Разграбването на държавата продължава тихо и мирно и никоя политическа сила не полага особени усилия да свали настоящото пагубно правителство

През 1924 г. бива приет Законът за защита на държавата, той е брутален и неслучайно е станал нарицателен за държавен терор. Законът е едно от основанията тогавашната власт да се окачествява като фашистка, а вносителят му Цанков като кръволок. Ако бъдем обективни, обстановката по това време е изключително сложна, в България реално бушува гражданска война, извършват се ежедневно политически убийства, а по планините обикалят чети. Това обяснява причините за приемането на такъв закон, но не оправдава обаче неговите автори и не снема от съвестта им отговорността за всичките узаконени насилия и убийства.

В момента, въпреки че в Украйна се води война и целият свят е напрегнат, в България е спокойно. Разграбването на държавата продължава тихо и мирно и никоя политическа сила не полага особени усилия да свали настоящото пагубно правителство. И все пак властимащите ги е страх от народната любов и вземат превантивни мерки да се спасят от нея.

Стъпка в тази насока беше поставянето на метални решетки на вратите на Парламента. Акт толкова безумен, че самото Министерство на културата се намеси за неговата отмяна. Но докато решетките имат повече символично значение, изтеклия в медиите проект на Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата продължава мракобесните тенденции от преди 100 години. Нека разгледаме някои от неговите текстове:

Съгласно чл. 2 от закона във връзка с чл. 4 законът се прилага срещу лица - български граждани, юридически лица, групи или образувания, от чиито действия трябва да бъдем защитени. Само че по българското право „групата“ не е субект на правото и не може да носи каквато и да е юридическа отговорност. „Образувание“ не е термин, който се използва в българското право, това е не особено кадърен превод на понятието „entity“, използвано в англоезичните правни текстове в смисъла на юридическо лице, организация. Тоест още в началото става ясно, че някой е написал на английски език опорни точки на нашето правителство и то се опитва да ги претворява в закон без елементарни познания за българското право.

В чл. 3 от проектозакона са дадени хипотезите на риск за икономическата и финансовата система на страната. Когато такъв риск е налице, се задействат репресивните механизми на закона. Съгласно чл. 3, т.1 рискова е дейността, насочена срещу интересите на България, респективно срещу чуждите интереси, които България защитава по силата на международни договори. В допълнителните разпоредби към закона липсва дефиниция на тези български и чужди интереси, което означава, че органите по прилагането на закона могат да включат в това понятие каквото си поискат. Тук трябва да отбележим, че авторите на Закона за защита на държавата санкционират предимно конкретни деяния като например продажба на оръжие и взривни вещества или организиране на бунт, те са се посвенили да сложат такава обща формулировка като днешните нормотворци.

В т. 7 от същия член като основание за риск е посочено: „наложени санкции спрямо лица от компетентните органи на друга държава.“. От тази точка всеки лесно може да се досети коя е страната, инициирала нашия законопроект. Формулировката отново е неграмотна юридически (кой компетентен орган, какви точно санкции и защо се налагат) и показва отказ от национален суверенитет. По силата на тази т. 7 племенният съвет на канибалите от някоя островна държава в качеството му на компетентен орган може да наложи санкции спрямо група български туристи и те ще попаднат под удара на нашия закон.

След като стана ясно, че съгласно чл. 3 на всеки български граждани може да му бъде приписана рискова дейност, то съгласно чл. 5 неблагонадеждните граждани, групи и образувания се вписват в Национален черен списък. „Национален“ е изписано с главна буква, за да се подчертае особената му значимост. Това обаче явно не е било достатъчно, защото има и Национален черен списък на свързаните лица. Сиреч, ако все пак срещу някой злощастен български гражданин репресивните органи не могат да изфабрикуват нищо, то те просто могат да го пришият към друг, вече признат за неблагонадежден, и така да постигнат същия резултат.

В чл. 7 от проектозакона са посочени мерките, които ще се налагат на гражданите и образуванията от черните списъци. Това би трябвало да са принудителни административни мерки, но никъде не са посочени като такива. Не е посочен и редът на тяхното обжалване, въпреки че има законови изисквания за това. Една от мерките е „замразяването на средства и други финансови ресурси“, но това отново е понятие, което е нехарактерно за българската правна система. Движими и недвижими вещи могат да се запорират и възбраняват като вид обезпечителни мерки, което преминава като процедура през актове на съд и съдебен изпълнител. Замразяване на средства от репресивен орган, създаден от българското правителство, е чиста проба произвол и е абсолютно незаконосъобразно. Посочените други мерки „спиране на изпълнението на сключени с тези лица договори и недопускане на бъдещи договорни отношения с тях“ отново противоречат на българското право и са поредната индикация, че външен фактор е задал основните положения на проектозакона. Има и текст, че ако ръководителят на политическа партия или коалиция попадне в някой от двата черни списъка, партията или коалицията не получават субсидия.

Това е съвсем очевидно размахване на политическа бухалка спрямо опозицията.

Частта за мерките завършва с правен шедьовър в чл. 9, ал. 3: 

„Никакви икономически ресурси не се предоставят на разположение, пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или образувание, включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и Националния списък на свързаните лица, по такъв начин, че да позволят на това физическо или юридическо лице, група или образувание да придобие средства, стоки или услуги.“ Буквалната интерпретация на този текст води до извода, че санкционираният гражданин или група граждани остават с изцяло замразени средства, никой не може да им предоставя ресурси и те трябва да легнат и да умрат от глад. И всичко това отново без посочена процедура по обжалване на мерките.

Органът, който прилага мерките, е междуведомствен съвет, съставен от финансовия министър и ред зам-министри, както и заместник-ръководителите на НАП и ДАНС. Този орган има право да иска информация за лошите граждани, групи и образувания от черните списъци, включително „банкова, търговска, държавна тайна или служебна тайна“. Съгласно нашето законодателство банковата тайна се разкрива с разрешение от съда, а служебната и държавната тайна са класифицирана информация с високо ниво на защита и се разкриват в рамките на сложна процедура. Всичко това очевидно не вълнува експертите по харвардско право, които не обичат да се задълбочават в досадни детайли като спазване на Конституция, закони и морални принципи.

Целият законопроект е пълен с неграмотни и незаконосъобразни текстове, затова бяха изброени само някои от най-фрапиращите. Най-добре е всеки да го прочете самостоятелно в интернет и да направи собствена преценка. В заключение може да се отбележи следното - ако не си извлечем поука от миналото, то ще се повтори. А ако не реагираме днес, утре може да е късно. Затова трябва да се защитим от държавната власт, преди тя да успее да се „защити“ от нас.