Красен Станчев, председател на Съвета на Института за пазарна икономика, пред "Труд news": В плана за възстановяване бяха включени грубо безсмислени начинания като супербатериите

Може ли без редовно правителство депутатите да се съгласят да приемат проектобюджета, предлаган от служебното правителство и какво ще се случи, ако бъде отхвърлена финансовата рамка за 2023 г., питаме Красен Станчев. Според него за бюджета ще има мнозинство „според случая“, което ще ограничи незначително разходите, но няма да пипа компенсациите „за всички“.

- Г-н Станчев, една от първите задачи на новия парламент ще бъде приемането на бюджет за 2023 г. За това необходимо ли е редовно правителство?
- Не. Ново правителство е необходимо по други причини. Повечето са свързани с т.нар. външнополитически рискове. По-точно – с превръщането на войната на Руската федерация в Украйна във вътрешен риск. Това се случва поради три причини: президентът подкрепя Кремъл, две партии от вече представените в парламента партии правят същото. Това са „Възраждане“ и БСП. Една от другите – ИТН (Петър Стайков в последното мое издание на „Алтернативата“ я нарече „ИТВ“ – „и тако, и вако“) – ще прави вероятно същото, ще извикат по някое време нещо като „Македония!“, а останалите по време на предизборната кампания се правеха, че война няма или поне, че не е проблем за тях. Накратко: ако няма антируска, т.е. антикремълска коалиция, постиженията на целия период след 1989 г. ще бъдат поставени под въпрос.

- Какво ще стане, ако в парламента не бъде сформирано мнозинство за приемане на бюджета?
- Струва ми се, че за бюджета ще има мнозинство „според случая“. То ще ограничи незначително разходите. Няма да пипа компенсациите „за всички“, схемата по МРЗ и други неразумни нововъведения, очаквайки избори. И ще разчита да ги балансира с приходи от данъка върху т.нар. „свърхпечалба“. Това е централната идея в проекта на министър Велкова. Но тя ми се струва технически неосъществима в параметрите, в които е заложена. Т.е. приходите от този данък не могат да стигнат равнище, покриващо пренесения от миналата година дефицит от около 6 млрд. лева. Ако обаче няма такова ad hoc мнозинство, или ако то остане на същото равнището на популизма от последните три години, резултатът ще бъде:

а) бюджетен дефицит между 4 и 7% от БВП 

б) вътрешни причини за надуване на цените 

в) отлагане на реформите изисквани за членство в Еврозоната за неопределено бъдеще. 

Държа да отбележа, че критериите за това членство – и общите, и специфичните за България (справяне с корупцията, организираната престъпност и върховенството на закона) са добри сами по себе си, не заради Зоната.

Разбира се, много от конкретните последици ще зависят от външни обстоятелства и печалбите на предприятията.

- Какви са възможностите за съставяне на правителство?
- Антикремълското мнозинство може да се състои от първите две парламентарни фракции. Към тях може да се присъедини и ДПС, но според случая, по конкретни поводи. За да се случи то обаче, кабинетът трябва да прилича на този на Димитър Попов: приемлив премиер и състав, конкретно разписан план за работата му и парламентарно „узаконяване“ на този план. На първо време с декларация (решение) на Народното събрание, сетне като работа на законодателите.

Основанията за такъв подход са не толкова, в това че има такъв опит в по-сложната житейски атмосфера от края на 1990 и 1991 година, а в това, че, за да се върне в Европа, България  трябва да се отдели от Русия. (Формулата е на Деян Кюранов, също от „Алтернативата“.)

- Служебният министър на финансите каза, че ще предложат бюджет със свити разходи с цел постигане на 3% бюджетен дефицит. Смятате ли че това е необходимо?
- Абсолютно необходимо е. Здравето на публичните финанси ерозира от края на 2020 г. При добри показатели през първата година на пандемията. Икономиката, секторите, които не зависят от правителството, се представят добре и са конкурентни. Заплатите и доходите покриват в общи линии ръста на цените. Не само фирмите, но и домакинствата се държат рационално. Ако изключим опортюнизма, желанието на не малка част от хората в България да живеят за чужда сметка. Както вече доста години им обещават политическите партии. Не е измислен начин някое мнозинство да живее за сметка на някое малцинство. Обикновено се случва точно обратното.

В България само 25-28% от населението са нетни кредитори на бюджета (това са хората, които работят за себе си и в несубсидирани организации, най-вече частни), останалите са нетни бенефициенти държавния бюджет.

Министър Велкова всъщност казва, че тази система не ще издържи дълго. Че, ако не се свият правителствените разходи, продължи трупането на дефицит, вероятно след три години той няма да може се запълва с приходи или правителствени заеми, които на свой ред ще поскъпнат.

- Може ли с административен натиск да бъде намалена инфлацията?
- Свалянето на инфлацията не е възможно да стане с административен натиск. Трябва да се махнат всички компенсации и всички данъчни облекчения по линия на данък добавена стойност. Помощи, където има, трябва да се съсредоточат върху онези, които се нуждаят, трябва да се даде перспектива на онези, които вече са заредили своите производства за относително дълъг период. Това означава удължаване на всички договори за държавни поръчки, удължаване на всички концесии и пускане на концесии, които са спрени от предишни правителства. 

- От КНСБ искат увеличение на заплатите в бюджетната сфера и по голям бюджетен дефицит. Основателни ли са исканията им?
- Отговорите на досегашните ви въпроси всъщност казват, че такова искане е, меко казано, крайно безотговорно и за мен – напълно неразбираемо.

- Служебният министър на финансите Росица Велкова каза, че ще предложат 940 лв минимална заплата от 2024 г, а от КНСБ поискаха дори 1000 лв. Какъв ще бъде ефектът от такова увеличение на минималната заплата?
- Ще бъдат ощетени всички, които работят за себе си (около 900 души) и както и онези, които са готови да работят за по-ниско заплащане (особено в северозападна и североизточна България, но и в някои южни области на страната). Това ще се случи поради две причини: на МРЗ са „вързани“ безброй квази данъци и такси за административни дейности, помощи, държавни и съдебни такси – те също ще подлежат на безпрецедентно увеличение, и защото автоматичното увеличения на МРЗ е сигнал за вдигане на цените от всички доставчици. Не понеже са „лоши хора“, а защото знаят, че някой друг ще го направи, а ако те не го сторят – ще загубят.

На това отгоре: тези, които определят МРЗ, не са онези, които я плащат. Положителният ефект ще е временен, най-вече за заетите в бюджетната сфера. Таксите и инфлацията ще ги неутрализират и след време ще спаднат и бюджетните приходи.

Икономиката поставя граници на политическите утопии, а МРЗ е една от тях.

- От Министерството на финансите поискаха отпадане на намалените ставки на ДДС за ресторанти и спортни съоръжения. Време ли е това да бъде направено?
- Това няма да е достатъчно за намаляване на дефицита. Всички преференции по линия на ДДС трябва да отпаднат. Включително тези за „хляба“, за памперсите и всичко останало. Включително компенсациите за електроенергия и помощите за всички.

- Парламентът трябва да приеме и много закони, свързани с плана за възстановяване. А служебното правителство май няма напредък в опитите за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Реална ли е възможността да се наложи битовите потребители да излязат на свободния пазар на ток, за да получим пари по плана за възстановяване?
- Не ми изглежда реална. Най-вече поради неразбиране на действителното положение на битовите потребители, т.е. на състоянието на домакинствата. Всички партии хленчат, че те са бедни, че кризата е невиждана и прочее заблуди от този род.

В края на миналата година прагът на бедност за тази година беше вдигнат с 22%. Такова увеличение не е имало от след 2011 г., когато безработицата е над 10%.  Въпреки пандемията през 2020-2021 г. и „вдигането“ на линията на бедност, бедността всъщност е намалява.

След 2017 г. бедността по този критерий сред непълнолетните (т.е. онези на възраст до 18 години) спада със 7.1%; при хората между 18 и 64 години - с 10.5%; положението се влошава само при хората на възраст над 65 години, семействата с над три деца - бедните при тях по този показател са с 8.1% повече. Но общо за страната бедността спада с 8%.

- Открит стои и въпросът за въглищните централи. Смятате ли че ще успеем да говорим удължаване работата им след записания е ПВУ срок?
- Мисля, че не. Срокът за реализъм в това начинание бе изпуснат още преди „Зелената сделка“ (2019 г.). След това правителствата си представяха, че „сега ще вземем едни пари“ – почти всички средствата по плана се разпределят по усмотрение на държавната администрация е поне половината от тях за най-вече за бюджетни организации и правителствени проекти. Това блокира дори позоваването на очевидни обстоятелства: състоянието на резервиращите мощности (например ПАВЕЦ) и рисковете за АЕЦ. Вместо това в плана бяха включени грубо обезсмислени начинания като супербатериите, но не бяха включени разработени тук технологии и алтернативи на зависимостта от внос на енергийни ресурси.

При досегашното външнополитическо досие на служебните правителства и държавния глава, не виждам как комисията и съвета на ЕС могат да проявят снизхождение.

- Вече работи правителствения сайт за сравняване на цените. Възможно ли е да доведе до понижаване на цените?
- Нека си работи. Цените се определят не от сравнението на минали разходи за производство и доставка, а от търсенето, от очакванията за бъдещето и предпочитанията на потребителите. Ако се абстрахираме от влиянието на енергийните цени, надуването им (т.е. инфлацията) е следствие на описаната политика за компенсиране на всички и на ръста на доходите. Когато правителството вкарва административно, чрез дефицита и лошо управление на дълга 8-10 на сто от парите в обръщение, това е вече половината от инфлацията.

„Две думи“ за доходите. От 2012 до 2021 общия доход на домакинствата се увеличава със 157.3%, брутно – със 159.4%, от работна заплата – със 169.6%, най-вече в бюджетната сфера, но и поради недостиг на хора, от пенсии – със 177%, от семейни добавки за деца – със 176.2; от самостоятелна заетост – само със 107.3% (единствените, които не покриват инфлацията за 2021 г.). По линия на всички други източници доходът намалява.  

Това са данните на НСИ. Те са достоверни. Абсурдно е, че не се отчитат от никоя от партиите в парламента. Но е лесно да се обясни защо.

- Възможни ли са тавани на надценките на храните, или това са просто празни приказки на представители на служебния кабинет?
- Възможни са. Но е голяма глупост. Изобщо глупостта на избирателите и политиците е основен двигател в бюджетната и стопанската политика.

Нашият гост
Красен Станчев е председател на Съвета на Института за пазарна икономика. Бил е изпълнителен директор на ИПИ (1993-януари 2007 г.), народен представител във Великото народно събрание (1990-1991 г.), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001 г.), награден от списание Euromoney като “най-добър анализатор за България за 1996 г.”