки с македонския народ”. По този повод и в негова защита на 28.12.2021 г. “Труд” публикува текста “Скопие подхвана и Ким”.