Труд
Автор:
Д-р Илия Илиев
Ескалация на кризата в страни като Германия и Франция може да стане общоевропейска
Европа някога освен робовладелството, феодализма и капитализма породи и идеите за свобода, демокрация и права на човека. През нашия век във вид на Евросъюз се засили надолу по стръмното към саморазрушение. Случи се това, че извращението неолиберализъм тежко увреди и трайно злепостави здравата традиция на либерализма. От която светът получи парламентаризма, конституционното управление и свободата на словото. За да ги подмени със систематично срутване и опустошаване на културни, религиозни и исторически опори на европейците.
В името на „прогреса“, разбира се! Британският учен и политик Роджър Скрутън предупреди, че „цивилизацията умира там, където изчезва уважението към собствените ù основи“. Понятието „свобода“ се изпразни от същината си, толерантността се оказа повод за диктатура. Американският историк Кристофър Лаш: „Общество, обожествило избора, но загърбило задължението, губи способност да се съхрани“.
Изглежда Западът губи тази способност, забързан по пътя към „Прекрасния нов свят“ на утописта Олдъс Хъксли. Докато класическият либерализъм настоява за балансирано съчетаване между права и отговорности, неолибералната полуда се тръшка за свобода без граници, но и без съществени отговорности. Идеология, заредена с вреден за общите ползи краен индивидуализъм.
При това поднесена и натрапвана като единствено вярна, затова и наложителна за приемане в целия свят като задължителна за прилагане. Тежък сблъсък с американския политолог Самюъл Хънтингтън, който убедително твърди, че „западната цивилизация е уникална, но не и универсална“. Другите цивилизации отказаха да се „отворят“ към неолибералните внушения.
Онези още по-яростно продължиха да настъпват, разпространявайки политическите си заблуди и политически практики чрез силата на световния хегемон САЩ. С широки успехи в метрополията и доста значими в Европа. Ами до върховете на властта във Вашингтон се бяха докопали! Поради емигрантския характер на страна, прокарването на мултикултурализма се оказа най-лесно.
Идеята за социлна, етническа и религиозна интеграция, поднесена като желана от големия процент граждани възможност, скоро се сблъска с трудности, после с препятствия. Защото скоро се оформиха контурите на паралелни общества, където „гражданският договор“ се оказа подменен от етнически, религиозни и други „капсули“.
Чрез манипулативни полтиттехнологии, поднесени умело посредством могъщия американски контрол върху информационните канали, заразата се достави в Европа и другаде. Така бързо стана ясно, че особено важна цел на подривното мероприятие е разбиването на националните държави. Видя се още, че политическите елити съдействат това да се случи.
Логично се появиха и първите нагласи, после ядра и симптоми на съпротива. Срещу противодържавните и в основата си противонародни кроежи на овладените по един или друг начин от Вашингтон власти в Брюксел и в отделните страни. Те взеха решителни мерки и така постепенно се появиха антидемократични закони и действия, цензурата натежа.
Нарекоха родолюбивите европейци популисти и подкараха политиката по принципа „от същото - повече“. След разгрома на стабилни автократични режими в Северна Африка и Близкия Изток през 2015 г. оттам към Европа пренасочиха големи мигрантски потоци. С очевидната цел да разредят европейците и в цивилизационен котел да произведат кафеникаво население.
Почти същите думи изрече тогава в Лондон американският президент Обама. Харесва си се на цвят нобеловият лауреат! На 31. 08. 2015 г. канцлерът Ангела Меркел призова за още: „Wir schaffen das!“ (ще се справим с това). И обяви интегрирането на поканените за нова национална задача на Германия. Съответно всяко противопоставяне срещу това зло се сочи за ксенофобия.
Там и на други места в Европа се появиха цели квартали с пришълци, в които националната държава е безсилна да въведе ред. Европейските ценности, традиции и норми не се приемат, миграционната криза се изостря неудържимо. Неудържимо расте престъпността сред пришълците, така растат и социалните разходи за тях, а повечето просто паразитират.
Глобализаторите към мулти-култи политиката добавиха и други вреди и тегоби. Тежки удари понася семейството - най-естественото място за живота на човеците, за отглеждане и възпитание на деца. Изключително вредни и опасни са пропагандата и налагането на джендъризма и смяната на пола на деца. В редица страни от ЕС това от години е узаконена държавна политика.
Стръмният път на Запада към самоубийство много ясно се вижда в последствията от жестоките удари върху християнството. То е сърцевината на западната цивилизация, живецът. Тя е просмукана от него, от правото до изкуството, от университетите до морала. И точно затова е първостепенен обект за избор на най-яростен натиск от неолибарални сатанисти.
Пак Хънтингтън: „Западът без християнство няма да е Запад“. Ами не е вече. Без духовна основа свободата се появи като бъркотия, а демокрацията стана фикция. Църкви се поругават и опразват, свещеници са малтретирани, символите се оскверняват, християнската традиция е обявявана за „ретроградна“. Но се толерират и насърчават всякакви други религиозни практики.
Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето“. Западът претърпя висока вълна от идотски посегателства върху историята. Тя продължава да се разказва само през призмата на „расизъм“, „колониализъм“, комунизъм“. Цели поколения растат без познаване на истинското минало на рода си, на културната си основа.
В системна амнезия, а не безобидни „корекции“. Общества, лишени от историческа памет, губят корените си и стават лесна плячка за манипулации.
Някога горд със свободата на словото, днес Западът дава обратните примери. Инакомислието се заглушава, закриват се профили, отменят се книги. Социалните мрежи и големите медии определят кое е „истина“ и кое „дезинформация“. „Cancel culture“ е оръжие за публично унищожаване на неудобните. Но може да се твърди, че две и две правят 5, най-много 5, 5, ако не противоречи на алгоритъма на Силициевата долина.
Неолиберали в САЩ и в ЕС рязко увеличават натиска върху Тръмп да стане „пробуден“ евроатлантик, да последва Обама и Байдън. Как така ще казва: „Има два пола - мъж и жена. Точка!“ За целта в Щатите вече минават към убийства като това на Чарли Кърк. Евронатовците - към остри провокации като тази с руските безпилотници към Варшава.
Патосът „Единни сме!“, „Русия е виновна за всичко!“, „Да вървим на война!“ извира от отчаяние, паника, истерия, но преди всичко е букет от различни страхове за близкото и по-далечно бъдеще. Последен напън да се противопоставят на хода на махалото на времето. Доблъскали са го до единия край, то неизбежно тръгва в обратната посока.
Във Великобритания елитите са притискани от поддръжниците на Найджъл Фараж, „Алтернатива за Германия“ - в Германия, във Франция настъпва не само партията на Марин льо Пен. Ескалация на кризата в която и да е от тези страни може да предизвика общоевропейска криза. И да удари тежко и НАТО, и ЕС като гаранти на съществуващия европейски ред.
Трябва да се примирят, че демокрацията може да бъде само суверенна и именно стремежите на европейските народи към повече суверенитет ще изиграят забележима роля в изграждането на новия световен ред. Само тогава Европа би могла да остане на картата като забележим геополитически фактор.
