Пламен Киров, професор по конституционно право, пред „Труд news": Джентълменското споразумение се превръща в „конституционна ценност“

Върви едно надлъгване. Много им се иска на ПП да бъде реализиран вторият мандат, а не първият, който ще бъде в ГЕРБ. ПП-ДБ искат за да играят те ролята на първа цигулка и едва ли не ГЕРБ да подкрепи едно общо правителство, без то да е инициирано от тях и да не участват политически изявени лица, а с някакви експерти, които ГЕРБ ще предложи. Това казва пред „Труд news” проф. Пламен Киров. Според него, ако прегръдката на ГЕРБ с ПП-ДБ претърпи фиаско е възможен вариант „Б“. 

- Професор Киров, по време на преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ бе съобщено, че е постигнат консенсус за съдебна реформа. Какво включва съдебната реформа, която  смятат да правят двете парламентарни групи?
- Очевидно е, че формациите, които влязоха в мнозинството в 49-то НС, това са двете най-големи парламентарни групи – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Възможно е те да се опитат да направят съдебна реформа на две стъпки – от една страна има внесен законопроект от служебното правителство, който е изготвен от министерството на правосъдието. Въпросният проект не е съвсем нов, той е някакъв подобрен вариант, по думите на служебния министър на правосъдието, на законопроекта подготвен от Надежда Йорданова за изменение на Закона за съдебната власт и НПК. Този законопроект би могъл да бъде гледан в парламента, като за приемането му е необходимо обикновено мнозинство, но по него има доста забележки. Основната е, определени текстове от него влизат в напрежение с конституцията и много вероятно е дори да бъде приет, Конституционния съд да обяви въпросните текстове за противоконституционни. Втората стъпка е търсенето на конституционно мнозинство – по глава девета на Конституцията това са ¾ от народните представители, или съответно може да спадне на 2/3 от народните представители, които да подкрепят една конституционна промяна в главата за съдебната власт и по този начин да бъде извършена съдебната реформа. Разбира се, съдебната реформа в главите на нашите политици се свежда единствено до това да се търси отговорност от главния прокурор и да се предвиди, по техните думи, ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и най-вероятно усилията ще бъдат насочени само в тази посока, макар че има други проблеми в съдебната власт, които заслужават да бъдат обсъждани и съответно да се търси някакъв изход. Но хоризонтът, на новото мнозинство както се очерта (разбира се това става под натиска на ДБ), е съдебната реформа да бъде сведена до търсенето на отчестност и отговорност от главния прокурор.

- Това действително ли е условие по Плана за възстановяване и устойчивост, както твърдят от служебното правителство и от ДБ?
- Това изискване, не е изискване на нашите партньори, то просто е включено в Плана за възстановяване и устойчивост като законодателна рамка, която ние трябва да постигнем, по инициатива на българската страна – това беше правителството на Кирил Петков. Така че половината от законите, които са включени в този план за възстановяване са податки от България, които са включени в плана и естествено, че когато те излизат като инициатива от българската страна няма причина европейските ни партньори да не се съгласят и да не ги включат като условия за отпускане на средствата.

- Не разбирам какво е налагало правителството на Кирил Петков да създава подобна законодателна рамка към плана за възстановяване?
- Това е един стар и изтъркан прийом – когато трябва да се решат вътрешни проблеми, те се изкарват навън, прави се предложение, много внимателно и прикрито, за да може да ни бъде спуснато от нашите „европейски началници“ като изискване на ЕК и на ЕС и тогава ние да няма къде да мърдаме и да бъде обоснована необходимостта от законодателни промени. Всъщност, инициативата не идва от европейските партньори и европейските структури, а от отвътре, само че през Брюксел. Това е толкова елементарно и толкова пъти е играно, че вече дори не е интересно да бъде анализирано и коментирано.

- Това ли са най-важните закони за страната и за българите, че вече бяха заложени като законодателна рамка за първата сесия на 49-то НС?
- Да сте чули в тази законодателна рамка да се говори нещо за държавния бюджет? Аз такива планирани усилия не видях. Няма усилия и за преодоляване на инфлацията.. Очевидно е, че това не е приоритет. Служебното правителство качи цените на един сайт и ги наблюдава. Наблюдава ги с далекоглед и се надява те да паднат. Законите, свързани с плана за възстановяване едва ли са най-важните закони за обществото ни, но те са важни за политиците, тъй като от тях зависи да бъдат отпуснати едни милиарди от ЕК по този план, а когато бъдат отпуснати, апетитите са много големи, те да бъдат усвоени по начина, по който ние умеем. Това е един значителен ресурс, който се изсипва, без да е необходимо да се изработи, той просто идва отвън и много по-лесно може да бъде усвоен.

- На консултациите в сряда контактните групи на ГЕРБ-СДС и ПП$ДБ говориха за бюджет.
- Аз не видях в списъка със законопроекти името на закона за бюджета за 2023 г. Никой не може да ме убеди, че е нормално при положение, че сме в редица кризи, държавата да работи без закон за бюджета и да се отлага неговото приемане за някакъв неопределен бъдещ срок. Ние ще стигнем до октомври месец, когато ще започне новата бюджетна процедура за Бюджет 2024 г. Няма значение какво правителство ще управлява – дали служебно или редовно, но то ще управлява цяла година без бюджет. При положение, че всички знаят, че приходната част на бюджета е в доста проблематично състояние по отношение на приходната част.

- Борисов казва, че ако няма редовно правителство, ГЕРБ няма да гласуват бюджет.
- Вижда се една разнопосочност между лидерите на създалата се коалиция в парламента. Борисов казва, бюджетът трябва да бъде внесен от парламентарно излъчено правителство, а лидерите на ПП-ДБ казват, че служебното правителство може да внесе законопроект за бюджета, който трябва да се разгледа. Те нямат единно становище по този въпрос, но според мен това е една политическа игра с непредвидим резултат, защото нищо чудно да се окаже, че към втората половина на годината няма да има приходи в бюджета, за да могат да бъдат извършвани разходите и някои сфери ще останат недофинансирани, защото този механизъм, който е заложен при липсата на бюджет за текущата финансова година не може да компенсира разликите в приходите и разходите. 

- Не разбирам защо няма приходи, след като продължаваме да продаваме електроенергия на изключително високи цени и след като има толкова висока инфлация. Това са два фактора, които са достатъчни, за да увеличат приходите.
- Да, увеличаването на цените, на инфлацията, увеличава събирането на средства от ДДС, тоест връщат се пари в държавния бюджет, но по това може да се произнесат икономистите по-компонентно. Очевидно има проблеми със събираемостта на данъците, да не говорим, че все още не е приключила данъчната компания за 2023 г. Тоест това са подоходният данък, корпоративният данък. Най-вероятно след май ще има постъпления от тези данъци в държавния бюджет. Икономисти и експерти от министерството на финансите алармират, че има проблем с приходите. Това, разбира се, може да е инсценировка, за да бъде приет предложения, все още невнесен законопроект за държавния бюджет на служебното правителство. Върви една игра на надлъгване между служебното правителство, от една страна, и от друга – на новата коалиция в парламента.

- Ще ви върна към съдебните закони – залог ли е главният прокурор Гешев за въпросната съдебна реформа и възможно ли е, докато тече приемането на този закон, някои политици да се окажат с доста сериозни дела. 
- Това не е изключено, защото пак подчертавам съдебната реформа беше сведена до това да бъде постигната лелеяната мечта на „Демократична България“ и доколкото виждаме на „Продължаваме промяната“, да бъде премахнат Гешев като главен прокурор. Да бъде отстранен.

- А възможен ли е ответен удар?
- Ответен удар винаги е възможен, защото някои хора, които макар и за кратко се отъркаха във властта, трябва да отговарят на доста въпроси, а те могат да бъдат поставени от прокуратурата.

- Възможно ли е общата законодателна програма да стане условие и за създаване на общо правителство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?
- Редът е точно обратният - първо се договаря създаването на правителство, като се започне с обща политическа програма и приоритети на управлението на това правителство, след това се постига някакво съгласие за структурата и след това за персоналния състав на коалиционното правителство. Тогава вече се мисли как тази политическа програма да бъде преведена на законодателен език, тоест да се създаде законодателна програма на правителство. При парламентарната форма на управление основният вносител на законопроекти е правителството, а не народните представители. Всъщност тази програма, по която се обединиха „Продължаваме промяната" – "Демократична България" и ГЕРБ-СДС, всъщност е законодателна програма на служебното правителство.

- Законопроектът за КПКОНПИ вероятно ще бъде обновен, ПП бяха написали такъв закон.
- Най-вероятно, още повече едно е да внесеш законопроект в Народното събрание и друго е да го видиш като закон, гласуван от парламента. Той може да претърпи много странни метаморфози. Да се окаже, че първоначалните намерения и принципите, върху които е изграден законопроектът от вносителя, нямат нищо общо с крайния вариант, който се гласува. Най-вероятно те смятат, че се успеят в рамките на един законодателен процес да вкарат своите идеи във вече внесени от служебното правителство законопроекти. Това не е някаква иновативност, употребявам нарочно тази магическа дума. Най-вероятно те ще се опитат да прокарат своите идеи, само че не знам доколко са в съзвучие с идеите на ГЕРБ и дали няма да се сблъскат, когато се стигне до обсъждане и до внасяне на предложения след първо четене по съответните законопроекти от различните парламентарни групи.

- Възможно ли е на базата на общата законодателна програма да се създаде и общо правителство, независимо от клетвите на Продължаваме промяната.
- Би могло, това е стъпка в тази посока, защото когато не си говориш с някого, а си говориш с него пред медиите, първата стъпка е да направиш контакт и да търсиш повод за това – в случая, поводът беше обсъждането на някакви законодателни приоритети. Толкова могат, толкова правят – просто намериха повод да седнат и да си говорят. Нищо чудно, докато екипите размишляват върху законодателството, на заден план, скрито от погледа на обществото, да върви контакт между политическите лидери на съответните партии за конструиране на някакво общо правителство, независимо от клетвите как в никакъв случай ПП няма да подкрепя правителство на ГЕРБ.  Върви едно надлъгване. Много им се иска на ПП да бъде реализиран вторият мандат, а не първият, който ще бъде в ГЕРБ. ПП-ДБ искат за да играят те ролята на първа цигулка и едва ли не ГЕРБ да подкрепи едно общо правителство, без то да е инициирано от тях и да не участват политически изявени лица, а някакви експерти, които ГЕРБ ще предложи, а ПП ще съгласи да включи в това правителство. 

- Защо според Вас има бягство от вариант Б, правителство още с първия мандат на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП, ИТН. т.е. на всички, без ПП-ДБ и „Възраждане“?
- Такъв вариант има. Но по него изобщо не се говори, а ако има някакви разговори, за такова правителство, на мен не ми е съдено да знам. Не е изключен и този вариант, ако дружбата и прегръдката между ГЕРБ и ПП завършат с публично фиаско. Тогава може да се отиде към този втори вариант. 

- Това, което знаем е, че той се избягва заради опасения от протести.
- Протестите ще бъдат на жълтите павета, а този филм вече сме го гледали. Тези протести не могат да решат политически въпроси в България. Отдавна мина 2019-2020 година, когато имаше такава вълна от протести. Струва ми се, че в 2023 година положението е много различно и такива протести не биха имали някакъв успех, ако въобще бъдат организирани. По-важното е, че Борисов продължава да твърди, че друга коалиция, освен с втората политическа сила в парламента,  не вижда. Помним как той по един много лек начин може да превключи на задна скорост и ако сутринта твърди едно, следобед да каже друго. Не е изключено да се направи опит а се реализира и този втори план, но доколко ще бъде успешен, това е друг въпрос. 

- С какво може да се обясни бързането на президента с провеждането на консултации с партиите и с връчването на първия мандат?
- Не виждам смисъл при тази ситуация президентът да бави процедурите и въртележката по член 99 от Конституцията. Ако в предишния парламент нямаше никаква комуникация между партии, които постигат парламентарно мнозинство, в момента вече има такава комуникация и има едно зараждащо се парламентарно мнозинство, което може да доведе до парламентарно правителство. Двете големи парламентарни групи имат достатъчно мнозинство, което да излъчи редовно правителство. Не виждам причина при тази ситуация президентът да бави процедурите. Очевидно е, че няма основание за такова нещо и президентът ще ускори връчването на проучвателните мандати. 

- Защо все пак при търсенето на консенсус по законодателната програма не бяха поканени и останалите партии в 49-ото Народно събрание?
- Това е начин на мислене. Неслучайно идеята за джентълменско споразумение, вече се превръща  в „конституционна ценност“ - прието бе ротация да има не само в ръководството на парламента в лицето на председателя, но и в ръководството на комисията по правни въпроси, нищо чудно този принцип да се приложи и в другите комисии. Разбира се, трудно могат да вземат ръководствата на всички постоянни комисии. Но този принцип може да се разпространи върху немалък брой постоянни комисии. Очевидно е, че те (ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, б.р.) не виждат смисъл да говорят с останалите парламентарни групи. 

- Но нали все пак когато има криза, проблем, масово европейските държави са давали пример за търсене и намиране на широк консенсус?
- Нашите политици не са склонни и имат ограничения, от гледна точка на сложно мислене.

Нашият гост
Проф. Пламен Киров е ръководител на катедрата по Конституционноправни науки в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”.
Роден е на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии.
Завършва пълен мандат като Конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.
От 2016 г. е член на Комисията за защита на конкуренцията.