Временен мир или продължаваща война ще има между влезлите в следващия парламент партии е въпрос, който се опитват да разнищват социолозите, но от отговора се вълнуват и избирателите. Защото на тях им писна от двугодишното безвремие и вече не искат да си губят времето с ходене до изборните урни. 

Засега видимо не се вижда промяна в междупартийните нагласи. Новата коалиция “Продължаваме промяната” и “Демократична България” не искат и да чуят за разговори с ГЕРБ, докато техният лидер Бойко Борисов не се пенсионира. Той обаче не само няма да го направи, но и декларира, че ще им даде възможност да го виждат на живо в пленарната зала. И независимо, че публично говори за готовност да даде подкрепа за пронатовско правителство, това засега се приема с недоверие. Най-вече от другите партии, които биха искали да имат думата в по-широк следизборен кабинет. 
Основната дилема за бъдещето след изборите е дали да се тупа топката до следващи избори, които ще бъдат най-вероятно заедно с местните, като се продължи със служебни правителство или някоя от партиите, получила мандат да състави някакъв вид технически кабинет, ще успее да намери подкрепа. Ако такова правителство се състави, резултатът от местния вот може да бъде повлиян, в зависимост от това дали ПП-ДБ или ГЕРБ ще доминират в това правителство. 

Фактът, че според проучванията има три малки партии, които са на ръба на влизане в НС, показва, че всяка една от тях би могла да участва такова управление. Подобна готовност “Български Възход” вече демонстрираха в предишния парламент. ИТН вече показаха на какво са способни, а “Левицата” едва ли ще пропусне тази възможност - очаква се дори да колаборира подкрепата си с БСП, въпреки демонстрираната непоносимост една към друга. 

Изводът е, че възможността за “златен пръст” на всяка една от тези партии, ще се използва, за да се състави правителство с доминиращо участие на една от двете големи партии. Друг немаловажен извод е, че тази възможност ще разбие и евентуалното разбирателство между ГЕРБ и ПП-ДБ за съставяне на пронатовско правителство. В предишния парламент партията на “псевдопромяната” беше срещу всички, нейната цел беше да руши. И сега демонстрират подобно желание да продължат с “изчегъртването”, ако се докопат до властта. Но самият факт, че направиха обща предизборна коалиция с ДБ предполага друго - търсене на широка подкрепа за съставяне на правителство. А най-съществено за склонността им на сговорчивост е изхвърлянето от листите на зелените хардлайнери, начело с бившия им екоминистър Борислав Сандов и натирването в неизбираеми места на музиканта Васил Гюров и дузина други, залъгвани, че могат да разчитат на преференциален вот. Всички те са заменени с “корпоративните” на “прокопитата” зелени, начело с Владислав Панев. 

Не по различна е ситуацията в ПП и ДБ. При тях на избираеми места в листите в Русе, Стара Загора, Монтана и на други областни градове има кандидати, които ще бъдат подкрепени от олигархичен корпоративен вот. Така че тази “предизборна намеса” в листите подсказва готовност за съставяне на “изгодни” за тези кръгове правителства. “Новите” стари кукловоди очевидно ще искат да се възползват от еврофондовете и нямат намерение да правят отсега сметки за кметските избори. А и като са във властта, на тях ще им е по лесно да контролират кметския вот. 

Досегашното делене на “добри” и “лоши”, на “промяна” и “статукво”, на “войната” и на “мира”, на “машинен вот” и “хартиена коалиция” вече се размива и ще звучи по време на кампанията като римейк, единствено за да не се отклоняват хардлайнерите. Но след изборите, заради вече започналата подготовка, много бързо ще се стигне до някакъв вид коалиционно правителство. И ако се съди по сегашната подредба на листите, тя най-вероятно няма да е между ГЕРБ и ПП-ДБ, а по вероятно на всяка една от тях с други от влезлите в парламента формации.