Числа и президенти

Интересно е за коя дата парламентът ще насрочи президентските избори през 2026 г. Възможните дати са или 8 и 15, или 15 и 22 ноември

Искрено желая на всички алфи, а и на бетите от бъдещето, да се пазят от лъжци и да помнят, че България е над всичко

Ако има нещо точно на този свят, това са числата и действията с тях. Това не се отнася за машинните числа, но с тази тема няма да се занимавам тук и сега. Не са точни нещата и в света на Оруел в неговата велика книга „1984“, защото там властта казва кое на колко е равно, на колко е било равно и на колко ще бъде равно. И докато не са ни набутали окончателно в дистопията на Оруел, нека видим какви са числата, които стоят зад, или може би пред, президентските избори у нас. А и догодина предстоят такива избори, така че е добре да помним какво е било, защото то рано или късно пак ще бъде. Точно според както сами си го направим. А дали като трагедия, или като фарс, ще видим.

Президентски избори през периода 1992-2021 г. у нас сме произвели цели 7 пъти и всичките в два тура. По-долу ще опиша с числа представянето на победителите и на победените. Особеност тук е, че числата с годините като цяло намаляват заедно с населението на територията на страната, което спадна от почти 9 милиона до малко над 6 милиона. Иначе общо българите, тези с ЕГН, все още сме над 8,2 милиона по целия свят.

Да започнем с гласовете на победителите, станали президенти. Най-големият победител в тези избори е Желю Желев с 2738420 гласа през 1992 г. Следва го Петър Стоянов, спечелил президентството с 2502517 гласа на следващите избори през 1996 г. С малко над 2 милиона гласа печелят Георги Първанов през 2001 и 2006 г. и Румен Радев през 2016 г. Най-слабо представилият се победител пък е Румен Радев с едва 1537347 гласа през 2021 г., следван от Росен Плевнелиев с 1698136 гласа през 2011 г.

Да видим сега достигналите до финала и загубили там кандидати. Тук води Велко Вълканов с 2443434 гласа през 1992 г., които за малко не му стигнаха да стане президент. Следва го Петър Стоянов с 1731676 гласа през 2001 г., който успя да загуби изборите на втори тур както за своя, така и за всеобща изненада. Най-слабо представили се в тази категория пък са Волен Сидеров с 649387 гласа през 2006 г. и ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Атанас Герджиков със 733307 гласа през 2021 г.

Когато на мажоритарни избори в два тура даден кандидат достигне втори тур, подкрепата за него обикновено расте. Отношението между гласовете на втори и първи тур се нарича „коефициент на усилване“ за дадения кандидат. Този коефициент е мерило за способността на кандидата и на подкрепящата го политическа сила да мобилизира подкрепа сред обикновените хора и сред тези с парите. Обикновено този коефициент е по-голям от единица с изключение на някои кметски избори.

Не винаги по-високият коефициент дава победа, но той винаги е мерило за качествата на кандидата и за големината на силите, които го подкрепят. А това е важно за воденето на успешна политика. Казвам тези неща за сведение на шумното множество кандидати за политическа слава, които се боричкат на мазния тепих без знания и само с гол... ентусиазъм. Макар че полза за тях от каквито и да са съвети и сведения едва ли има. Но аз съвети ще давам, такава ми е професията.

През 1992 г. кандидатът Велко Вълканов показа коефициент на усилване 1,58 и едва не обърна резултата в епична битка със Желю Желев, който подцени втория тур, изкара коефициент от само 1,20 и едва не загуби изборите. Безспорно най-драматична беше битката през 2001 г. между Петър Стоянов и Георги Първанов. Тогава Георги Първанов водеше на първи и спечели на втори тур с рекордния за сега коефициент 1,98. Ще се запомнят покъртителните сцени, когато левите возеха свои избиратели на носилки до урните! Тогава и демократичните сили се напънаха яко пред перспективата да загубят (както накрая и стана) и успяха да докарат максималния за тях коефициент 1,75.

Най-тежък беше погромът Първанов срещу Сидеров през 2006 г. с 3,16 пъти повече гласове, следван от другия погром Радев срещу Герджиков през 2021 г. Това пък беше с 2,10 пъти повече гласове и то след бойкото „Крим е руски, какъв да е?“. Какъвто впрочем е и досега. Какъв ще бъде Крим не знам, но според историята тази прекрасна земя през последните 3000 години е сменила 20 господари. Вторият погром идва да подскаже, че не е много здравословно интелектуалците да се бъркат на големите момчета в политиката. Но понеже пак се канят да го направят някои, ще им пожелая дано, дано пък догодина да са по-успешни. Ама то и за „дано, дано, ама надали“ има един виц, дето не е много за разправяне.

Интересно е за коя дата парламентът ще насрочи президентските избори през 2026 г.? Клетвата на президентската двойка е на 22 януари. Така възможните дати са или 8 и 15, или 15 и 22 ноември. Така има възможност за залагания, които вече текат сред букмейкърите онлайн и на място. Тук ще използвам високата трибуна за да напомня на алфа-поколението, което е на мода напоследък, че пари не се правят чрез залагания. Чрез залагания се губят, техните пари и на родителите им. Трайно пари се правят чрез учение и труд.

Знам, че ум не се придобива чрез назидаване, а единствено и само чрез личен опит. Горчив, разбира се. Имам двама синове и внучка на алфа-възраст и осъзнавам, доколко не ги разбирам. Но искрено желая на всички алфи, а и на бетите от бъдещето, да се пазят от лъжци и да помнят, че България е над всичко. Така няма да сбъркат много, когато неминуемо ще правят грешни стъпки наред с правилните.

Иначе от президентските избори у нас засега може да се направи един категоричен извод: който води на първи тур, той печели и на втори. С интерес ще очаквам изборите догодина, за да попълня данните си за по-нататъшни анализи. Ако Господ ми даде време и сили за това.