Страните – членки на ЕС се обръщат към националистичната реторика. Причините са социално-икономически, геополитически и технологически. Все по-голяма част от населението в развитите страни смята, че живее по-лошо и предвижда още по-тежко бъдеще за потомството си. Европейският и американският избирател е станал непредсказуем и поставя пред изпитание социологията, която все повече губи доверие в обществото.

- Става ли външната политика на България малко по-еманципирана напоследък или е все така покорна изпълнителка на повелите от Брюксел?

- На последните избори у нас се случи нещо, което го нямаше през изминалите 27 години. То се състоеше в това, че всички партии от най-ляво до най-дясно изведоха на преден план в своите обръщения към избирателите не европейските ценности и евроатлантическата вярност, а националните интереси. Тези, които се провъзгласяваха за либерали изведнъж започнаха да говорят за национални интереси, не само консерватори, патриоти или крайни националисти. И у нас се прояви една тенденция, типична за цяла Европа, пък и не само – типична е в световен план. Има я във Великобритания, в онова, което става в САЩ. Проблемната ситуация е, че политиците искат - не искат трябва да декларират в нарастваща степен именно това, защото от другото губят позиция. Ако след 1989 г. печелеха точки пред избирателите с лозунги от рода „Път към Европа“, от типа „Вземаме сега техните закони, превеждаме ги и ето на, ще станем като тях!“ Както казваше президентът Жельо Желев в едно интервю преди да почине, си мислел че за две-три години като въведем това, дето му викат демокрация, ще станем като тях... Сега печелят точки с това, че демонстрират пред избирателите, че ще защитават националните интереси. Проблемът е, че днес вече зад това стои въпросът доколко имаме ресурси да защитаваме тези интереси.

- Какви ресурси имате предвид?

- Най-напред трябва да разполагаш с нещо, което да размениш в преговори с някой друг. Примерно ако имаш атомни централи и от теб се иска да ги закриеш, трябва да си наистина достатъчно ангажиран с националните интереси, за да поискаш нещо равностойно на това. Или, сключил си сделка за „Южен поток“. И идват няколко американски сенатора при министър-председателя, дават му командата, той излиза и обявява под строгия им поглед, че се отказваме... Но срещу това поискал ли е нещо? Днес България има все по-малко с какво да търгува. Втори въпрос е, че това не е само наша национална тенденция. В цяла Европа предходната солидарност (хайде да не я наричам с изглеждащия светотатствен за днешния евроезик термин „интернационализъм“) в нарастваща степен е свързана с акцентиране върху националния интерес. Това е характерно за политиката в цяла Европа, пък и в света в резултат на множество причини – социално-икономически, геополитически, технологически.

- Бихте ли изяснили тези причини?

- Социално-икономическата е появата на нарастващо количество хора, които са губещи от процеса на глобализация, на който бяхме свидетели. Ще ви дам следния пример за да ме разберете. Характерно за великите страни през 20 век е, че около 2/3 от новосъздадения брутен вътрешен продукт е свързан с разходи за труд. Те отиват при тези, които влагат някакъв труд, наемните работници. Сега в момента е около 60%. Т.е. навсякъде един от най-дискутираните проблеми е намаляващият дял на труда в новосъздадения доход за сметка на капитала и срива на т.нар. средна класа в развитите страни. Това обяснява ставащото във Великобритания и в САЩ. Тези дни имаше един голям доклад за свиващата се средна класа в рамките на ЕС. Т.е. има голямо количество лузъри – хора, които са заемали някакви позиции в социално-икономическо отношение. В развитите страни голямата част от тези работни места, които даваха доходите на средната класа бяха изнесени в страни с по-ниска цена на труда. Същевременно и другата тенденция – производствата се автоматизират и роботизират. Компаниите, които Тръмп иска да върне в САЩ и да направи Америка отново велика, отчасти се завръщат вече тъй като цената на труда на много места престава да бъде предходният конкурентен фактор, независимо от това дали се качват разходите за труда в Китай, където са били изнесени те или поради това, че имаш автоматизация на призводството. Т.е. имаме голямо количество губещи хора, които са привличани от социалните идеи в партийните програми. Това е едната причина за връщане към националните интереси.

- Тя ли е най-важната, водещата?

- Не по-малко важна причина е тази, на която са свидетели всекидневно и децата вече – нарастващите геополитически противопоставяния поради загуба на предходната хегемонна роля на САЩ. Докато те се опитваха да реализират тази хегемонна роля от 90-те години до първото десетилетие на нашия век, Китай претърпя възход, благодарение на който през 2014 -а надмина САЩ по паритет на покупателната способност и върви нагоре в не по-малки темпове. И очакванията, че като се изчерпят възможностите за евтината работна ръка, те ще спрат растежа, не се реализират. В момента в Китай има много повече роботи, отколкото в САЩ. Т.е. повишава се цената на труда, те роботизират производството и то продължава да остава така евтино както при по-ниската цена на труда.

- А какво става с работната ръка, която роботизацията измества?

- Това е една от големите дискусии. Много от американските прогнози затова че възходът на Китай няма да бъде дълготраен. Една от причините за скептицизъм беше характерът на тяхната демография. Дълги години там се ражда по едно дете в семейство. Независимо, че сега разрешиха повече, поради урбанизацията и включването на огромно количество хора в образованието, това не може да доведе до кой знае какво повишаване на раждаемостта и много скоро те ще станат една голяма страна с възрастно население и няма вече да имат това развитие. Но те стратегически гледат напред и роботизират. Япония е най-типична в това отношение, защото има стратегия от много години. Но общо, като цяло по света се води една голяма дискусия, в която има гледни точки и затова, че в предходни периоди е имало мрачни прогнози за технологичното развитие, което ще унищожи работни места и няма да има работа за милиони хора. Но то пък е създавало нови работни места и нещата са се решавали. Както и обратните гледни точки. Най-цитираната в това отношение е в един доклад на група изследователи от Оксфорд от 2013 г. затова, че роботизацията ще отнеме около 47% от работните места през следващите години.

- Какво бъдеще очаква България при тези процеси?

- Това, в което всички са единодушни е, че страни като България ще бъдат най-губещи в това отношение. При всяко положение това, което е безусловно ясно и за едните и за другите е, че ще намалее необходимостта от труд с ниска цена и ниска квалификация, на който ние разчитахме. Той губи конкурентните си възможности. И това отношение ние си купихме фабрика на 8 септември. Т.е. голяма част от предприятията, на които разчитахме да изнасят продукцията си, те повече няма да имат повече нужда от износ. Няма да имат нужда от нашата евтина работна ръка. Това е проблемна ситуация не само у нас. Работодателите вият непрекъснато. Оставете, че имаме разминаване между търсене и предлагане на работна сила при сфери, които изискват висока квалификация, но нараства недостигът на работна сила в сфери, които не изискват такава квалификация. Проблемът е, че това го има навсякъде в Европа, и в САЩ. Но там недостигът е за работна сила с много висока квалификация – в т.нар. креативни индустрии, за иновации и пр. Това го компенсират като изсмукват с много по-високи темпове и ще продължат да изсмукват от нас човешки капитал. По телевизиите показват радостни родители, на които детето им спечелило награда в математическа олимпиада. И то моментално получава съответното предложение за реализация на Запад. В последните години има тренд, което не е случайно, на намаляващи инвестиции. У нас най-елементарните обяснения са, че намаляват защото имаме бюрокрация, защото съдебната система не се реформира. Де да беше просто това и само това. Инвестициите намаляват в глобален план. Това е втората геополитическа причина.

- С това изчерпва ли се темата за отражението на технологиите в националистичните тенденции в политиката?

- Автоматизацията води до появата на дуализъм на трудовия пазар. Намаляват местата със средна квалификация, има все още не малко места в сферата на услугите, които не изискват кой-знае каква квалификация, и места в областта на новите технологии, където заплащането става все по-високо. Този тип технологии в нарастваща степен води до натиск върху цената на труда. Това, което хората получават от труд, намалява. Серия от изследвания в развитите западни страни показват, че родителите смятат, че техните потомци ще живеят по-зле. Оказва се, че всяко следващо поколение има все по-малко богатство, изразено в жилище, предмети, натрупвания в банка и т.н. Разбира се, има част от населението – т.нар. горна средна класа и ония там 1%, които владеят несметни капитали. Но противоречието се засилва и това е ключовата причина фактически за нарастване на лозунгите за национални интереси и пр., които обедняващият англичанин вижда като причина за състоянието си, също българинът, румънецът, нашият циганин, някой мюсюлманин...

- Всичко това няма ли да доведе до социални катаклизми, проф.Проданов?

- Разбира се, че ще доведе. На всички етапи в историята то е водило до такива катаклизми. Ето най-елементарният катаклизъм в условията на сегашните либерални демокрации, който се вижда повърхностно и вие журналистите го наблюдавате: Социолозите все повече не познават. Емпиричната социология, социалната демоскопия не работи. Някогашният стабилен избирател със стабилни перспективи го няма. Ако 75% от французите смятаха, че страната им върви в неправилна посока и, че децата им ще живеят по-зле от тях , как ще предвидиш поведението на тези хора? И още нещо – там, където нараства страхът, несигурността, неопределеността, нараства също и агресията. Като се започне от детските градини и училищата и се стигне до нападения на лекари, учители. И това не е само наш синдром. Според едно американско изследване сред по-бедната част от населението, половината от тези хора се нуждаят от психиатрична помощ. Той е несигурен, лузър, страх го е да не загуби работа. Стресът си дава съответните последствия. И това няма как да не се засилва. И най-силният тренд в съвременната американска история е, че американци напускат САЩ.

- Къде отиват на по-добро място?

- В Канада, Австралия, Нова Зеландия, Китай. Просто бягат. Макар, че за голяма част от тях не е по-лесно. Не случайно това го наблюдаваме сред емигрантите. Те се чувстват маргинализирани, пренебрегнати, втора ръка хора, дори когато са второ поколение. И при съответните психологически типове това става фактор за рекрутирането му от крайни екстремистки групи. Той иска да отмъсти, да накаже причинителите за състоянието, в което се намира. Слава Богу, че ние не сме стигнали до тези крайности.

- Възможна ли е реална солидарност между страните – членки на ЕС или това е поредната утопия?

- При сегашната констукция на ЕС това не е възможно. Какво предполага солидарността. Този, който има повече дава на този, който има по-малко. Но какво тласна британците към Брекзит? Според обяснението на Симеон Дянков, точно от когото не го очаквах, основната причина е нарастналото неравенство между северната и южната част на Великобритания. По-бедните се чувстват губещи и казват: Не го щем този Европейски съюз, той е виновен. По-рано като го нямаше не бяхме в това състояние. Това нарастване на неравенството го имаме навсякъде – не само между София и Видин. И според огромна част от италианците хубавите времена са били някога...

- Според някои прокоби ЕС ще се разпадне.

- Живеем в ситуация, в която всякакви прогнози са възможни. Навсякъде чувам за много висока степен на неопределеност, на хаотичност при това от хора в страни, за които не съм подозирал. Изнася научен доклад канадец, от най-социалната държава на американския континент. Основна тема на доклада е страхът. Всички се страхуват. В Канада едва 8 семейства владеели по-голямата част от собствеността в страната...

Нашият гост

Проф., д.ф.н., Васил Проданов е преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които “Познание и ценности”, “Биоетика”, “Биосоциални ценности” и др.