В 20-те години на миналия век след три страшни войни България е изправена пред жестока равносметка – с Ньойския договор държавата е загубила над 11 000 кв. м. земи с 2 млн. българи в тях, идеалите за национално обединение са рухнали, наложени са репарации са за над 2,2 млр. златни франка, а по фронтовете са загинали над 150 000 мъже.

За последна почит към далите живота си за Родината войници и офицери и утеха на семействата им държавата започва изграждане на паметници в родните им краища – от най-малкото селце до столицата. На много места обаче местните хора – търговци, орачи, учители и занаятчии, сами събират средства – левче по левче, и издигат монументи на загиналите си бащи, братя, съпрузи и синове…

Кавалеристите от Втори конен полк в Лом – една от най-славните войскови части от Българската армия, острие на легендарната конна дивизия на ген. Иван Колев, също решават да увековечат паметта на 67 свои другари, пролели кръвта си по фронтовете от Сливница през 1885 до Люле Бургас, Чорлу и Криволак /1912-18 г./ За храбростта си кавалеристите от Лом са получили 36 офицерски ордени и 367 войнишка знаци за храброст. Воините от орязания след Ньойския договор полк, превърнат във Втора конна кавалерийска група, обаче не искат пари от държавата, загубила вече толкова много, а заделят от собствени си средства, защото смятат за личен дълг да отдадат почит на мъжете, сражавали се до смърт за Родината.

Мястото е избрано - на плаца, пред щаба на полка и на метри от портала на поделението, за да се вижда добре и от преминаващите по улиците хора. Най-важният въпрос обаче е кой да проектира и изгради монумента, така че да изразява максимално храбростта на кавалеристите и да внушава почит и уважение. С помощта на архитекти и скулптори държавата е подготвила серия от типови проекти на паметници. Бойците от крайдунавския полк обаче не желаят обелиска да е масов, подобен на другите. Обучени винаги да са в първата линия на сраженията, да се носят във вихъра на атаката пред всички, конниците искат другарите им да имат неповторим и достоен за подвизите им монумент.

И предлагат на един от най-талантливите и известните български скулптори и архитекти през първите десетилетия на 20 век – Кирил Шиваров, да го сътвори. 40 годишният тогава творец е завършил Художествената академия във Виена и е пионер на синтеза между скулптура и архитектура у нас. Негово дело са статуите на братята Христо и Евлоги Георгиеви пред Софийския университет, паметника на отец Пайсии и фонтана със сирените в Морската градина на родната му Варна, скулптурните орнаменти,украсили Народния театър, Съдебната палата и Софийската библиотека. Кирил Шиваров създава и цяла поредица внушителни с въздействието си войнишки паметниците - на Осми приморски полк и на граничаря във Варна, на Аспаруховия воин, във Враждебна, Суворово и Крумово…

Големият скулптор веднага приема предложението на кавалеристите и издига сред поделението в Лом уникален монумент. Паметникът е скромен, но величав като живота на мъжете, жертвали се за България. Изграден е от камък и варовик с размери 4,16 на 4,16 м и височина 4,30 м. За изграждането му се изразходват 171 407 лева. На предната страна на обелиска е изваян релеф на излитащ сякаш от камъка конник със сабя и надпис над него „Втори конен полк” и вензела на подразделението – преплетени букви М и Л с корона. От 1893 г. ломския полк, охранявал сватбата на Фердинанд с княгиня Мария Луиза, носи името Втори конен на Нейно Царско Височество Мария Луиза полк. На останалите три страни на паметника са изписани имената на загиналите в трите войни и метежа през 1923 г. 67 офицери и войници. А над тях се вдълбани три цитата „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” на Христо Ботев, „ Българио! За тебе те умряха” на Иван Вазов и „От всичко написано най-велико и трайно е онуй, което народът пише с кръвта си” - на Ницше. На 1 ноември 1930 година – бойният празник на полка – наричан „Бащата на българската кавалерия”, паметникът е открит .

На тържеството са поканени висши военни, близки на загиналите герои, граждани и културни дейци. „ Този паметник ще бъде вечен светилник, чрез издълбаните на него имена ще излъчва силна светлина и ще пали в сърцата и душите на младото поколение любов към Родината и себеотрицание!”, отбелязва списанието „Наша конница”. В следващите години на всеки празник кавалеристите и жителите на Лом отрупват монумента с цветя и се покланят на героите.

След 1944 г. обаче конният полк, обявен за „царски и фашистки”, е закрит, а на неговото място е сформирана школа за армейски шофьори. Поделението е преустроено и паметникът е загърбен и изоставен в задния двор на казармата. Никой не го поглежда и не оставя цвете пред него дори в Дните на Освобождението и Съединението – дати неразривно свързани с раждането и историята на славния полк.

През 1970 г. политически офицер дори разпорежда имената на кавалеристите, загинали в бунта през септември 1923 г., да бъдат заличени. На мрамора зейват четири рани от длета…

За десетилетия е забравен и големият скулптор Кирил Шиваров, макар че монументите и композициите му продължават да красят най-емблематичните сгради в София, Варна, градове и села… Чак през 2004 г. изкуствоведката Румяна Иванова издава албума „Кирил Шиваров и Варна” и възражда името и делото му. А през 2015 г. във Варна му издигат паметник.

През 2017 г. група ломчани заедно с общинската управа подеха инициатива паметникът на Втори ломски полк да бъде изваден от закритата и превзета от бурени казарма и да стане част от градското пространство. С решение № 802 на МС от 8 ноември 2018 г. обелискът с градината край него е предаден на община Лом и вече се подготвя повторното му откриване – 90 години след издигането му. Ще бъдат възстановени и заличените имена на загиналите през 1923 г. воини.

„Проектираме експонирането на монумента и обновяване на малкия парк, за да се превърнат в място за отдих и почит. Но и в нагледен урок по родолюбие за младите поколения!”, казва кметът на Лом Пенка Пенкова.

А историци припомнят родената след кървавите войни през миналия век мъдрост „Народ, който не почита паметниците на загиналите си войници, е осъден да гради нови”.