Все по-ясно става, че търчи-лъжи бившите управляващи, провалили професорския мандат за съставяне на правителство “Габровски”, нямат шанс да пробутат отново себе си. Както повечето им шарлатании, така и тази, макар и под академична обвивка, ще бъдат запомнени единствено като поредната плоска измама. Но тъй като те нямат уши да чуват и едва ли знаят народната мъдрост, че птичката каца само веднъж на рамото, изпуснаха шанса да подкрепят правителство от доказани експерти.

Сега, каквито и ментета да предложат, възможността вече е отлетяла. И раздаването на следващи мандати се превръща в рутинно преминаване към поредното разпускане на парламента, назначаване на служебно правителство и нови избори през пролетта на следващата година. Разбира се, изборите могат да се избегнат, ако нашите представители в свещената сграда на парламентаризма наистина осъзнаят, че приемането на закони, най-вече свързани с европлана за възстановяване и развитие, са от полза за всички. И надмогнат егото си.

Това което се вижда засега е, че ако седнат на една маса, както откликнаха повечето на поканата за разговори от поредно номинирания за премиер, то ще е да “натрият носовете” си един на друг. И демонстративно напуснат залата. Но от това никой няма полза, включително и те. Напълно е възможно при следващи избори някои от тях да останат извън парламента. Неведнъж в най-новата ни история избирателите безмилостно са наказвали излъгалите надеждите им. Затова идеята за ”кръгла маса”, на която парламентарно представените партии да подготвят и дори подпишат обща програма за управление с приоритети и срокове за изпълнението им, която да бъде изпълнена от третия мандатоносител, който и да е той, не е неосъществима. Стига да надмогнат собственото си “величие”, най-вече инат и да съберат колкото се може по-многобройно мнозинство за осъществяването ѝ.

Вижда се например, че има евроатлантическо мнозинство, което вече няколко пъти в този парламент се обединява. Има дори конституционно мнозинство, достатъчно да приеме промяна, която да премахне статута на служебното правителство, за да има работещ парламент до изборния ден. Както впрочем е в редица европейски страни. Стига обаче да се даде възможност да има диалог, а не да се размахват “скелети от гардероба на миналото”, както и да се загърбят мантрите, които не са нищо повече от “стани за да седна” и зад тях винаги надничат “прокопитата” от Разградския медийно-олигархичен кръг.

Непродуктивно ще е и да продължи да се спекулира със заплахата за авторитарна власт, водеща до смяна на геополитическата ориентация. Вижда се, че държавният глава прави възможното, според правомощията си, партиите да могат да съставят правителство. Конспиративните внушения са оправдание единствено за партийна безпомощност и се обезсмислят от всекидневно разкриваните измами, извършвани по време на краткото управление на “радетелите за промяна”. Съществено в постигането на консенсус за съставяне на правителство няма да е възможен предложеният сега принцип - ние ще определим състава на “независимия” кабинет, а от вас подкрепата. Идеята е първо обединение около приоритетите, после – намиране на подходящите хора. А не както се караха в печално провалилия се кабинет на промяната, защо за “нашето” министерство се отпускат само два милиарда, а за “вашето” - дванадесет...

Принципът “и вълкът сит, и агнето цяло” едва ли ще доведе до нещо добро. Точно заради подобна възможност, проф. Габровски отхвърли предложение да участва в нов опит. И ако все пак се стигне до диалог трябва да се има предвид, че лошият пример с отхвърлянето на първия мандат трудно ще накара кадърните и най-вече партийно независими експерти да приемат номиниране. Шанс все пак има, но патологичната вече склонност към лъжливи обещания, участие в афери под прикритието им, прекрачване на установените правни норми и най-вече на рушене на всичко, което не е в изгода на лидерите на уж “продължаващите промяната”, не вдъхва надежди, че ще се състави програмно правителство. По-скоро партиите ще продължат старата игра да търсят чужда вина за невъзможността да оползотворят мандатите и използват времето за стягане на партийните редици. Това, което ще се случи е, че в допълнение на поредния провал на тези, които загубиха изборите заради шарлатаниите си, този път ще се прибави и недоволството ни, че стана известно как са бръкнали в джоба ни, лъжейки, че се грижат за нас. И твърде вероятно изборният резултат няма да е същият, както се опитват да ни убедят мнозина, за да окуражат съставянето на правителство, а ще прати задълго в опозиция политическите самозванци.

Затова ако се седне все пак на обща маса и се водят разговори за подкрепа на кризисно правителство, винаги трябва да се има едно на ум, че се разговаря с хора, които си мислят, че политическият живот у нас започва след тяхната поява. И най-вече не трябва да се забравя, че тя стана случайно и вместо да положат усилия да се запомнят с добри дела, те не само се отрекоха от създателите си, но и побързаха да заличат всичко постигнато преди тях, за да ни натрапят рафиниран комисионерски модел на управление под звуците на галещи слуха ни дитирамби за благоденствие. И ако се опитат да “продължат промяната” с подобни хватки, за всички ще е по-добре да се отиде на нови избори, за да стане поредното отсяване на плявата от зърното.