Пламен Абровски, председател на земеделската комисия в 47-ото НС, пред Труд news”: Можем да сме житницата на ЕС, но едвам изхранваме България

Времето на механичното разпределяне на пари в земеделието свърши

Министерството на земеделието и храните публикува на сайта си проект за стратегическите цели до 2030 година „От фермата до трапезата“, но срещна критики от земеделския експерт Пламен Абровски. „Живеем в трудни времена, в които трябва да се правят кардинални промени, ако искаме нашето селско стопанство да се развива.

Защото вече не парите, а идеите могат да спасят нашето земеделие”, казва Абровски. И припомня, че политиката в земеделието следва да се прави за целите на производството, а не за целите на усвояването на едни пари - субсидиите трябва да са допълващ, а не основен елемент.

- Господин Абровски, наричате „тюрлю-гювеч“ проекта на Националната програма за действие за принос към изпълнение на целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г., който земеделското министерство публикува на сайта си и определено предизвикахте внимание към документа, но може ли да дадете алтернативни решения за неговото съдържание?
- Обръщам толкова голямо внимание на този документ, защото вече почти 100 дни от управлението на правителството, това е първият такъв, който министерството на земеделието представя. За почти три месеца в България никой в сектор земеделие няма представа, какви политики ще се водят. Министърът не е обявил официално, какво смята да прави в целия сектор. И сега четем въпросната Национална програма за действие за принос към изпълнение на целите на Стратегията „От фермата до трапезата“, но тук ще отворя една скоба за читателите ви, които сигурно помнят, как неотдавна Народното събрание прие решение, с което задължи министъра да промени Стратегическия план, но за мен това решение е противоконституционно, защото вече имаме произнасяне на Конституционния съд, относно ненамесата на законодателната власт в решенията на изпълнителната. А Стратегическия план е само в правомощията на изпълнителната власт, както по българското, така и по европейското законодателство. Народните представители не само че задължиха министъра на земеделието да промени Плана, но му казаха и в каква насока да бъдат промените.

И сега се връщаме отново на Стратегията, от която не става ясно какви точно реформи ще се правят, нито каква е причината за точно тези реформи. Имаме пълна неяснота в сектор земеделие и когато видях, че на сайта на земеделското ведомство е публикуван за обсъждане един такъв сериозен документ, отделих време да се запозная подробно със съдържанието на тези 96 страници и меко казано бях много неприятно изненадан от неговото съдържание. Това би трябвало да е документ, който да указва какво ще прави България до 2030 година в земеделието си във връзка с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост. Парите по Плана за възстановяване идват веднъж като грантове директно, но и веднъж ще теглим заем. За да получи България тези пари за земеделие, трябва да се посочат точно реформите, които сами сме се задължили да проведем. Ние трябва да говорим за нисковъглеродно земеделие, трябва да говорим за компонентите за опазване на околната среда. 

- Дайте пример за подобни реформи, които трябва да се случат у нас, какво касаят те? 
- Например, ние трябва да говорим за използването на пестицидите в България. За мое огромно учудване, пестицидите в този документ се коментират само от гледна точка на данните, които има за България във FAOSTAT – световната организация за земеделие и прехрана. Това какво означава, че в България нямаме данни за пестицидите ли? Ако в България нямаме данни за пестицидите, това трябва да бъде откроено. Но когато го откроиш като проблем, трябва да кажеш какво след това ще направиш. Необходимо е да се посочи как ще се контролира този проблем и как ще се отрази на земеделските производители, какви инвестиции ще са необходими, а не само да се напише какво казва FAO за пестицидите в България или творчески да се цитират данните от Изпълнителната агенция по околна среда за състоянието на почвите и въздуха. 

- Как се измерва в България почвеното здраве? Как се следи у нас състоянието на почвите? 
- Вие току що дадохте отговор на моите въпроси. Всичко това трябва да е разписано в този стратегически документ. Въпросният изготвен план трябва да казва какво трябва да променим, за да знаем и да контролираме какво влиза в почвата, какво влиза във водата, какво влиза във въздуха. В документа се коментират едни суми от Плана за възстановяване и устойчивост, коментират се суми от Стратегическия план, суми от национално финансиране, но не и някаква конкретика, липсва визията за развитие на земеделието до 2030 година. Очаквах много повече от този документ и критиките ми не са насочени конкретно към хората, които са го изготвили, защото документът е изготвен от външен оценител и ако на тях им е дадена такава задача, те ще представят такъв продукт. Но не може да се публикува документ, който не отговаря на изискванията. За мен публикуването му означава, че министърът не е чел най-стратегическият документ.

- Ето обаче един пасаж от въпросната национална програма: „Създаване на навици в обществото на здравословни навици и здравословен начин на живот чрез режима на хранене“. Какво означава тази цел, как министерството на земеделието може да я постигне? 
- Няма отговор на този въпрос в публикуваната програма. Това означава работа с министерството на образованието, работа с министерството на здравеопазването. За да постигнем трайни резултати, е необходима работа с подрастващите, с учениците. Да повишим културата на младите за това, какво представлява реално земеделието и какво представлява храната. Необходим е всеобхватен мониторинг с какво се хранят нашите деца, необходимо е да се засили капацитета на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), за да може БАБХ да гарантира, че това, което влиза в магазинната мрежа наистина е здравословно и безопасно. 

- През последните, повече от 10 години, имаме една почти „вечна тема“ за българските плодове и зеленчуци. Пазаруваме домати от Полша, кайсии от гърция – примерите са много. Къде да търсим тази грешка в българското земеделие, която стана причина родните плодове и зеленчуци да се откриват при малки производители, които в някои случаи дори не влизат в статистиката и в сегмента за контрол? Образно казано – „бабите от пазара“.
- Трябва много добре да познаваме историята си назад във времето, за да имаме отговори на този въпрос. Една голяма търговска верига, за да купува и да предлага български стоки, това означава тя да има достатъчно количество от съответния продукт, с необходимото качество и доставени до нейн централен склад, за да може да захрани цялата си магазинна мрежа в страната. За съжаление, още през 90-те години бяха направени грешки, защото Полша, която споменавате, трансформира успешно своето земеделие от ТКЗС-та в кооперативи, Чехия постъпи по същия начин. Една Унгария е много добър пример. Когато ние се присъединихме към ЕС, започнахме да плащаме на площ, защото така ни каза Брюксел „Ние ще ви подпомагаме на площ“. Но когато на една икономическа единица се дават пари на площ, тогава е напълно нормално тя да търси най-ефективното земеделие, защото колкото повече декари има, толкова повече пари ще получи. Тогава много голяма част от земеделските производители решиха да се преориентират към бърза печалба, започвайки да се занимават със зърно, защото стана икономически ефективно да се отглежда зърно. Ситуацията може да се обобщи по следния начин: откакто влязохме в ЕС през 2007 г. единствената политика, която се правеше в МЗХ беше даването на пари. В резултат растениевъдството и животновъдството залиняха. А земеделието се превърна в субсидиевъдство. Това може да се промени само със структурна промяна на МЗХ. Кардинална промяна. Двете дирекции “Директни плащания” и “Развитие на селските райони” трябва да се разформироват, като съответните експерти следва да укрепят капацитета на Дирекция “Растениевъдство” и Дирекция “Животновъдство”. Политиката следва да се прави за целите на производството, а не за целите на усвояването на едни пари. Субсидиите трябва да са допълващ, а не основен елемент. Трябва да се създаде нова Дирекция “Управление на Стратегическия план”, която да изпълнява функциите на Управляващ орган - малко звено, което да държи комуникацията с Брюксел, което ще стъпва на анализи и готови документи, изготвени от двете дирекции “Растениевъдство” и “Животновъдство”.

- И тук отново да погледнем въпросния Стратегически план на земеделското министерство, в който се казва точно това, за което говорите и Вие - през 2022 г. се е увеличило производството на зърнено-житните култури и се констатира, че най-малък дял имат кореноплодните, зеленчуците и тн на по-малко от 10 процента възлиза това производство. Не е ли малко шокиращо числото? 
- Зависи от каква гледна точка я разглеждаме. Ако я разглеждаме от позицията на България като самостоятелна държава, данните са шокиращи, защото ако очакваме България да се самозадоволява с храни от собствено производство, тези данни показват, че ние не можем да се изхраним сами. Но ако гледаме данните от гледна точка на членството на страната ни в Европейския съюз, то този факт нас не би трябвало да ни притеснява, дотолкова, доколкото можем да разглеждаме ситуацията така: навремето, преди 1989 година, говорихме и сме учили, че Добруджа е житницата на България. По същият начин, но на един по-късен етап, европейските деца ще започнат да учат, че България е житницата на Европейския съюз. Затова и от години говорим за европейски политики, земеделието в България не би следвало да се разглежда като изолирана тема, а като част от европейската концепция за земеделие. Затова и казвам, че са няколко гредните точки, но за нас е задължително да намерим баланса между това, което произвеждаме и това, което трябва да произвеждаме. Все още в България има, огромни при това за нашите мащаби, производители на плодове и зеленчуци. Наскоро бях в полетата на наш, български производител на пъпеши, който отглежда реколтата си на над 3000 дка. И този наш производител доставя качествени продукти до централните складове на всички търговски вериги в България. За съжаление такива производители са малко, защото тази дейност е изключително трудоемка.

- Как трябва да се случат структурните реформи в министерството на земеделието? 
- Европейският съюз променя системата за подпомагане на сектора. Ние вече не плащаме на декар продукция, а плащаме на декар, защото там ще се извършат определени дейности, с които ще се подпомогне климата в Европейския съюз. В ЕС имаме вече изключително насочени екологични плащания. И по тази причина трябва да търсим устойчивите политики как да правим това. Земеделският министър не трябва да продължава да се фокусира върху парите, а върху двете ключови дирекции в министерството – „Растениевъдство“ и „Животновъдство“. Тези две дирекции трябва да насочват фермерите за начина им на работа от гледна точка на един агроном, от гледна точка на един ветеринарен лекар, учен, защото това са хората, които работят най-близо до фермерите. Грешно е да продължим да наблягаме на дирекции, които разпределят механично пари, защото това време свърши. България трябва да се стреми да има в земеделското си министерство добре реформирано, малко звено, което да комуникира с Брюксел, но всички схеми и мерки за подпомагане трябва да се изработват от тези две дирекции в министерството, защото там са хората, които знаят най-добре как се произвежда на полето и в обора, а не както беше почнало да става модерно през последните години – юристи и икономисти да пишат проекти по земеделие и да разписват мерки за подпомагане, без да имат и грам представа от растениевъдство или животновъдство. 

- Вие говорите за научен потенциал, но може ли той да се възстанови, защото твърде много звена бяха закрити през годините и научни работници като агрономи, специалисти по животновъдство бяха източени от частния сектор, а част от тях заминаха и на работа в чужбина? 
- За съжаление това, което казвате, е факт и изтичането на специалисти към други държави и към бизнеса е процес, който не съм сигурен до каква степен може да бъде спрян, но съм убеден, че той може да бъде забавен. Трябва много ясно да разберем, че ако ние нямаме наука, на нас ще ни се наложи да „внасяме“ наука отвън. А не винаги, когато на нас ни се дава наготово наука, особено в стратегически сектор, какъвто е земеделието, част от националната сигурност, резултатите след време са положителни. Ако тръгнеш да внасяш едни породи животни, защото някой ти ги дава, трябва да знаеш защо ти ги дава, как ти ги дава, как тези животни ще стоят в България. Тук ще дам един пример. Ако си спомняте, преди две години, когато у нас имаше голяма суша в района на Добрич, земеделските производители имаха много лоша реколта. В нормална година, когато сеят със семена внесени отвън, те имат изключително добри добиви. В тази лоша година земеделските производители ми разказваха за българския институт, който се занимава научно-развойна дейност на култури, направени специално за климатичните условия в България. Там, на техните опитни полета, реколтата се е запазила, въпреки сушата. Вярно, тези семена дават и в добра и в лоша година близки добиви, но въпросът е, че ние все още имаме научно-развойна дейност, която трябва да пазим. Държавата трябва да бъде много чувствителна, когато се касае до науката й. Без наука в стратегическите сектори не можем да очакваме развитие, напротив, ще се оказваме без решения за възникнали проблеми или ще чакаме някой да ни предложи решение, което да приемаме безкритично и което може да се окаже спорно за нашите условия.

Нашият гост 

Пламен Абровски е роден е на 2 септември 1979 г. Завършил е езиковата гимназия "Йоан Екзарх" във Враца, а висшето си образование получава в ЮЗУ "Неофит Рилски" – Благоевград. Юрист и експерт по европейско законодателство. Има 5-годишен опит в Представителството на България в Брюксел. Работил е в Института за агростратегии и иновации. През 2020 г. е главен секретар на Националния съюз на земеделските кооперации в България /НСЗКБ/, създаден през 1991 г. Бил е депутат от ИТН в 45-ото, 46-ото и 47-ото НС, председател на комисията по земеделие в 46-ото и 47-ото НС. Съветник на министъра на земеделието по време на служебното правителство на Гълъб Донев.