Необходимо е да се премахне явлението деца раждат деца

- Г-жо Николова, изпълнима ли е концепцията на вицепремиера Красимир Каракачанов за интеграция на ромите и има ли в нея текстове, които според Вас противоречат на конституцията?

- Всички ще се съгласят, че прилаганите през последните десетилетия мерки за справяне с проблемите на ромите не дават резултат. Даваме си сметка, че трябва да бъдат предложени адекватни решения. Някои от тези проблеми биха могли да се решат и ако се прилага стриктно действащото законодателство. Пример за това е сексуалното посегателство върху малолетни и непълнолетни. Има текстове в Наказателния кодекс, по които и сега могат да бъдат наказани извършителите на тези деяния, но те не се прилагат активно. Ще разговарям с правосъдния министър г-жа Цецка Цачева за законодателни промени за въвеждане на още по-ясни и строги наказания за решаването на този дълго отлаган проблем в обществото. Така ще бъде преодоляно и явлението деца раждат деца. Предложените мерки в концепцията не са за принудително ограничаване на раждаемостта. Те са поредица от образователни и доброволни стъпки. Поради това не би трябвало те да се квалифицират като противоконституционни. Към моя политически кабинет ще започне работа експертен съвет по демографска политика, който ще разгледа и интеграцията на ромската общност.

- Демографската криза е факт. Какво предстои да се направи в тази област?

- Демографската политика е комплексен въпрос. Това, което се прави в икономиката за създаване на добри условия за бизнес е също компонент от демографската политика. Така се създават работни места с добро възнаграждение, което е условие за качество на живот и за раждане и отглеждане на повече деца. Здравеопазването също помага за преодоляването на демографската криза. За семействата с деца е много важно и нивото на образователната система. Правителството полага постоянни усилия във всички тези сфери. Повишаването на доходите, които за последната година са нараснали с 11%, спомага за преодоляването на демографската криза. Сега заминавам за Унгария и там ще се запозная с техния много сериозен опит за подкрепа на семейството и интегрирането на ромите.

- Много млади хора напускат страната ни. Какви мерки ще предприемете, за да се върнат част от тях?

- Направени са редица социологически проучвания по този въпрос (за емиграцията – б.а.). За заминаването си в чужбина младите хора посочват предимно икономически причини и липса на професионална реализация. Трябва да отбележим, че се увеличава броят на младите хора, които се завръщат обратно в България. За това си решение те посочват семейни причини и намиране на качествено работно място. Второто показва, че изпълнението на мерките, заложени в управленската програма на правителството, дават резултат.

- Как се справяте с диалога със социалните партньори като председател на тристранката? Лесно ли е да се балансира между синдикати и работодатели?

- Социалният диалог е част от европейския модел. Двете страни – национално представителните организации на работодателите и синдикатите, са и партньори на държавата. Не трябва да се допуска важни въпроси, свързани с трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище на работещите хора, да се решават извън социалния диалог, а държавата трябва да създава условия за равнопоставеност между участниците. В този смисъл отговорността ми като председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество е да зачитам в еднаква степен правата и интересите на всички. Този принцип е ключов за мен. Държа да подчертая, че българският национален тристранен диалог е на високо експертно ниво, което се дължи на факта, че и синдикати, и работодатели имат изключителни експертни екипи. Задача на правителството е да държи сметка за баланса на интересите.

- С кого е по-лесно сътрудничеството - със синдикатите или с работодателите?

- Социалните партньори проявяват изключително сътрудничество. Това не значи, че понякога не прехвърчат искри. Последният много тежък дебат беше по важни проблеми в енергетиката, а преди него се постави остро въпросът за заплащането на нощния труд. И по двете теми продължаваме да работим усилено. Сигурна съм, че в крайна сметка експертните аргументи и здравият разум ще кажат своето. Разбира се, почти винаги се налага да се съобразяваме и с финансовите показатели.

- В момента има дискусии за трудовото законодателство. Работодателите са поставили на масата редица предложения и като че ли са по-активната страна. Кои техни идеи предизвикват спорове?

- Широк отзвук има предложението им за увеличаване на броя допустими часове извънреден труд. Кодексът на труда разрешава да се работи 150 часа допълнително на година. Някои от работодателските организации дори предлагат да няма ограничения. Тук е мястото да кажа, че има създадена специална работна група, която обобщава всички предложения, и в която се водят дебатите. Тя функционира в рамките на Министерството на труда и социалната политика и в нея участват представители на всички социални партньори – държава, работодатели и синдикати. Следя отблизо дейността на работната група и доколкото разбирам по въпроса за извънредния труд се върви в посока решението да се взима чрез механизмите на колективното трудово договаряне. Друго предложение, което се обсъжда в общественото пространство, е дали вече е дошло време съотношението в размера на осигурителната вноска между работодател и работник да стане 50:50. Оказа се, че в работната група този въпрос все още не е поставен официално от работодателите. Тук също трябва да се търсят експертни аргументи и да се анализира опитът на европейските страни. И, разбира се, да се постигне съгласие. Широк дебат се води и по въпроса дали платеният годишен отпуск на работещия да се начислява и върху отпуските за отглеждане на дете. Неотдавна съдът на ЕС в Люксембург постанови решение по подобен казус от румънското законодателство. То гласи, че платеният годишен отпуск не се начислява върху отпуските за отглеждане на дете. Има специална директива за работното време и отпуските. В нея има текст, който позволява прилагане на националното законодателство, ако то е по-благоприятно. Моето мнение е, че ние трябва да се възползваме от това положение в директивата.

- Работодателите се оплакват от липсата на квалифицирани кадри за много професии. Какво мислите за идеята за търсене на необходимата работна ръка от страни извън ЕС?

- Вече бяха направени много промени в закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Беше сериозно намалена административната тежест за работодатели и кандидати за работа. Разбира се, няма пречка да се направи последващ анализ на законодателството и съответствието му с европейската директива.

Нашият гост

Марияна Николова е родена е на 16 септември в Ботевград. Завършва гимназията с преподаване на чужди езици „Алеко Константинов“ в Правец с профил френски език. Има магистърска степен по „Право“ в Нов български университет и магистърски степени по "Публична администрация и административни практики" и "Право на Европейския съюз" от СУ „Свети Климент Охридски“, както и магистратура по "Стопанско управление" от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Заемала е различни експертни длъжности в Министерство на държавната администрация и административната реформа, както и ръководни постове, включително директор на дирекция „Правно-нормативни дейности“ в Министерство на земеделието.